„Бъди продуктивен, а не зает.“ Този лозунг ме посрещна в счетоводството, когато трябваше да попълня първата си данъчна декларация в живота. От тогава до сега той служи като коректив за моите планове, когато трябва да избирам между две или повече занимания. В последната събота, която по някакво щастливо стечение на обстоятелствата беше и денят, в който Българската православна църква почита паметта на покровителя на семейството св. Мина, а в село Ветрино се провеждаше обичайният сбор, аз трябваше да избирам между това да свърша нещо дребно за себе си или да бъда полезен за по-голям кръг от хора.

Като човек, работил пет години в сектора на културата, аз избрах втория вариант. Отзовах се на място веднага след като получих възможност да стана доброволец на Фондация „Въздигане“. Още повече че раздаването на книги, вестници и брошури нямаше да бъде на фестивал, а на сбор. На събитие, което днес повечето наши съграждани си „превеждат“ неправилно като „панаир“. А разликата между тези две понятия е огромна. Докато панаирът е просто дъвка за окото, то сборът има дълбоки корени в българското общество. А самият произход на думата се крие в глагола „събирам“. И ако за миг се направим, че не виждаме сергиите за бърза храна и играчки за най-малките, ще забележим, че сборът е преди всичко именно повод за събиране между роднини и приятели. Повод за нагостяване, обмен на мисли, идеи и добре прекарано време. С други думи – сборът е мястото и времето, на което можем да си подадем ръка. И на което можем да бъдем общност. А защо не и семейство? Въпреки че тази дума не е на особена почит в повечето медии през последните години.

А тъй като месеци наред имах щастието да общувам с Фондация „Въздигане“ и Исторически парк, аз успях да забележа, че тяхната дейност на територията на община Ветрино е преди всичко просветителска. Със своя пример те помагат на всеки един да осъзнае, че е част от едно цяло, в което всеки трябва да се стреми към това да помага и на себе си, и на останалите. Точно както е в семейството. Разликата е в мащабите. Затова пожелах да хвана протегнатата ръка и поне за кратко да се почувствам като част от това семейство на гражданското общество в община Ветрино, което показва на дело правотата на старата българска пословица „Сговорна дружина планина повдига“. Именно културата е това, което ни прави българи, а бидейки дългогодишен журналист, а по настоящем библиотекар, аз чувствам дълг да използвам всеки един възможен повод, за да помогна на българите да отворят очи и да не се страхуват. Нищо няма да се промени към по-добро, ако стоим пред телевизорите и плюем държавата, докато ядем салата, пием ракия, пушим контрабандни цигари и замезваме с евтини кренвирши. Нещата ще тръгнат към по-добро, ако проумеем, че все пак „някой трябва да я свърши тази работа“. И е най-добре, когато този „някой“ бъдем самите ние. Защото нашият граждански дълг не спира с плащането на прословутите 10% върху доходите. Не спира и с 5-те процента за доброволно пенсионно осигуряване и останалите данъци и такси. Нашият граждански дълг е да бъдем добрият пример. Да бъдем българи. Дори с опасността да бъдем окачествени от някого като „българи от старо време“.