Както разказва историята, Баба Марта се слави с лют характер и лесно може да бъде разсърдена. Затова на 1 март се извършват редица обреди, с които се вярва, че ще бъде омилостивена. Един от тях е слагането на мартеница. Най-често мартениците се слагат около врата или около китката, защото това са откритите места, които трябва да предпазят човек от злите сили и лошата енергия.

Различни са и празничните обичаи в регионите на България. На места се спазва обичаят на 1 март да излизат само млади моми, за да зарадват и разсмеят Баба Марта, която много се ядосва, щом види възрастна жена. В други области връзват мартенички за здраве и берекет на всички домашни животни, както и на билките, събрани на Еньовден. 

Много са историите и за корените на този празник. Нека да си припомним някои от най-интересните от тях.

Според стара легенда мартеници се връзвали по българските земи още от времето на траките, които задължително слагали мартеници, когато празнували пролетните мистерии, символизиращи края на студа и пробуждането на природата за нов живот. Самият Орфей закичвал лирата си с мартеници. Според древните тя символизирала безкрая на живота и безсмъртието на човешкия дух именно в съчетанието между белия и червения конец.

Легенда от по-ново време свързва мартеницата с идването на Аспаруховите българи на Балканския полуостров. Старите българи вярвали, че в природата съществува някаква зла сила, наричана „лошотия“, която също се събуждала през пролетта, а в народните вярвания първи март бележи началото на пролетта. Но преди да закичат мартениците, жените някога изпълнявали и друг важен ритуал. Още преди изгрева стопанките изнасят и мятат по оградите червени кърпи, постелки, престилки. Те вярвали, че тази гледка ще развесели вечно сърдитата Баба Марта, щом пристигне, и тя ще се усмихне. А нейната усмивка е самото пролетно слънце. Когато Баба Марта е весела, пролетта е топла и слънчева. Ако пък се разсърди, ще докара виелици, студ и сняг. Затова и времето през месец март е непостоянно – ту слънчево и топло, ту мразовито и снежно.

Независимо от традициите, в които сме си избрали да вярваме, мартеницата си остава символ на вярата и е искрено пожелание за здраве и щастие. Нека да подарим най-красивите мартеници на своите близки на сърцето хора и да усетим аромата на пролетта в Исторически парк, село Неофит Рилски. На първи март Баба Марта ще ни посрещне във Входната крепост и сами ще можем да проверим какво е нейното настроение и да опитаме да я развеселим. На втори март ще станем свидетели на зрелищна възстановка на воинските умения на нашите предци. С богата културна програма на  паметната дата 3 март ще си припомним, че българският дух е жив и е тук, в нас.

До 1 май 2025 г. всички посетители могат да си закупят билети за вход на половин цена. За възрастни – 25 лева; за деца, пенсионери и посетители с ТЕЛК – 12,50 лева; а за мама, татко и децата до 18-годишна възраст –  семеен билет от 52,50 лева.

Притежателите на златни и сребърни карти запазват преференциите на съответната карта.

Присъединете се към нашата общност в Телеграм тук