Точно както в геополитиката, в света на бизнеса големият изяжда малкия. След десетилетия на концентрация на капитала, днес светът се притежава от транснационални корпорациии, които имат нужда от ресурси, за да съществуват. Независимо дали става въпрос за добив на полезни изкопаеми, за производство на някакъв продукт или за използване на евтина работна ръка, големият бизнес търси ниски разходи и висока печалба. Тук няма нищо ново под слънцето – става дума за същото – капитали и бизнес, но в огромен размер и мащаб, които търсят начин да бъдат вложени, за да донесат печалба на своите собственици, както и за огромни ресурси, които да бъдат употребени. Партньор на такива транснационални корпорации съответно трудно могат да бъдат малки семейни фирми, дори големи такива – те по-скоро биват изяждани от по-големите си конкуренти. Техен партньор могат да бъдат само държави и правителства – държавите като собственици на ресурси в огромни количества и правителствата като управляващи огромни парични потоци. Навсякъде по света това е бизнес между съизмерими играчи – корпорациите са обвързани с управляващите една държава и заради сигурността на плащанията – бизнесът обича отсреща да има сигурен партньор като едно правителство. Това си има редица предимства – малко вероятно е държавата да фалира, преговаря се не с цялата държава, а само с няколко благосклонни и податливи на изкушения лица в лицето на отделни министри, като често могат дори да се получат гаранции от самата държава. Е, има си и неудобства – понякога тези отношения стигат до общественото внимание или, не дай си Боже, до прокуратура и съд. Но и там е пълно с податливи на изкушения лица.

Общо взето работата е сладка. И се плаща адски добре.
Навярно вече се вижда схемата, през която външен интерес прониква през пролуката на личния интерес за сметка на общия интерес. Казано по-просто, схемата е следната – общото благо обикновено бива продадено и предадено от някой дребен човечец – министър, областен управител, кмет или земеделец, който си въобразява, че е ударил шестица от тотото и ще си остарее захлебил, без изобщо да си дава сметка, че е пробил общия кораб и го пълни с вода, в която самият той или децата му неизбежно ще се удавят... макар и не веднага. Трябва да си тежък морален дебил или откровен невежа и профан, което означава, че ни бива изобщо да припарваш до обществени средства и блага, за да участваш в такава самоубийствена врътка и схема. Защото независимо от образованието ти, здравият разум би трябвало да крещи, че си част от цялото – село, град, община, народ, държава... и няма как всички да са зле, а ти да си добре.

Днес има толкова примери за това, че е болезнено да започваме изброяване. Във всеки град и почти всяко населено място има по един местен феодал, който е платил на няколко местни продажници да заграбят или злоупотребяват с общото благо Тези продажници са предали общия интерес срещу собствения си временен комфорт. Това е очевадно и на национално ниво, ако само погледнем как са заграбени срещу жълти стотинки находищата ни на ценни метали, злато, мед, руди и редки елементи, как са продадени заводите ни, банките ни, земите ни... Корпорацията е платила дребната за нея сума от няколко милиона на някой дебил, без съзнание за род и родина, без представа за нещо друго по-голямо и по-значимо от собствения му джоб – избран от нас или назначен от такива, които ние сме избрали. Ето как вече 35 години разпродаваме за жълти стотинки построеното и създаденото от нашите бащи и деди.

Представете си колко и как са построили те, ако вече 35 години ние само разпродаваме, без да сложим камък върху камък... Обикновено корпорациите плащат на хора, наречени лобисти, чиято работа е да прокарат корпоративен интерес и да смачкат държавния интерес. Такива лица винаги се разпознават по придобивките – нишката на парите винаги ги издава. Може би този път ще осъзнаем, че ние позволяваме всичко това да ни се случва вече 35 години. Между другото продажбата на твоя глас на изборите е абсолютен пример за същата куца далавера, в която продаваш бъдещето си за 100-200-300 лв., а тези, които ти „плащат“, получават само от теб за следващия мандат по 42 хиляди на калпак избирател.

Огледайте се и лесно ще разпознаете тези, които ви смучат като пиявици от години. Те са малко, а ние сме много. Разликата е, че тях не ги мързи... И дано вече да ви е писнало да ви грабят...