Грижата за храма е дело на хората, не на държавата, така както вярата е грижа на човека, не на управника. Храмът е дом Божи и събира миряните, усилва вярата им, указва пътя им, вдъхва им надежда, възпитава добродетели. В най-трудните за българите времена Българската православна църква е била начело на народа си и му е давала упование и сила да следва нелекия си път.

Днес „новото нормално“ изгони хората от храма и ги отдалечи от духовните им наставници. Без вярата си днес българинът е отчаян, самотен и по-малко човечен. Ето защо днес повече от всякога трябва да се погрижим за вярата си, започвайки с това да направим по-уютен нейния дом – храма, който ни събира, за да оцелеят и да се пречистят душите ни.
В Мерданския женски манастир „Св. 40 мъченици“ има работа за цяла армия, той е диамант, който шлифоваме малко по малко. Това е място светло и гостоприемно, обикнахме го още първия път и това е вече любов взаимна. Кратка организация и ето ни тук, рано сутринта в събота – 9 доброволки, някои за пореден, други за първи път, въоръжени с инструменти, ентусиазъм и настроение. Почистихме и освежихме манастирската трапезария и помещение към кухнята с 2 големи пещи. Варосахме стените, намазахме с безир тавана и вратите, освежихме огромната маса – ще стане чудно място за хапване и задушевни проповеди. Захванахме се и с градинска работа – обрязахме растенията в градината и почистихме зеленчуковата градина в манастирското стопанство. Това бяха два дни, които минаха със скоростта на едно мигване. Разговаряхме с часове със сладкодумната сестра Серафима – игуменката на манастира. Тя е неизчерпаем извор на истории за светци и техните чудеса, за чудодейни изцеления на хора, познали вярата. Готова е да даде отговор на всеки въпрос, да разреши всяка дилема, тя е неизчерпаем извор на мъдрост. От нейните слова доброволците оставахме без думи, изпитвахме смирение и благодарност, често от очите ни бликваха сълзи. Тези два дни бяхме окрилени и свършихме добра работа без чувство на умора – напротив. Никоя платена работа не може да даде удовлетворението от нашето занятие, защото с труда си помогнахме на нещо много по-голямо от нас, безплатно и безценно. Трудно и не задълго се разделихме в неделя. Поехме към вкъщи с душа, в която е по-светло, с по-чиста и по-силна вяра. Заповядайте и вие следващия път. Следете тук или ни пишете.