Още откакто съществува човешкият вид, природата му предоставя своята плът. Първоначално сме вземали директно от нея материали, които сме използвали за храна, подслон и дрехи, после сме се научили да извличаме определени елементи и сами да си правим наши материали. Това знание ни е довело до механичната логика, чрез която сме се научили да сътворяваме прости системи, но тя е ограничена само до прости творения. Истински сложните системи изискват по-сложна логика, биологика. Чрез нея можем да организираме сложни системи, които да ни помогнат да подобрим нашия начин на живот. 

Системата, в която живеем, е постсоциалистическа. След падането на комунистическия строй през 1989 г., вече 34 години България не може да намери правилния път, в който човекът да бъде защитен. Това, за което си мечтаеха хората, беше да има държава, в която можещите и действащите да са свободни да творят. Това може да се случи само в държава, първо, която има за основна цел създаването на по-добри условия за живот и развитие на хората, които живеят в нея, и когато има правила, които гарантират, че това ще се случи. България е държавата на свободните хора, тя няма монарси, феодали и други владетели. Всичко тук е изградено именно от обикновените хора и би трябвало те да могат да използват създадените от тях блага и средства за производство да служат на тях и техните деца. Една сложна система се разпадна и на нейно място дойде хаосът. 

Ние вярвахме, че западният свят ще ни помогне да създадем система, която да ни позволи да живеем като тях, но по една или друга причина това не случи. Именно тези, на които предоставихме възможността да бъдат наши учители и регулатори, решиха да се възползват от хаоса и да усвоят всички блага за себе си. Те устроиха система, която бавно убиваше българския народ, и вече е факт, че през 2023 г. от 9 милиона ние се стопихме до 6,5 милиона българи. И това е без война, без смъртоносна пандемия, която да е убила милиони, а само заради системата на грабеж и потисничество. Това, което направиха те, е да дадат властта на алчни хора, които са готови срещу определена сума пари да продадат интереса на народа и да управляват в полза на чужденците. Мечтата за свободна и независима България започна бавно да умира. Системата, която се създаде, беше много проста. На определена група хора се даде абсолютната власт, позволи им се подобно на феодални господари да владеят няколко потока финанси заради взимане на изгодни за Запада решения. ЕС и САЩ си затваряха очите за липсата на всякаква справедливост в замяна на тези изгодни решения за тях. Започнахме да живеем в свят, в който полицията не пази хората, а служи за контрол на управляващите над инакомислещите, данъците не служеха да поддържат училища, пътища, язовири и да създават по-добра среда за развитие и живот на българите, а отиваха чрез близки до властта фирми отново при тях. Еврофондовете и грантовете, които се получаваха от ЕС и САЩ, отново бяха насочени към послушните елити, като това беше заплащането, което получаваха за своята лоялност и изпълнението на вредни за България решения. 

Това наблюдаваме вече 34 години и мнозина са обезверени, че в България може да се случи нещо, което да промени реда. Срастването на този елит с държавния апарат и всички институции кара хората да вярват, че процесът е необратим. И именно в такава проста механична система на грабеж и унищожение се създаде истинска стабилна система, която изпълняваше мечтите на българите в началото на прехода. 

Винаги промените започват не от центъра, а от периферията и това е нормално, защото властта и установеният порядък са толкова силни в центъра, че е невъзможно там да се случи промяна. Това е причината промяната в България да не се случи в столицата, а в малка община на име Ветрино. Всичко започна от създаването на един проект – Исторически  парк, чиято идея е да пресъздаде част от величието на нашия народ. Смела идея, която се струваше невъзможна за изпълнение дори на хората с богато въображение. Целта беше на едно място да се пресъздадат дворците и красотите, които са създали нашите предци във времената, когато начело на народа ни са стояли смели и вдъхновени водачи. За целта беше нужно освен да се намерят финанси, да се открият и привлекат хора, които имат уменията и постоянството да изпълнят всичко това. И всичко това – в едно малко населено място като село Неофит Рилски, където всичко беше замиращо и нямаше никакви услуги и удобства, които могат да примамят съвременния човек да отиде да живее там, независимо от заплащането. Хората на изкуството, инженерите, археолозите, възстановчиците, финансистите, строителите и всички, които бяха нужни за изпълнението на този проект, бяха изчезващ вид в съвременна България и винаги имаха възможност да отидат и да си продадат труда в Западна Европа, Дубай или на място, където освен заплащане, можеха да имат и удобства, и мечтан живот. Въпреки това те избраха да дойдат в тази малка община и да се борят за България. Именно това беше началото на създаване на сложна система от доблестно общество, което поставя на първо място общото и чак тогава започва да мисли за себе си. 

