Много хора усещат, че нещо не е наред в живота им, но не могат да определят какво точно. Една част от тях се борят да имат повече пари, но в момента, в който постигнат целта си, осъзнават, че това не е истинската причина да се чувстват празни. Други смятат, че ако имат повече сексуални връзки, ще се почувстват по-добре. Но и след стотици такива те продължават да се чувстват неудовлетворени, дори още по-празни отпреди. Трети вярват, че когато отидат да живеят в чужбина, ще намерят нужния мир и хармония. Уви, и това се оказва една голяма заблуда. Веднъж озовали се в чуждата страна, хората внезапно осъзнават, че там са по-скоро невидими сенки, а не личности – признати и значими в обществото.

Това, което ни липсва на нас, хората, е сплотена общност и вяра в нейните сили и възможности.

Смисъла в живота човек намира само ако е заобиколен от други хора.

Това са такива личности, с които той може да живее, да се бори, да създава, да пада, да става и дори да умре. Без общество човекът спира да бъде човек. Ако вярата му в другите изчезне, неговият живот се превръща в съществуване, а не в живеене.

Причината да се разрушава обществото е, че по този начин хората стават лесни за управление. Замислете се, ако на някого му загинат децата и жената, ако загуби и другите си близки – той губи смисъла на живота си. Става инертен, бездушен, може много лесно да служи на интересите на определени хора.

Същото се случва и когато загубиш своята общност. На теб спира да ти пука. Няма за какво да живееш и да се бориш! Търсиш най-малкото съпротивление. Ставаш бездушен, преследваш моментния интерес. Спираш да живееш, носиш се по течението. Хората около теб губят смисъл. Чувстваш се сам! Самотата е толкова непосилна, че на моменти имаш усещането, че си единственият останал човек във Вселената. Именно това е целта на определена група хора. Те искат всички ние да се чувстваме самотни, да се носим по течението. Когато това се случи, ние се превръщаме в животни, които са загубили свободата си. Готови сме да продадем бъдещето на света за всяка малка облага, която можем да получим. Това ни прави управляеми и подчиняеми, и лесно можем да бъдем насочвани в посоката, която е изгодна за тази група хора.

Резултата от всичко това виждаме и чувстваме всеки ден. Възниква въпросът: Какво трябва да направим, за да върнем човешкото в себе си?

Какви действия да предприемем, за да изпитаме отново емоция и да се превърнем в част от едно сплотено общество?

Да живеем дружен и изгарящ живот, е не само наше право, но и наш дълг към самите себе си и към обществото. Преди 2000 години е имало подобен случай. Римската империя покорява целия ни познат свят. Хората губят свободата си, спират да бъдат човеци. Губят щастието в дните си. Започват да живеят всеки за себе си, продават ближния си за дребни блага. Група хора, които  са подчинили целия свят, успяват да им отнемат настоящето и бъдещето, превръщат ги в бездушно стадо.

Тогава се появил Исус Христос, който върнал вярата на хората. Направил го е, като сътворил чудеса. Те накарали човеците да повярват отново, че са хора. Исус Христос им припомнил, че са общност и смисълът на живота се корени в това да живеем заедно. Светът се променил и хората си върнали свободата. Станали отново човеци.

Днес ние също се  нуждаем от чудо, за да повярваме, че има хора около нас, за които си заслужава да живеем и да умрем. Нуждаем се от това чудо повече, отколкото се нуждаем от въздуха, който дишаме.

И чудото не закъсня. Случи се в България. При това то е сътворено не от един човек, а от хиляди българи. Чудото се нарича "Исторически парк".

Събирането на хиляди хора на едно място, които издигат монумент на своето минало, е уникално постижение. То с пълно право може да бъде наречено истинско чудо, защото в днешния объркан свят, в загубилите своя суверенитет държави, думата общност се е превърнала в нещо лошо и нарицателно. А именно обикновените хора, сплотени и обединени, успяха да сътворят Исторически парк със своите неуморни усилия, изпълващ душите им плам, умения и знания.

Чудото се случи и докосна сърцата на всички. У някои предизвика радост и умиление, у други – дива ярост. Тези, които се разгневиха, са хора, повярвали, че трябва да продадат душата си за няколко сребърника.  Сега те се чувстват ощетени от загубата на своя дух и идентичност.

Чудото „Исторически парк“ ни показва нашата сила като общност. То ни припомни, че българският дух е жив и способен да твори велики дела, които да останат във вечността. Всеки търсещ вече има своя дом, където може да открие себеподобни, да намери общност, да бъде заедно с истински българи.

Говорил съм с българи от Волжка България, които, посещавайки района на Исторически парк, споделиха, че тук са се почувствали у дома. Останали са очаровани от общността, която е създадена. Просълзиха се, като споделяха, че за пръв път виждат много хора, които живеят заедно, познават се, интересуват се истински един от друг, помагат си и градят заедно чудеса. Казаха ми, че всеки българин от Волжка България трябва да дойде тук, за да усети своите корени и да си спомни какво е да си син на великия български народ.

Чудото вече е факт и работи за всеки, който се е докоснал до него.

Нека всеки, който е почувствал в сърцето си, че сме изградили фар на свободата, да се включи.С помощта на всички родолюбиви българи и наши сънародници в страната и чужбина можем да направим така, че фарът да свети ярко не само за България, но и  да донесе светлина в живота на всички загубили вяра хора по света.

Благодаря на всички отдадени хора, че ми позволиха да живея отново!

Ивелин Михайлов