Съвременният свят е изпълнен с безкрайни възможности за постигане на всичко, което човек желае, но в същото време и отговорностите, които всеки има, са също толкова безгранични. Въпреки това повечето хора удобно забравят своите отговорности, като ги прехвърлят на системата и всички останали, които едва ли не стават длъжни да им разрешат проблемите. Ето защо финансовото благополучие е свързано с правилното разбиране и прилагане на принципите, върху които е изграден днешният социален свят. Това е система, в която всеки отделен човек носи лична отговорност да се развие и образова, като използва подходящи инструменти за постигане на своята финансова сигурност и изгради себе си като пълноценна част от общността, като допринася и спомага за цялостното благоденствие на обществото.

Не е трудно да се наблюдава отказът на обикновения човек от разнообразните лични отговорности, които носи, като ги прехвърля на държавата или различните социални системи. За пример може да се вземе системата на здравеопазването, при която един човек разчита на болничните заведения да се погрижат за него. Едва ли някой очаква да получи високо ниво на качество на храната, ако се храни в кухня за социално слаби. С други думи, наличието на здравна социална система създава погрешното очакване, че личната отговорност на всеки отделен индивид е отпаднала и той няма ангажимента да се погрижи за себе си. По този начин в момент на трудност хората започват да търсят благотворители и помощи, като влизат в ролята на жертви на съществуващата система, тъй като са разчитали погрешно, че отговорността е извън тях самите.

Съществуват разнообразни видове инструменти, които могат да подсигурят нужните средства за възстановяване на здравето на даден човек, като здравни и животозастрахователни продукти. Въпреки това много малко хора са отделили нужното време да се образоват и възползват от тези инструменти с цел поемане на своята лична отговорност по този въпрос. Даже напротив – именно този отказ от поемане на своята лична отговорност ги тласка към търсене на външни решения, в които държавата и институциите са длъжни да организират нещата така, че даденият човек да получава възможно най-доброто лечение, без това да му струва кой знае колко.

Същият проблем може да се наблюдава и в много други области – като пенсионната система, хранителната индустрия, образованието, местообитанието, та чак до възможностите за професионално и кариерно развитие.

Една от причините лесно да бъде забравена личната отговорност, която всеки човек носи, е именно трудността, която среща при своето израстване и развитие, като желанието тя да бъде избегната и/или прехвърлена нараства постоянно с времето. В допълнение грешният пример на хората от социалната среда, които вече са се отказали от тези свои отговорности, създава допълнителна предпоставка да се предприемат крачки в същата погрешна посока, по която вървят всички останали. Към всичко това се добавят и ситуациите, когато някой успешно излъгва системата или се възползва от нея на база тарикатщина, лицемерие, арогантност и безочие – ето как вярата на обикновения човек е подложена на допълнително изпитание.

Всичко това довежда най-общо до два възможни и най-често избирани пътя на развитие. Единият е този на повърхностното съществуване в ролята на жертва и овчедушно следване на статуквото, което системата се стреми всячески да съхрани, тъй като в тази система хората, които са избрали да имат поведение на хищници, макар и понякога това да е прикрито, се превръщат в нейни пазители и поддръжници, защото все пак „трябва“ да има 5% „пастири“ и предводители на останалите 95% „дойни крави“. За хората, избрали да са част от тези 5%, изборът изглежда прост – да бъдат или в ролята на стопанина, или в тази на животното, от което се възползват. За жалост те не могат да видят света по друг начин, тъй като за тях да действат в различна посока би означавало те да станат месото, което другите хищници ще похапнат. В същото време другите 95% съзнателно избират „послушанието“, надявайки се, че те няма да бъдат плячката, която хищниците ще разкъсат и ще успеят по-дълго време да живеят безпроблемно, като за целта гледат да не надигат много глава и да следват сляпо правилата, налагани от другите 5% „избрани“ управляващи.