Началото беше поставено с няколко души, които идваха тук да работят по няколко дни в седмицата и после се прибираха вкъщи. След това започна стъпка по стъпка уреждането на общината, така че идващите да могат да остават за по-дълго. За да може да дойде и да живее тук, всеки има нужда от условия и услуги, които да му позволят да създаде семейство и спокойно да влага усилия в работата, която си е избрал да върши. Пътят за преобразяване на едно населено място от напълно западнало към привличащо хора от цял свят да идват и да оставят плодовете на своя труд и знания е изключително труден и дълъг. 

Първото, с което започнахме, е оправянето на тревните площи. Подобно на всяко място, което се напуска от хората, и това беше превзето от всякаква храстовидна и плевелна растителност. Всичко беше обрасло и определено не приличаше на място, в което може да се случи нещо специално. Затова първата борба беше с тази растителност. Важно беше не просто да се изреже и окоси, но и да се подреди и поддържа така, че всеки, който дойде, да остане с впечатлението, че е на място, където кипи живот, а не на такова, което е умряло отдавна. Изглежда лесно на пръв поглед, но дори хората, които могат да направят това, имат желание да го правят там, където могат да продължат живота си след работа, и избират по-уредените места. След справянето с тази задача беше важно да се намери къде могат да живеят тези, които са съгласни да се борят за този проект, и тук също имаше огромна трудност, защото къщите в такива населени места са изоставени и разрушени и имат нужда или от голям ремонт, или от построяване на нови. Не по-малка беше трудността да се издирят собствениците на изоставените имоти, защото те вече не живееха тук. И така с огромни усилия и средства беше преодолян и този втори проблем. Следващото по важност е да има училища и детски градини, в които да могат да учат децата на хората, които идваха да живеят и творят тук. Това означаваше да се намери начин да се развиват училищата, които функционират в общината, да им се помогне да дават едно истинско образование на учещите в тях. Това е трудно и благородно дело, което помага освен на новодошлите, които се заселват тук, но и дава огромен шанс на децата на местните жители. 

Всичко продължи с осигуряване на различни услуги, които хората са имали в градовете, като спортни зали, танци, хобита, забавления, частни уроци, различни културни мероприятия, ресторанти, хотели, бърз интернет, лесен транспорт. Като допълнение към всичко това се добави и изключително спокойното място за живот, където няма престъпност, няма пияни шофьори и състезатели по пътя, които да се отнасят с пешеходците и колоездачите като кегли, а не като равноправни участници в пътното движение. Създадоха се и много образователни програми за възрастните, които да им помагат да се чувстват щастливи и полезни и да имат също възможност за развитие. 

Това отне много години и беше свършена огромна по количество работа, която неусетно спомогна да се създаде една сложна система на общество, което работи и допринася за общото, като в същото време тези, които искаха, даваха и можеха повече, винаги получаваха шанс да реализират това, което наистина могат и искат, като по този начин дърпаха всички напред. Една общност и едно населено място, които нямат аналог в света, място, където всички хора имат еднакви права и шанс да покажат по-добрата част от себе си. Всичко това произвежда всеки ден шедьоври, които учудват посещаващите селото и общината, и те не могат да повярват, че сътвореното е от малка група хора, а не от някоя голяма държава. Истината е, че всичко това не може да бъде постигнато просто с пари, а само и единствено с тази уникална система на справедливост и развитие, която се създаде в борбата за направата на Исторически парк. Тя неусетно дава живот и препитание на хиляди семейства, но по-важното е, че обединени по този начин, хората създават шедьоври, на които могат да завидят и най-добрите градове в Европа и света. Най-важното е, че тук се създават дух и вяра, че България може и ще пребъде. 

За съжаление всичко това е заплашено от унищожение, защото именно този съвременен елит, който унищожи Родината, има желание да сложи голям ветрогенераторен парк и отново да превърне района в пустиня и да унищожи тази уникална система, която може да постави началото на една по-добра България. Отново българската земя ще бъде използвана, а хората ни ще бъдат прокудени и натикани в гета, подобно на пленниците в Израел и емигрантите в Западна Европа и САЩ. Това ще сложи окончателен кръст на надеждите на българите, че нещо в България може да се промени. 

Важно е да осъзнаем, че всичко, което се случва в община Ветрино, е повече от проект и е бъдещето на нашата страна. Ако искаме в нашата държава да има създатели и хора, които да се грижат повече за цялото, отколкото за себе си, е нужно да ги пазим и подкрепяме, защото както е казал великият Васил Левски – „Ако печеля, печели цял народ, ако губя, губя само себе си“. Тази общност се бори като тигър за България и идеите си и ако успее, ще успее цялата страна, ако загубят, ще загубят само себе си. Нека им дадем нашата подкрепа и заедно да извоюваме правото България да си остане на българите. Предпоставките за една прекрасна родина ги има, за нас остава просто да се преборим за нея. Вярваме във вашия здрав разум и подкрепа!