Човекът формира своите възгледи и манталитет, вземайки за модел обществото, към което принадлежи, и така той става копие на средата. Но има и хора, които трудно бихме причислили към определен психологически тип или прослойка, защото са избрали живот извън стандарта. Един от тях е 27-годишният сливналия Мартин Петров. Той завършва Великотърновския университет, специалност „Педагогика на спорта и физическото възпитание“, но не започва да води обучения на ученици, а на хищни птици.

Мартин ще ни разкаже малко повече за необикновения си занаят, известен още от древността. 

– Мартине, как стана така, че се запали по соколарството?

– Запалих се по соколарството още в ранна детска възраст. Бях едва на 8 години,когато баща ми донесе първата хищна птица у дома – паднало от гнездото си бебе кукумявка. След отглеждането и връщането й обратно в природата до 12-годишна възраст само четях и се образовах по темата грабливи птици. През една лятна ваканция, когато бях на гости във Варна при чичо ми, се запознах и с първия соколар – Милен Боев. На неговата ръка за пръв път видях сокол скитник и вече знаех, че искам да бъда соколар. Малко по-късно вече имах първата си соколарска птица – керкенеза Кири, и от този момент до ден днешен пернатите хищници винаги са били част от живота ми.

Соколарството е дълбоко залегнало в нашата и световната история. Грабливите птици са едни от първите животни, които редом с кучето и коня са служили на човека да набавя прехраната си в трудните времена. В наши дни то се практикува почти в цял свят, с изключение на някои държави, в които ловът с хищни птици е забранен със закон. За съжаление една от тях е България.

– А как намери място, където да оценят способностите ти в този нетипичен занаят, и кое те вдъхновява да продължаваш да се занимаваш с него? 

– Попаднах в с. Неофит Рилски – община Ветрино, след едно неустоимо предложение на г-н Ивелин Михайлов да се присъединя към неговия екип. Той ми осигури възможността да се развивам в древното изкуство, без неговата помощ и подкрепа би било невъзможно да постигна това и да бъда този, който съм сега!

В бъдеще предвиждам организация на все повече соколарски инициативи и събития и интензивно популяризиране на изкуството за обучение на хищни птици у нас.  Моето вдъхновение са красотата и устремът на високо летящите хищни птици и обкръжението от единомишленици, които успяват да преследват и изпълняват целите си въпреки трудностите.

За истинските соколари няма път назад. Веднъж докоснат от древното изкуство, оставаш белязан от него завинаги. 

– А как се справяш с трудностите и има ли още нещо, което правиш между състезанията и е свързано с животните и средата?

– Дори в най-лошите дни и най-трудните моменти, поглеждайки в очите на хищника, можем да си спомним, че начинът да оцеляваш и да вървиш винаги напред, е просто да не спираш да вървиш!  Увлечението ми по хищните птици зароди у мен и интерес към цялата биосистема. Нейното опазване и съхраняването на дивеча в България са една от целите, които преследвам в полето на моята дейност. Фазанарията, която управлявам с цел възстановяване на популацията на дивеча, работи с пълна пара и скоро може да очаквате да срещнете пълни ята с яребици, перчещи се колхидски фазани и почиващи в новосъздадените езера около с. Неофит водоплаващи птици. Съвместно с местната ловна дружинка следим за нередности в нашите ловни полета и се грижим подобаващо за дивеча, който обитава тук. 

В с. Неофит Рилски кипи от живот. Заедно с всички хора, които живеят и се трудят тук, ние се грижим това населено място да предлага истински уют на своите обитатели! 

– Явно за теб соколарството е много повече от занаят. Така ли е?

  – Соколарството за мен първоначално беше увлечение, което премина в хоби,  прерасна в работа и се превърна в начин на живот!  Благодарение на осигурените ми условия и на точното място, в което попаднах, аз успях да усъвършенствам своите умения в обучението на хищни птици и това, разбира се, даде своите резултати. Моите ловни другари – соколите, печелят многобройни първи места на всички състезания, организирани в България.  Вярвам, че когато моментът настъпи, ще мога и ще бъда горд да предам натрупаните умения в древното изкуство и на своите наследници.

– Каква е твоята следваща цел?

– Аз съм част от екипа, който на 17 и 18 февруари тази година организира второто издание на международното състезание със соколи „Небесни бойци“ край Исторически парк. В него обучените соколи ще приковат интереса на зрителя с изящен полет и бързина пред зоркия поглед на своите стопани. Очакваме подбрана публика от ценители. Зрелището ще си заслужава.