Парите от новата световна реалност

Първите сигнали за предстоящите икономически сривове се наблюдаваха доста ясно по време на ковид кризата, когато икономиките загубиха своя глобален характер.

В модерния свят има дългогодишна добре утвърдена система, в която протичат различните финансови процеси. Свикнали сме да разчитаме на парите, с които разполагаме. Имаме усещането за спокойствие и сигурност, когато притежаваме активи под формата на имоти или пари – независимо дали ги държим в банката, вкъщи, или сме ги вложили в акции на световните финансови пазари. Всъщност в тази система всичко се крепи на вярата или по-скоро на надеждата, че тя ще продължава да работи и оперира още дълго време или поне достатъчно дълго, за да не приключи в рамките на нашия живот. В настоящата статия ще научите дали може да разчитаме на тази хипотеза и каква е причината шансовете това да се случи да стават все по-малки и нищожни, като в същото време ще разгледаме алтернативата, която може да ни осигури истинска стабилност и своевременно финансово спокойствие.

Преди да разгледаме текущата финансова реалност в дълбочина, нека да се върнем назад във времето и да си припомним, че основната стабилност на всяка валута в исторически план е била пряко обвързана със силата на държавата или империята, която е стояла зад нея. По времето на Римската империя например най-стабилната валута в света е била именно тяхната поради причината, че те са притежавали най-силната армия на своето време. След разпадането на Римската империя техните пари са загубили своята стойност. Това, което е имало значение, са редът, организацията и възможността да защитиш своята собственост. Още повече че самите монети по онова време са били значително по-ценни от реалната стойност на материала, от който са били направени. Тоест нямали са пряка връзка с цената на метала и използването им под друга форма, например претопяването им, не е можело да предостави съпоставима стойност.

По аналогичен начин след Първата и Втората световна война парите са загубили своята стойност. В тези моменти цигарите са били основен инструмент за размяна на стойност, тъй като хората са използвали никотина, за да се успокояват, и заплащането се е извършвало спрямо размяната на определен брой цигари. За пример в края на 1923 г. стока, която в края на войната е струвала 1 марка, е достигнала до стойност в размер на 726 млрд. марки.

С други думи, стойността на парите винаги е била пряко зависима от възможността световната финансова система да управлява съответните процеси, от които тя зависи. Поради тази причина винаги, когато има промени в света, водещи до промяна в световния ред, това неизменно води и до загуба на стойността на парите и счупване на системата. Понякога проблемите са само частични и засягат определени сфери или сектори от икономиката, като например имотния пазар или фондовата борса. Друг път водят до по-сериозни последствия, засягащи цялостно населението, като Голямата депресия, финансовата криза от 2008 г. или съвсем скорошната ковид пандемия.

Въпреки всичко това от ключово значение за частично запазилата се икономическа устойчивост за последните стотина години е начинът на функционирането на цялостната система. До днес системата се захранва от различни ключови източници като силната армия и наличните военни мощности; ресурсите, които се експлоатират от различните държави по света; управлението на зависимостите чрез различните технологии и производства; оказвания контрол чрез различните организационни структури като Световната банка, Международния валутен фонд, Световната търговска организация, ООН, Г-7, Г-20, Световната здравна организация и много други. Всички те в голяма степен са „направлявани“ от едно място в лицето на САЩ, които държат нужната военна сила, за да налагат стабилността на основната си валута и нейните ключови стокови аналози в лицето на златото или петрола.

Истината е, че нито фондовите пазари, нито другите разнообразни инструменти, включително недвижимата собственост, биха могли да осигурят някаква форма на защита на стойността на парите за обикновения човек, тъй като той не разполага с нужните средства за тяхната защита и ефективно управление. Подобна е ситуацията и със собствеността в предприятия, притежаващи производствени мощности – тя не може да бъде гарантирана в случай на подобни икономически сътресения. Пример за това може да бъде взет от историята, когато по време на Първата световна война единият от двата основни завода на ФИАТ се намира в Италия, а другият – в тогавашната Австрия-Унгария. Оказвайки се от противоположни страни на конфликта, заводите са национализирани и са принудени да започнат производство на военна техника, като след конфликта те са останали във владение на Австрия, а акционерите в тези дружества са били сериозно ощетени.

