Вече 34 години ние, българите, чакаме. Понякога протестираме, събираме подписи, гласуваме или не, надяваме се нещо да се промени така, че да живеем по-добре в страната си. Но главно чакаме. Някои не дочакаха това и отидоха да търсят щастието в чужбина. Каквато и промяна сме си представяли, тя неизменно се очаква да бъде извършена от политиците, да бъде допусната от външни сили или да дойде някой – цар, водач или месия, който да извърши чудо, да въздаде справедливост и всичко да тръгне по мед и масло. На нас ни е втълпено, че за каквато и промяна да става въпрос, тя ще ни се случи, ние просто трябва да я дочакаме да се появи в живота ни. В тази картинка обаче липсва нещо важно – НИЕ, като господари на земята и живота си. В тази картинка ни е отредена роля на чакащи, на безучастни и пасивни наблюдатели на собствения ни живот. 

Докато наблюдаваме и чакаме някой друг да решава вместо нас, съсипаха армията ни, приватизираха индустрията ни, изгониха една четвърт от младите продуктивни българи в чужбина, съсипаха образованието ни, задушиха земеделието ни, заграбиха природните ни богатства, опитват се да довършат енергетиката ни, превзеха сигурността ни, извратиха младите българи, отказаха ги от книгите и ги заключиха в ступор към екраните на електронните устройства, докараха ни боклука си и са на път да ни превърнат в депо за отпадъци и мигранти, в нещо средно между гето и сметище – България като територия, не държава – картинка, в която липсват българите, и следователно няма смисъл. 

Пред очите ни се разиграват политически абсурд и морална гротеска, чрез които се самоубиваме като народ и държава. 

Протестираме. Събираме се с хиляди по улици и площади. Но после се прибираме вкъщи и пак чакаме доказано неспособни политически мерзавци да променят нещо. Омерзени от безчет политически и човешки предателства, днес тънем в същата тъмнина както преди няколко века и имаме нужда отново от нещо подобно на „О, неразумний юроде...“. Днес отново минаваме през тъмни времена, когато ще трябва да решаваме мъдро и да съдим строго. 

НАЙ-ТЪМНО Е ПРЕДИ ЗАЗОРЯВАНЕ 

Има само един начин да попречим на това България да се превърне в гробище на надежди, да осмислим всеки протест и да обезвредим всяка политическа мерзост – като спрем да чакаме и започнем да действаме, да градим – стъпка по стъпка, място, среда, в която гореизброеното е невъзможно. 

ИМАМЕ НУЖДА ОТ НОВО НАЧАЛО

Днес имаме нужда от твърд, на която да стъпим – нещо здраво, непоклатимо, устояло и проверено във времето – и здраво да се хванем за него. Но колко са безусловните, непоклатимите неща, на които можем днес да се опрем? Отстъпвайки назад след толкова удари, на кое можем да опрем гръб и да сме сигурни, че то ще устои, че няма да поддаде? Семейството днес е по-скоро условност, възможни са имитации, вариации и прочие. Моралните ценности... днес е трудно да се намери по-разтегливо понятие от това. Църквата, и по-скоро религията като носител на морал, беше старателно изгонена от живота ни и води неравна битка с Фейсбук, ТикТок, Инстаграм и Туитър. Победителят е повече от ясен и той владее сърцата и душите на миряните. Бог самотно гледа отстрани лудостта на чадата си... Очевидно днешният ден не предлага решение. Трябва да търсим по-назад и по-дълбоко в себе си – където сме устоявали заедно, защото по сами сме слаби... 

 НЕ Е НУЖНО ДЪЛГО ДА ТЪРСИМ. ПРОСТО ТРЯБВА ДА СИ СПОМНИМ 

За целта е жизненоважно да се върнем към това, което винаги ни е помагало да оцелеем и да възкръснем от пепелищата неведнъж, а три пъти като държава. Но за да можем по-добре да опознаем себе си, трябва да опознаем миналото си, а това минало е непознато за нас. Ние не помним, а децата ни не знаят чии потомци са. Кои сме ние, българите, откъде идваме, какво сме дали на света и какво сме отстоявали с кръвта си, е непознато за света, а самите ние в продължение на десетилетия сме държани далеч от знанието за собствената ни историческа стойност и роля, с цел да сме удобно послушни и управляеми в интерес на външни сили и местни продажници. Вменено ни е, че непременно трябва да бъдем управлявани от някого. Истината е, че сме управлявали дълго, мъдро и справедливо и сме носители на стара държавност и древно знание, на най-стария и най-точния календар на планетата, на култура, светлина и просвета, на смелост, доблест и величав дух. 

Днес има само едно място на света, където можем да намерим и да празнуваме величието на българския дух  –

ИСТОРИЧЕСКИ ПАРК И ФЕСТИВАЛЪТ „НОВО НАЧАЛО“

Няма друго място на планетата, където се отглежда, съхранява и се пази така грижливо българският дух. Само така той служи на нашего брата днес, а утре – на нашите деца, за да поискат да градят и славят отечеството си. Паркът е мястото, което сбира хората – тук те виждат какво е направено от българи като тях и се вдъхновяват. Няма по-лесен начин да се опровергаят всички хули и всички невярващи от това да им се покаже в действителност колко грешат, като ни казват, че не можем, че сме слаби. Тук българите променят своето виждане за страната ни и за мястото ни в света. Голямата и родолюбива идея и цялата философия зад проекта Исторически парк и Земята на свободните хора е, че ние, българите, имаме всичко необходимо за това да направим нашата земя кътче от Рая възможно и постижимо. Фестивалът „Ново начало“ е празник и манифестация на всичко това. Двата фестивални дни концентрират и показват стойността на общите усилия, преобръщат представите на мнозина, променят нагласи, пренареждат планове и обръщат посоки. Ето от какво извира енергията на това място – то просто е пълно със смисъл, защото отглежда духа на България – не този, който руши, а този, който гради и просвещава. Тук чужденци се смиряват и забравят за своето имперско минало. Тук извира уважение към България и българите и често – недоумение, защо тази величава история и тази страна не са общопризнати по света. Тук стотици българи, които живеят в чужбина, решават да се върнат у дома и да градят тук. 

Исторически парк и целият проект разбиват митове и мантри, че сме слаби, че сме малки, че не можем. ФЕСТИВАЛЪТ „НОВО НАЧАЛО“ Е НАШИЯТ НАