Доброто общество, в което хората са се споразумели да живеят по правила, които са еднакви за всички и дават шанс на всеки да получи заслуженото спрямо приноса си, а не по рождение или заради лични пристрастия, се основава на честност.

В България има една прослойка, която е особено шумна в тази посока, но уви, използва желанието на нормалните хора за честно общество, за да прокара лъжата и покварата още по-дълбоко в нашето общество. Става въпрос за „либералите“, които са на хранилка към американското посолство и фондация „Америка за България“. Това са популярни политици, „журналисти“ на издръжка към медиите около кръга „Капитал“, редица други на „вземи пари от НПО-та“ и още толкова, които искат да се харесат на даващите средства, за да се отпуснат и на тях. За тези хора истината не означава нищо и всички средства са допустими, за да преборят „врага“. За съжаление в последните години виждаме един друг вид натиск против инакомислещите, който е много по-мощен от този в тоталитарните режими, защото в диктатурите борещите се за истината са подкрепяни от населението, докато в „демокрацията“ се създава симулация и не знаеш кое е истина и кое лъжа. Лукавата система, която е изградена от англосаксонските народи, има за цел да настрои брат срещу брата и така да победи врага, с подпалването на братоубийствени войни. За това се ползват най-слабите и най-алчните от нарочения за унищожение народ, дават им се власт, средства и те самите свършват задачата, която с кръв и битки не може да се свърши. Тези родоотстъпници разделят хората на два вида – такива, от които имат полза, и такива, от които нямат. На първите служат, а вторите, от които нямат полза, ги мачкат. И за да дам точно определение за тяхното мислене, ще се позова на една случка с мой приятел, който беше избрал да служи на известен престъпник, поръчал убийството поне на 100 души от 90-те години до сега и съсипал живота на десетки хиляди. Беше избрал да му служи заради парите и страха, който имаха хората от него, докато е в тази организация. И в един разговор още по времето, когато Исторически парк съществуваше само на папка, той ми каза: „Моят шеф ми каза, че си мошеник. Лично службите го информирали, че ти си много добър мошеник и манипулатор и да се пазя от теб“. След тези думи аз го погледнах учудено и му казах: „Брате, учудва ме фактът, че ти вярваш на човек, който е сериен убиец и престъпник. Не се учудваш, че службите, вместо да го арестуват, му докладват, а взимаш тези думи за истина. Какви са тези служби, които служат на престъпник, а не на народа, и защо вярваш на него и на тях, а не на мен?“, на което той ми отговори: „Той е по-богат от теб, следователно е по-прав“. Този отговор ме накара много да се замисля и в действителност видях как работи светът в днешно време. По-богатият е по-прав, защото има повече пари и от него може да имаме полза. Или истината и справедливостта вече не съществуват в нашето общество, което е пропито от ползата и изгодата. Това беше разговор с човек, с когото сме израснали и който ме познава, а какво мога да очаквам от другите хора. 

За съжаление, когато управляващите ни са подобни хора, когато сме подчинени в свят, в който властелинът налага тези правила, не можем да очакваме, че ще формираме друго общество. Системното управление и налагане на новите ценности преобразува картата на реалността, в която живеем. Това е свят, в който 1% от хората ще се ползват от 90% от благата на света, 19% в различна степен ще си присвоят 5%, а последните 80% ще се задоволят с последните 5%. За съжаление алчността на хората ще направи така, че всички ще се съгласят на сделката поради две причини: 

1. Тези, които имат силата и знанията да са управленци, ще изберат да са от горните 20%, защото имат по-голяма сила от мнозинството.
2. Обикновените хора, когато нямат водачи, ще са обречени да приемат съдбата си такава, каквото е. С времето и напредването на изкуствения интелект ще станат все по-ненужни и стъпка по стъпка ще изчезнат като вид. 

Такава ще е съдбата ни, ако приемем тази ценностна система, и всеки ще си понесе последствията, включително и тези, които смятат, че ще останат облагодетелствани. 

Имаме и друг път, който е пътят на справедливостта. Ако тръгнем по него, ще знаем, че всеки има шанс, стига да допринася за общото благо. Но по този път ще трябва да се научим кои хора спазват правилата на честността и справедливостта и кои се интересуват само от одобрението на господаря. Ако успеем да разберем кои са предателите, ще ни бъде по-лесно да различаваме истина от лъжа, мислещи за общото благо от мислещи само за себе си и създатели от консуматори. 

Сега ще ви разкажа за една жена, която води борба с леденото хора и всичко българско, което е плод на нашата култура. Жена, която е от този тип хора, които са приели да бъдат послушници на властелина. В интерес на истината донякъде я разбирам. Такива като нея ще бъдат в последните редове в един справедлив свят и това е единственият й шанс да се почувства значима. Нейното име е Силвия Недкова и пише за онлайн изданието „Площад Славейков“ и други издания от групата на „Икономедиа“. Във всичко написано от нея има възхвала на господаря и очерняне и низвергване на инакомислещите. Всеки, който се осмели да постави под съмнение евроатлантизма, е оклеветен и омерзен. Подобно на средновековен глашатай тя разтръбява това, което й е дадено като задача, и предимно с лъжи и клевети очерня хората, които мислят за народа си. 