Вторият път, който в интерес на истината е избиран най-често от повечето хора, тъй като все пак повечето хора са добри по душа и все още не са лишени от своята съвест, е този на безропотното следване на правилата и рамките, в които системата ги е поставила. Те са избрали да вярват, че светът е такъв, какъвто е, и не зависи от тях самите да се „преборят“ с него, като малцина от тях имат нужната сила и смелост да се опълчат на статуквото. В повечето случаи животът на тези хора е изпълнен с предизвикателства и борби с „вятърни мелници“, срещу които те нямат шанса да се преборят, тъй като именно липсата на правилна организация и система, в която да се обединят, ги прави слаби и беззащитни. Разбира се, именно тяхната вяра в правилата ги прави толкова беззащитни и наивни, тъй като идеята за правилата е „уж“ да има равноправие, но в света ясно се вижда, че някои хора са значително „по-равни“ от другите. Не е възможно да се спечели игра, в която определена част от хората имат право да променят правилата, когато те не са изгодни за тях самите, а тези, които наричаме идеалисти, са „идеализирани“ в съзнанието на останалите до такава степен, че от тях се очаква да бъдат безгрешни и едва ли не да притежават божествени качества и способности.

Вижда се, че всеки един от тези избори води до задънена улица, и ако човек не е склонен да продаде душата си, като приеме „вълчия“ нрав за своя втора същност, е осъден на живот, изпълнен или с примирение, или с обреченост.

Единственият начин да се излезе от този омагьосан кръг е изучаването на принципите, по които се движи светът спрямо божиите и вселенските закони и поемането на цялата отговорност за живота и несгодите, през които всеки един човек преминава. Когато хората се обединяват в общности, които живеят по тези общочовешки правила, насочени към общото благо, и всеки се стреми да допринася за общото и да предава към другите своя принос и подкрепа, може да се постигнат немислими и невероятни резултати, граничещи с невъзможното.

В община Ветрино и село Неофит Рилски от дълги години се работи именно по този начин, като един от многото резултати от обединението на хора, действащи в обща посока, е перлата в короната на общността – Исторически парк. Проект, който е невъзможен за осъществяване по друг начин, различен от този на обединението на свободни хора, насочени към действия за общото благо на всички останали. Всеки човек в общността има възможност да намери своето предназначение и да бъде в подкрепа на цялото, като същевременно се учи да поема пълна отговорност за всички аспекти от своя живот.

Развитието на умения, свързани с дейностите, с които даден човек е ангажиран, в съчетание с правилното използване на съществуващите разнообразни финансови и управленски инструменти, дава възможност на всеки един човек да получи така жадуваното финансово благополучие, тъй като то е естествен резултат от спазването на система от правила за работа с финансите. Така както плуването или карането на колело са умения, които един човек може да усвои – по същия начин и работата с лични финанси и личностното израстване са способности, които могат да бъдат изучени. Именно тяхното прилагане в ежедневието способства за постигане на живот, изпълнен със смисъл и предназначение, даващи възможност на всеки да живее щастливо и целеустремено, бидейки част от общество на отдадени и загрижени хора.

Добрата новина е, че всичко това може да бъде усвоено и интегрирано в живота на всеки един човек, макар и да е изключително трудно за хората да се превърнат в мислещи за общото, когато средата около тях не е подходяща. Ето защо наличието на подходяща среда предоставя улеснена възможност за преодоляване на предизвикателствата по пътя на това израстване и поетапното адаптиране на различните принципи, свързани с възможността за постигане на житейско благополучие и благоденствие. Но подобно на карането на колело или плуването, подобно умение не може да бъде изучено чрез достъп до информация, а трябва да бъде приложено на практика, за да има шанс да се усвои, а стъпките за неговото усвояване могат да бъдат лесно възприети благодарение на системата за финансово планиране, която академията на „Тогедър“ от дълго време споделя и разпространява, и която на практика се реализира в общността около село Неофит Рилски.