Когато сме изправени пред избор за определен финансов инструмент или пред дадена инвестиционна възможност, ние сме склонни да търсим възможно най-доброто за себе си. Искаме да използваме най-добрите решения и често сме склонни да свързваме това с нуждата от проучване и образоване по съответната тема. Факт е, че едни от най-начетените и търсещи информация хора са именно тези с по-широк достъп до интернет и висока обща култура, която им позволява да вникнат в съществуващите решения, които системата, в която живеем, ни предоставя. За съжаление обаче, именно тук се намира и първопричината за силната им убеденост в погрешния модел, който видимо не носи желаните резултати за по-голямата част от хората. Над 95% от човечеството живеят зле, като често това се обяснява с липсата на образованост или постоянство при обикновения човек – над 99% от образованите и информирани хора, работещи чрез инструментите на тази система, всъщност никога не постигат устойчив успех. В най-добрия случай успяват да постигнат нещо смислено с цената на живота, времето и здравето си, за да бъдат от малцината, които се наслаждават на „спокойни“ старини и да могат да доживяват, вместо да изпълнят целия си живот със смисъл и предназначение.

Икономиката в днешния свят е организирана по такъв начин, че би могла да способства на всеки да започне да се придвижва в посоката, която самият човек реши. Въпреки това различните правила и закони, налагани с времето, създават редица ограничения и затрудняват човек, когато започне своето придвижване. С други думи, свободата и щастието са някъде там, пред нас, но в същото време препятствията по пътя към тях създават затруднения и често не могат да бъдат преодолени, без да се положат необходимите усилия. Осъзнаването на тази концепция от по-интелигентните и търсещи хора води до конкретни стъпки за разучаване на съществуващата система, за да могат да започнат да преодоляват самите препятствия и да се придвижват към жадувания от тях живот. В същото време обаче хората, които вече са заели управленските позиции в тази система и които разполагат с безгранична власт и колосални средства, нямат никакво желание да допуснат възможността някой друг да се изкачи нагоре. Още по-малко, ако този някой има свои възгледи, които трудно могат да бъдат насочвани в желаната от тях посока.

Предстоящите избори в България и промените през последните години ясно показват модела, по който съвестни и добри хора биват въвлечени и приобщени към доказано и видимо нечестни и без морал политически структури, уж създадени с идея да „защитят“ свободата и правдата. В същото време аморалното им поведение показва, че специалната политическа школа, през която всички „лидери“ на тези политически партийни движения преминават, ги е лишила от човешките ценности като чест и достойнство чрез успешно проведена лоботомия на тяхното съзнание и душевност.

Наивността на почтения човек, който вярва, че може да направи нещо чрез работа по тази система, го кара да се приобщи към подобни структури с надеждата, че неговата осъзнатост и все още непокътната ценностна система ще го опазят от нечистоплътните деяния на управленския състав. Така той неусетно се превръща в поредната пионка, която служи на статуквото, като привидно му се предоставят ограничени възможности да направи нещо за хората в своето общество, докато в същото време и в много по-голям мащаб той бива щавен заедно с всички останали послушни овчици около него, повярвали в потенциала на тази безсмислена борба. Разбира се, с годините това води или до отвращение и бягство от тези структури, макар вече да е даден тласък за тяхното разрастване, или до приглушаване на собствената му съвест в името на нещо, „уж“ по-значимо. Крайният ефект във всеки случай е, че общият интерес е бил отново продаден за сметка на личния. Това е така, защото съществуващата икономическа система не разполага с подходящия инструментариум и не е организирана по начин, който да й позволява да работи за общото благо.

Много примери от действителността доказват, че правилата биват променяни в момента, в който вече не са удобни на статуквото, а поетапното внедряване на нови рамки и ограничения винаги се прави уж за защита на интереса на обикновения човек. Въпросът е как така изведнъж управляващата върхушка би се погрижила за хората, след като е лишена от съвест и морал и когато е видимо неспособна да проявява чест и достойнство. Разбира се, че не – никой не очаква добри дела от доказано безчестни хора.

Във финансовия и икономическия свят съществуват абсолютно същите проблеми – разнообразните финансови инструменти биват замаскирани с редица усложнения и законови  рамки, които изискват професионално разбиране на различните процеси. Вникването в същността им и изучаването им в професионален план създават ограничаващо мислещи в рамки хора, ангажирани по-скоро да защитават вече съществуващата система и статукво, тъй като за тях това се превръща в разбираем и логичен модел, по който нещата „би трябвало“ да се случват.

Един конкретен пример при съществуващите финансови инструменти е, че законите не позволяват на обикновения човек да се включи в по-големите възможности на инвестиционните фондове, които „уж“ са създадени с цел да му помогнат. Той не може да се възползва от тях директно, тъй като законовите рамки изискват инвестиционните фондове да работят само с професионални и институционални инвеститори, което изключва нормалния човек. По този начин достъпността до различните инвестиционни възможности за хората става възможна само през съществуващата система от посредници, банки и финансови учреждения, които биват регулирани и напътствани да работят по вече утвърден начин – „уж“ в защита на същите, тъй като има много „лоши“ хора, които могат да се възползват от незнанието на обикновения човек и така да му вземат парите...

Така системата става единственият официален господар на средствата на хората – плод на техния труд и усилия – средства, даващи възможност енергията, която те произвеждат, да бъде удобно насочена към малък процент хора за сметка на всички останали. Алтернативно хората, които са извън тази система и са избрали да бъдат хищници, започват да създават измамни схеми, чрез които да придобият достъп до наивниците, търсещи алтернатива на статуквото. По този начин те го затвърждават пред обществото и още повече спомагат за затягане на мерките и правилата, по които системата продължава да работи. Това е и причината управляващите да имат тесни връзки с тъмните среди – все пак престъпниците играят ключова роля за опазването на „стадото“. Управляващите предоставят от време на време възможност хищниците да си устроят угощение с някого за назидание и така да придобият още по-голяма власт върху уплашеното простолюдие.

Единственото решение за преодоляване на тази омагьосана въртележка, през която се налага да преминаваме, е да предприемем стъпки към обединение и изграждане на общности, които са насочени към създаване на обща полезност – без да мислим за своята полза, а предоставяйки полезност на всички останали в обществото. Какво би се получило, когато всички останали мислят за нас, тъй като всеки член на общността е насочен към добруването на другите? Разбира се, че по този начин ние ще сме много по-добре, отколкото ако само ние и близките ни приятели мислим за себе си.

От много години такава общност се изгражда в община Ветрино и село Неофит Рилски, като резултатите от този модел на работа са видими с просто око за всеки, който избере да излезе от матрицата, която медийната пропаганда създава. Сега е моментът да подкрепим хората, които са отдали десетки години от своя живот за създаването на такова място, тъй като идват избори и бихме могли да предоставим своя глас на тези, които са доказали на практика, а не чрез обещания, че тази система работи. Нека възвърнем ВЕЛИЧИЕ-то на България, като започнем от мястото, което през последните години се превърна в символ на свободата, традициите, културата и духа на българите, а занапред може да се окаже и последният шанс на нацията ни да съхрани ценностите, които предците ни са завещали. Отговорността е изцяло в нашите ръце, а възможността да осъзнаем всичко това и да прогледнем е свързана единствено с решението да започнем да се учим от хората, даващи правилен пример, и да съдим спрямо техните резултати, а не от „законово“ утвърдените правила на една върхушка, която защитава статуквото и ограбва обикновения човек. Защото божиите и вселенските закони са единствените, които работят истински и дългосрочно.