В България има много талантливи, изключителни хора. Хора, на които сърцата им горят в това, което правят. Затова, когато видим резултата от работата им, дъхът ни спира от възхита. Проблемът с оставането им у нас е, че са малко местата, където те могат да творят и постиженията им да бъдат видени и оценени. Например един занаятчия в България се обучава дълго и ако предоставя специалните си умения някъде в чужбина, тогава държавата ни се превръща в проводник на хора и таланти. В изграждането на техните умения се влага много, а няма възвръщаемост, няма натрупване, тяхната стойност се разпилява, вместо да остава при нас, да се умножава като качества и ползи, да възпитава. Затова българските творци спират да вярват на държавата, защото не им дава възможност да разгърнат заложбите си и да представят творенията си. На тях най-често им поръчват да направят копия на чужди, западни произведения, а не на български, или пък са принудени да отидат да работят в чужбина с надеждата трудът им да се оцени повече там. 

Благодарение на това, което правим в община Ветрино, ние привличаме талантливи хора, които правят изключителни неща. Време е да ви запознаем с нашите майстори дърводелци, които изработват красивите орнаменти от дърво по къщите в село Неофит Рилски и в Исторически парк. Майстори, които оставят труда си в България и я прославят чрез работата си и своето изкуство. В община Ветрино създадохме модел, който привлича много такива хора и им дава възможност те да израстват в своята дейност, а талантът им да се оползотворява, за да повдига духа на българите.  

Запознайте се с Мартин Йорданов и Петър Лазаров. 

Мартин е родом от Шумен, а Петър – от Троян. Още от деца и двамата са силно привлечени от работата с дърво. “Първите ми детски спомени са как исках дърводелски комплект от родителите ми. В комплекта имаше дрелка, дървен чук и други инструменти и си правех разни неща”, споделя Мартин. “Бях в 5-и клас, когато се впечатлих за първи път от дърворезбата на една ученическа изложба и тази професия впоследствие се превърна в моя мечта”, споделя Петър. 

През годините повечето хора забравят най-съкровените си мечти и желания, които са имали като деца. Различни са причините това да се случва. Някои не са вярвали в себе си, а други не са имали достатъчно желание. При Петър и Мартин искрата, запалена у тях от работата с дърво, не само не угасва, но пламъкът става толкова силен, че до ден днешен и с вече над 20 години опит в тази дейност, те са ходещо вдъхновение за околните. Успешен е човекът, който прави това, което обича. Когато го прави с любов, тогава той не работи, а се е отдал на удоволствие. Тогава работата не е тегоба, а вътрешна потребност, дава смисъл и го кара да се чувства жив. Но, разбира се, всяко начало по пътя към успеха е трудно. Няма как да е иначе, пътят към постигане на мечтаното често е трънлив. Има хора, които виждат трудностите като възможност за израстване и като предизвикателства, а други ги виждат като пречки. Знаейки това, лесно можем да различим успешните от неуспешните хора. Петър и Мартин също са имали трудности, лишения и падове през годините, работили са и странични дейности, но нито за миг не са се отделили от дървото. 

“Наложи ми се да работя няколко години  в Англия. Занимавах се с дърводелство и изработка на по-семпли неща, но животът там не ми харесваше изобщо. Пробвах три пъти да се прибера в България, преди да взема окончателно решение да се махна оттам и да си дойда”, споделя Мартин. “Трудно е да направиш така, че хората да те забележат на пазара. Да знаят кой си и да търсят услугите ти. Налагало ми се е да работя странични неща в началото, с цел осигуряване на доходи, но това не продължи дълго, защото не исках да работя просто за пари. Няма удовлетвореност, ако работиш само за да се издържаш, исках да правя това, което обичам, независимо от всичко” , добавя Петър. 

Преди 5 години съдбата среща Мартин и Петър в село Орешак. Сходните им интереси правят така, че те да обединят усилия и да работят заедно. Има много хора, които, стигнали до някакво прилично ниво, влизат в един задоволителен етап от живота си и в илюзорна зона на комфорт, независимо че работата ги отегчава. При Мартин и Петър това далеч не е така. Те не обичат лесните и рутинни проекти, а търсят предизвикателствата, с които да се справят. Когато човек търси изключителни неща и се стреми към тях, той неминуемо бива привлечен от изключителни места. Така през 2020 г. разбират за Исторически парк и са силно впечатлени, че се прави нещо толкова мащабно в България. След като се запознават по-отблизо с проекта и всичко, което се прави във и около Исторически парк, те бързо решават да се присъединят и да бъдат полезни с това, което умеят да правят най-добре – да вдъхват живот на дървото. Така поставят началото и от 2020 г. до днес резултатът от работата им е зашеметяващ. Тяхно дело е спиращият дъха таван на оръжейната в Исторически парк, изработили са детайли и орнаменти по дървената кула на Второ българско царство, което се изгражда в момента, и са създатели на още куп красиви неща. Всеки един от тези проекти е отнел много месеци работа. Но тук не става въпрос само за ръчна изработка, а за създаване на изкуство, което се прави от творци!

Последният проект, по който работят, е истинско художествено произведение – таванът, както и изящната орнаментика в една от най-красивите къщи в село Неофит Рилски в средновековна стилистика. Всеки един детайл по тази къща е направен с отдаденост, качество и внимание. Спокойно можем да я наречем уникално бижу. 

“Никога не сме участвали в такива големи проекти досега. Най-много ни харесва, че тук имаме предизвикателства постоянно и това ни кара да се чувстваме живи. За нас това е комфортната зона. Всяка дейност обича постоянството, но тази направо го обожава. Всеки ден като мравчици вървим към целта и малко по малко се придвижваме напред, докато накрая се получи резултатът, който искаме”, споделят Мартин и Петър. 

Опитът на двамата творци може да бъде полезен на всеки, тръгнал по пътя, към който го води сърцето. Видно е, че без да гориш в това, което правиш, трудно ще следваш посоката на сърцето си. “Аз живея с това”, казва Мартин, а Петър добавя – “Ние не се плашим от неща, които не сме правили преди. Това е просто следващото предизвикателство, не се плашете и вие. Не се страхувайте от грешките, от тях се учим и израстваме. Когато човек греши, значи действа. Това е пътят.”     

Всяка грешка и всяко предизвикателство разкриват у нас ново умение и нова способност. Така неусетно един ден разбираме, че ако пътят ни беше широк и гладък, едва ли щяхме дори да подозираме на какво сме способни. 

Благодарение на работата на Мартин и Петър, както и на много други творци в община Ветрино, с които тепърва ще ви запознаваме, ние влагаме сърце и любов, талант и въображение, като създаваме едно райско кътче в България. Всеки човек иска да посети и да види места, където хората са направили нещо специално и необикновено. Община Ветрино е точно такова място, тя е дом, в който разцъфват таланти. Тук изкуството и красотата се чувстват добре, защото са у дома си.