Вярата - това е  да повярваш в нещо, което не си видял, но да знаеш и усещаш с цялото си сърце, че то съществува. Свикнали сме да очакваме от управляващите да оправят всичко в държавата – улиците, болниците, училищата и реда, но трябва да знаем, че всичко, свързано с вярата, трябва да се поддържа и крепи именно от нас. Вярата в Бог ни дава сили, тя е съхранила човешкото у нас в трудни времена. Наша е отговорността да я пазим, да се грижим за църковните храмове и да поддържаме манастирите. Ако повече хора осъзнаят това, те ще започнат да ценят книжнината, ще уважават повече свещениците, монасите, монахините и ще се грижат за всичко, което би я съхранило, защото тя е директната връзка между Бог и хората. Вярата - тя ни сближава, смегчава и въздига. Тогава всички ще живеем в едно по-добро общество.

Малко преди празника Свети Четиридесет мъченици (9 март) група доброволки от община Ветрино решиха да научат повече за православната вяра и посетиха манастира “Св. Четиридесет мъченици” в село Мерданя, област Велико Търново. Тяхната цел не беше просто да отидат на поклонническа екскурзия, а да се потопят в живота на обителта и да помогнат с труда си. Манастирът е основан през ХІІІ век по времето на Втората българска държава. Според легендата е построен на мястото, където Търновският патриарх Йоаникий II посреща тържествено цар Иван Асен ll след победата му при Клокотница, станала в деня на празника на Св. Четиридесет мъченици Севастийски. При покоряването на Търновското царство от османците манастирът е разрушен и имотите му преминават в ръцете на турските бейове. В средата на XIX в. еленчанинът хаджи Кесарий изкупува бившите имоти на Мерданския манастир. Със собствени средства той построява през 1853 г. църквата и жилищните сгради и става игумен на възкръсналия манастир. Открива и вечерно килийно училище в манастира, което се посещавало от жители както на Мерданя, така и на околните села. По време на борбите за национално освобождение Кесарий Хорозов участва във Велчовата завера, а по-късно е сподвижник на Васил Левски. След смъртта на Кесарий през 1893 г. монасите напуснали Мерданския манастир и той запустял. Малко по-късно е възобновен като девически, какъвто остава и до ден днешен.

Всички ние полагаме грижи за телата си. Храним ги, тренираме ги, лекуваме ги, но тялото е тленно – то старее и умира. Душата ни не по-малко от тялото се нуждае от грижи и храна. Тя ни дава сили да приемаме предизвикателствата на живота. Досегът до хора, посветили се на Бога, и посещаването на тези святи места подхранват душата и издигат духа на човека. След прекарани два дни в манастира нашите доброволки се върнаха с нестихващ ентусиазъм от преживяното и наученото там. Разговаряхме с някои  от тях, за да споделят впечатленията си. Всички те са абсолютно категорични, че престоят там им е донесъл някакво необикновено спокойствие и смиреност. По време на работата, по време на разговорите и беседите те са получили много повече, отколкото са дали. Духовното просветление започва именно с необходимостта да даваш повече, отколкото получаваш. Ето какво споделиха някои от тях:

Ива Вангелова: “Работа имаше доста. Когато разбрах, че за всичко това се грижат сестрите, се чудех каква сила трябва да имат, за да го правят. После разбрах, че православната вяра им дава тази сила.“

Анка Христова: “Докосвайки се до това място, вече имам нов поглед върху това какво е вярата. Видях истинска отдаденост и взех решение да се кръстя там.”

Радомира: “Сестра Серафима разказа по много сладкодумен и мъдър начин за ролята и значението на православието за България и други страни. Обогати не само душата ми, но и общата ми култура.”

Кристина Капитанова: “Успяхме да помогнем колкото можем с труда си в манастира, но работа има още. За мен не беше само доброволстване, а духовно преживяване. Реших, че искам там да се омъжа за моя приятел. Със сигурност с момичетата ще отидем отново и ще се радваме повече хора се включат.”

Роси Серафимова: “Когато човек излъчва любов, той я предава и на останалите. Тази вяра, спокойствие и хармония, която се излъчваше от сестрите, и това място ни повлия на всички.”

Елисавета - Два дни , изпълнени с женска енергия и подкрепа. Отговори на много въпроси и път към смирение , хармония и по -правилен начин на живот. Не може да бъде описано - трябва да бъде изживяно. “

Макар и само за два дни, откъсването от ежедневните проблеми и житейската въртележка дава глътка въздух и позволява да отправим поглед към непреходните стойности в човешкия живот. Така нетленното в нас получава възможност да се прояви  и подхрани чрез  молитва и размишление. В досег с  неподправената мъдрост на монахините човек наистина се съсредоточава върху важното и се очиства от излишния шум на  забързания свят. Отдръпването навътре в себе си смирява човека, изчиства позацпаното прозорче на душата му, за да засвети със светлината, която има вътре в себе си.