Ежедневието на повечето хора е изпълнено с множество предизвикателства и най-различни затруднения от финансово естество. Хората даже не се замислят за причините за тези проблеми, а считат, че просто имат нужда от по-високи доходи, или пък че управляващите не предприемат нужните стъпки, за да могат те да живеят по-добре. Ето защо в настоящата статия ще разгледаме живота на обикновения човек и по-точно на семействата, които имат сравнително ниско до средно възнаграждение, като по този начин ще можем да вникнем в дълбочина в проблемите, свързани с действителните причини за трудния живот, който им се „налага“ да водят.

На първо място нека да уточним конкретния профил на хората, които описваме в тази статия, както и стандарта на живот, който визираме, когато казваме „обикновено семейство“ или семейство с „нормални“ доходи. Нека приемем, че доходите на мъжа са в размер на 1500 лева на месец чисто – т.е. нетно възнаграждение, а съответно жената получава доход в размер на 1000 лева на месец, като отново разглеждаме наличните пари на месец след данъци. Също така приемаме, че семейството е четиричленно – имат две деца на възраст в диапазона между 3-ти и 8-и клас.

Първото нещо, което прави впечатление при подобно семейство, е, че собственото жилище почти винаги е част от обичайното им портфолио, тъй като все пак съпругата „трябва“ да се чувства сигурна, а децата „трябва“ да имат собствен дом. Покупката на това жилище често е вследствие на впрягането както на лични средства, така и на спестявания на близки хора като родители и други роднини, а понякога и чрез подкрепата на близки приятели. Независимо от това и поради високите цени на жилищата, тази придобивка заедно с разходите за ремонт и обзавеждане често е придружена от огромен ипотечен кредит, който на този етап от живота на семейството е едва в първата четвъртина от срока за изплащане, а вноските по него ангажират една немалка част от постъпленията на домакинството.

 От друга страна, семейството ходи поне два пъти годишно на почивка с децата, защото те „трябва“ да отидат на море, като е желателно поне едното пътуване да е в чужбина – по възможност в Гърция или Турция, тъй като все пак те предлагат сравнително евтини пакетни програми тип олинклузив, чрез които семейството може да яде цяла седмица на корем и в крайна сметка да успее да си избие направения разход за семейната екскурзия. Разбира се, храната не е съобразена с възможността да се подсигури здравословното състояние, тъй като уж няма какво да им стане на децата, а пък родителите си казват – „веднъж и аз да си угодя за нещо“. Това предизвиква в по-дългосрочен план „непредвидени“ разходи за лечение и/или необходимост от средства за възстановяване на теглото чрез спорт и други подобни занимания, а доста често животът преминава в режим на регулярно приемане на хапчета и медикаменти за поддържането на възникнали хронични заболявания. Не че една отделна почивка и „отпускане“ довеждат непосредствено до подобен резултат, но мисленето на семейството не е насочено към качеството на храната и здравето, а ограничените средства, с които разполага в ежедневието, го тласкат към „угаждане“ винаги когато има такава възможност срещу незначителен или нулев разход.

В същото време децата в това семейство разполагат с модерни смартфони и/или таблети, защото все пак родителите „трябва“ да имат контакт с тях, докато са на училище, а и всички други деца от класа притежават подобни устройства, поради което не е добре за самочувствието на детето и за неговата интеграция в социалната общност на класа и приятелите да се възприема за аутсайдер и да не разполага с „нормалните“ джаджи за своето време. Естествено, всичко това е свързано с разходи – тегленето на малки кредити, покупката на стоки на лизинг с месечни вноски, които „няма“ да навредят чак толкова на семейния бюджет, защото така или иначе домакинството не разполага с кой знае колко пари.

От друга страна, спестяването се е превърнало в начин да се съберат постепенно средства за финансирането на определен по-голям разход като така необходимия освежаващ ремонт или планираната по-дълга екзотична почивка, или пък покупката на по-скъпа техника, а защо не и по-нов автомобил.

Излизането на заведение от време на време постепенно се е превърнало в семейна традиция с цел да създаде атмосфера на угаждане и удобство. Това позволява членовете на семейството да се почувстват като „бели“ хора, тъй като ниските доходи и постоянните разходи са бреме, което създава стрес и семейството има нужда от малко разпускане. По подобен начин се отделят време и средства за различни семейни развлечения, включително кино, а защо не понякога да се отиде на цирк или пък на театър.

Семейните празници като отпразнуването на нечий рожден ден или коледните и новогодишните събирания биват щедро организирани, без да се прави равносметка на финансовите възможности на домакинството, тъй като все пак децата „веднъж“ са на тези години и родителите са „длъжни“ да им осигурят нормален живот.

Нерядко се правят най-различни ненужни и необмислени харчове, които се финансират от фонда „и аз съм човек“ или се оправдават с рационалното заключение „и другия месец ще изкарам пари“.

Една от ключовите причини за съществуването на всички тези разнообразни направления, през които изтичат наличните средства, е липсата на цел и посока, тъй като животът постепенно се е превърнал в борба за оцеляване, в която моментите на радост и щастие се случват все по-рядко с времето, а нуждата и потребността от тези емоционални състояния биват подклаждани с мимолетни залъгалки от рода на някоя почивка, излизане навън, покупка на нещо ново, измисляне на хоби, гледане на сериали или старателно присъствие в социалните мрежи, изпълнено с активно коментиране и споделяния, които предоставят, макар и за малко, някакъв пълнеж в иначе така изпразнения от смисъл и съдържание живот.

Естествено, с времето напрежението расте, започват спорове и кавги, липсата на собствени цели създава желание да се направлява животът на другите хора в семейството, като децата биват наставлявани как да се развиват и от тях започват да се изискват сериозни резултати – те биват записвани на редица допълнителни курсове и обучения, струващи още немалко средства.

Семейството се намира в състояние на сериозен недостиг на средства, който само от време на време и за кратко бива компенсиран покрай получената извънредна помощ от родителите или благодарение на продажбата на някой наследствен имот, или пък вследствие на свръхнатоварването чрез работа на няколко места (била тя в чужбина или в страната).

В крайна сметка развитието на семейното благосъстояние върви в негативна посока и като следствие на това постепенно се преминава към все по-голяма зависимост и понижаващ се стандарт на живот. И ако преди време родителите на тези от нас, живели отчасти и в предишния икономически строй, са били хора, ориентирани към спестовност и натрупване, то сегашният пазарноориентиран капиталистически модел на консуматорство създава трайно състояние на прахосничество и изграждане на зависимости. Хората са непрестанно подлъгвани с краткосрочни удоволствия, които водят до живот, изпълнен с трудности и несрета.

Достатъчно е да се огледаме и да видим какъв е завършекът на този начин на живот – пълна финансова зависимост и наивна надежда, че евентуално някой от управляващите ще се погрижи за нашето бъдеще. Липсва разбирането, че именно краткосрочните „глезотийки“ са създали обстоятелствата, които ни довеждат до здравословните проблеми на по-късен етап от живота.

В статия от следващия брой ще разгледаме конкретните стъпки, чрез които едно обикновено семейство би могло да забогатее и да постигне финансова независимост, преодолявайки препятствията, които разгледахме до момента, както и справянето със съпротивата, която средата около самите тях изгражда по естествен път.