Има една българска поговорка, която съдържа много мъдрост: Приятел в нужда се познава. Последните няколко дни сме разтърсени от трагедията, която се случи в Карловско. Най-вероятно поради голямата сеч и липсата на залесяване на изсечените територии бяха наводнени няколко села, като наводнението е толкова разрушително, защото е влачило дървени трупи и коренища, които като бомби са опустошили всичко, построено от хората там. Щетите са огромни и много от къщите не стават за живот, като част от тях са на хора, които сами не могат да ги възстановят. Последните 33 години ние, българите, нямаме държава, която да стопанисва и да се грижи за цялата територия на страната. Фактите показват, че управлението е „на парче“, по места и в голямата си част политиците гледат своя личен интерес, а не народния. Целенасочено политиката е в полза на индивида, а не в полза на народа. Поради тази причина няма подготвени формирования, които да помагат на своите сънародници при бедствия, аварии, военни действия и корпоративен или политически произвол. В резултат на всичко това при тази природна стихия, примесена с последствията от политическа корупция, се оказва, че няма кой да помогне на пострадалите хора.

БЕЗСИЛИЕТО НА ДЪРЖАВАТА Е ПОТРЕСАВАЩО. В ТАКЪВ КАТАСТРОФИЧЕН МОМЕНТ ХОРАТА БЯХА ОСТАВЕНИ САМИ.

Ние, българите, и за наша гордост една огромна част от хората в община Ветрино, не приемаме това. Противно на постоянните пропагандни съобщения, че сме най-долният и завистлив народ, че в ада нямало нужда от дявол да пази казана на българите, че в нашата държава липсва „мат’риал“, се случи нещо рядко виждано в световен мащаб. Огромни групи хора от цялата страна се насочиха към бедстващите райони и заприиждаха с желание да помогнат. Организацията на доброволците се правеше от самите тях и се видя, че в България хората са силни, умни, добри, жертвоготовни и умеят да се самоорганизират.

Жени, мъже, деца, възрастни хора и дори чужденци, вдъхновени от това единство на българския народ, се обединиха и дадоха всичко от себе си през последната седмица в помощ на нашите братя и сестри, за да се справят с последствията от природното бедствие.

Силата и решимостта, която струеше от доброволците, заразяваше всеки новодошъл. Местните хора получиха най-ценното – безгранична и сърдечна подкрепа от българския народ. Мъката в очите им отстъпи място на сълзи на радост и благодарност. Поне веднъж в живота си човек заслужава да усети такава обич и съпричастност от хора, които дори не познава – хора, обединени от благородна кауза, единни в усилията си за добро. Само за седмица доброволците свършиха толкова работа, че оттук нататък му се вижда краят и ако бедствието не се повтори, може да се твърди, че последиците от него са овладени.

Доброволците от община Ветрино, обединени от хората от Исторически парк и Фондация „Въздигане“, бяха на едни от най-тежките места и работиха неуморно. Първото им посещение в селата Богдан и Каравелово беше навръх националния празник – 6 септември – Деня на Съединението. Вместо да празнуват на маса, те избраха да празнуват с бедстващите, като вложат цялата си сила и енергия в помощ на нуждаещите се.

Ставането беше в 3 ч. сутринта, а потеглянето – в 4 ч. Цялата колона с коли, автобусчета и строителна техника се изсипа в село Богдан в 8,30 ч., направи се бърза организация и разделени на групи, се втурнаха да помагат на бедстващите. Огромната работа, която вършат и в община Ветрино, им помогна да организират и насочат и други доброволци от цялата страна за по-ефективна работа, за да се помогне на повече хора. Цял ден се раздаваха от сърце и самоотвержено, като към 18 ч., едвам стоейки на краката си, потеглиха обратно за с. Неофит Рилски. Важно е правилно да осъзнаем отдадеността на тези хора. Спали не повече от два часа, те пътуват поне 9 часа и работят поне 9 часа тежка физическа работа.

Това е съвременният героизъм, който могат да извършат само истински обичащите България и българите хора. За пореден път се оказва, че медиите не отразяват правдиво мащаба на бедствието. Нашите доброволци, потресени от трагедията, сполетяла хората в Карловско, решиха през почивните дни да останат да нощуват в селата Богдан и Каравелово, за да могат да свършат още повече работа.

Така се организира второто ходене, при което още по-подготвени с техника и хора, нашите доброволци се върнаха и още по-многобройни се втурнаха в битката с разрушенията. Общо в селата бяха дошли да помагат повече от 1000 души от цялата страна. Със задружни усилия те свършиха основната работа, което позволява на по-малки групи вече да довършват борбата с щетите.

Голяма гордост е за нас, че успяхме да впрегнем нашите сили и средства в тази благородна инициатива. Община Ветрино става емблематична за България и носи надежда и радост на все повече българи.

Благодарим на всички, които прославят нашата община и нашето отечество!

ПОКЛОН ВАМ, БЪЛГАРСКИ ГЕРОИ!