Това са тежки думи и не бих си позволил да ги изрека, ако не бях 100% сигурен, че е така. Във времето съм чел нейни материали, в които откровено лъже и заблуждава хората, като изчаках да се натрупа достатъчно материал, за да съм сигурен, че не е прецедент, а практика в нейната кариера. Всичко това говори, че и тя, и изданията, за които работи, са изцяло подчинени на финансирането, което получават. 

За да бъда конкретен, ще дам пример с последната й статия, която Силвия Недкова е написала за „Площад Славейков“ със заглавие „Строители на Второто българско царство край с. Ветрино. Следва Третото, Четвъртото…“. Всеки автор има право да изказва своята гледна точка за всяко събитие, но да лъже, изкривява фактите и да вкарва лъжливи твърдения, които да унищожават усилията на един, неколцина или още по-лошо – на хиляди хора, вече се смята за престъпление, презирано в нашата култура, но може би затова г-жа Недкова с такъв плам се мъчи да я принизи и унищожи.

Всеизвестно е, че престъпникът се стреми да заличи следите от своето престъпление, и това правят всички като Силвия Недкова, които заради личен интерес предават своята Родина. 

Статията е написана като коментар на статия във вестник „Красиво Ветрино“, в която с радост съобщаваме за построяването на най-голямата сграда от Второ българско царство, постижение, с което биха се гордели и най-богатите евроатлантически страни. Дали го смята за бутафория или не, е лично мнение, но това, което авторката твърди и внушава на читателите си, е 100% клевета, която уронва и моето име, но по-важното – името на Исторически парк, който е плод на усилията на хиляди хора. В своята статия тя вади цитат от статията на „Красиво Ветрино“, в която казваме, че камъкът, който обикновените хора около Преслав, Плиска и Овеч са взели и са построили къщи и хамбари, сега отново се използва за строителство на царски дворци. После обаче незнайно как вкарва две клеветнически твърдения, а именно, че къщите и хамбарите, от които се вземат камъните, са на 600 години, и второто е, че се крадат камъни директно от крепостта „Овеч“. В интерес на истината това са твърдения, на които само малоумен човек би им се вързал, и ми е интересно, че има много такива, защото статията получи широк отзвук в либералните среди. В България не знам да има къщи, в които живеят хора и са на 600 години, защото в този период населените места са разрушавани поне няколко пъти от завоевателите и от самите наследници на имотите, които са използвали камъка за свои нови сгради. Допреди 70-80 години основният спойващ елемент на камъните е била калта. Това е позволявало да се разруши дадена сграда, без да има поражения върху камъка, който отново да се използва в градежа на нови постройки. Най-старите сгради, които сме разрушавали, за да използваме камъка от тях, са на около 120 години и са били изоставени, без покрив и със сринати стени. Не са били годни за възстановяване и най-вероятно щяха да бъдат изхвърлени в природата заедно с други строителни отпадъци на незаконни сметища (между другото именно „Капитал“ нападнаха Исторически парк в защита на едно такова сметище до село Неофит Рилски) или щяха да се надробят на чакъл и да се използват като дренаж на пътища или в строителството. Това щеше да е безвъзвратна загуба за поколенията, защото нямаше да могат да се докоснат до миналото по никакъв начин. Всеизвестно е, че друга голяма част от камъните на Плиска и Преслав стават на чакъл за железопътната линия Варна-Русе, която се строи от османлиите през 1866 г. Разбираемо е нашественици да унищожават историята на народа ни, но не е разбираемо хора като Силвия Недкова да помагат това да се случва и днес. Затова ние смятаме, че сме спасили нашето безценно наследство и сме му дали нов живот, за да може ние и нашите поколения да черпим вдъхновение от направеното от нас и нашите предци. 

Второто внушение е още по-абсурдно. Всеки, който е посещавал крепостта „Овеч“, знае, че няма как да се вземат камъни оттам, защото с тях са изградени входната кула и крепостните стени на входа. Други камъни там просто няма. Това обаче не пречи на авторката да сипе лъжи и да опетнява името и труда на хиляди българи, които за разлика от нея изкарват парите си с реален труд и полза за България. 

Именно тази поредна клевета доказва, че Силвия Недкова не е заблудена писателка, а целенасочен чуждестранен агент, който изпълнява поставена задача. Същото може да се каже и за изданието, за което работи – „Площад Славейков“, и цялата група „Икономедиа“, която стои зад тях. Отдавна имах желание да направя страница, която да показва всички медии, които работят за чужди правителства, и вече това време настана. Нека изобличим продажниците и просто да направим най-доброто в този случай – да забравим, че те съществуват. Свободни са да си пишат, за да оправдаят средствата, които получават, но ние ще им отнемем читателите. Написаното няма смисъл, когато не стига до читателя.

Ако човек се храни с разложено месо, ще му заболее тялото, ако храни душата си с подобни четива, е нормално да му заболее душата. Ние сме взели нашето решение, а вие решавате за вас!