С други думи, различните форми на финансите, били те под формата на пари и различни валути, на акции и облигации, на държавни ценни книжа, различни деривати или стоки, включително недвижимости – не могат да осигурят каквато и да е форма на защита без съответната система, която да предложи правилните механизми за реализиране на действителна стойност за хората.

Тоест, ако настоящата икономика спре да функционира, светът няма да свърши, а просто ще бъде пренареден, като обикновеният човек, който е заложил на тези зависими от настоящата система ресурси, ще се превърне в планктона, с който по-големите риби в икономическия океан ще се изхранват за времето на неговото пренареждане.

Първите сигнали за предстоящите икономически сривове се наблюдаваха доста ясно по време на ковид кризата, когато икономиките загубиха своя глобален характер. В настоящия момент един военен конфликт между страни като Китай и САЩ ще предизвика сериозни икономически последствия за производствените мощности, като съвсем естествено чиповете, произведени в Тайван, няма да бъдат достъпни за САЩ, тъй като тези производствени мощности могат да бъдат национализирани, а това ще доведе до значителни затруднения в световен план.

От друга страна, фалшивата надежда, която определени хора придават на криптовалутите или на златото, е плод на неправилното разбиране, че всъщност световните мрежи са със свободен и независим достъп и че съществува някакъв невидим пазар и съглашение между различните хора за стойността на подобни ресурси. Реалността показва точно обратното – че единствените стойностни ресурси са именно тези, които спомагат за предоставянето на полезност и възможност за оцеляване, съществуване и развитие, и които могат да бъдат ефективно работещи в една локална икономическа общност.

Ето защо от ключово значение за обикновения човек е възможността да си подсигури някаква форма на автономност, която обаче не трябва да бъде отшелническа или дивашка, на отдалечено място в планината, с купчина консерви, буркани и брадва за самозащита. Добре организираната автономност дава възможност за производство на нужните храни и стоки, с потенциал за нормален и високотехнологичен живот и с наличие на всички базови възможности, които позволяват нормално съществуване – такъв живот, какъвто го познаваме към момента.

Огромно предимство в новата икономическа реалност е възможността да наблюдаваме дългогодишното изграждане на ефективно развиваща се икономическа общност, която е насочена към изграждането на полезност за обществото, развивайки различни дейности и спомагайки населението да създава поминък и да се развива. Община Ветрино и село Неофит Рилски са пример за такъв вид място, където се развива цялостна система от разнообразни икономически дейности, които имат доказана способност да устояват на всякакви икономически и политически бурни ветрове благодарение на обединението на множество обикновени хора, насочени към една обща посока, свързана с развитието и благоустрояването на територията, в която живеят.

Когато активите на хората и техните финанси са насочени в обща посока, независеща от световните икономически фактори, без да бъдат управлявани поотделно, а на база своята свързаност в обща система за създаването на полезност за обществото, тогава можем да бъдем сигурни и спокойни, че дори при форсмажорни обстоятелства ще имаме нужната устойчивост. Тя ни дава възможност да продължим своето развитие и заедно да създадем правилния пример, който с времето и другите хора могат да последват. В живота най-трудното нещо е да се прокара път, по който другите да могат да минат. Не стой безучастен, а се присъедини към нас в Земята на свободните хора и нека заедно да продължим да развиваме фара, който Исторически парк символизира – за завръщането на духа и вярата на българите в тяхното божествено предназначение.

Споделете с приятелите си

Коментари

Има 0 коментара за статията

Напишете коментар

За да добавяте коментари е необходимо да се впишете в системата
ВХОД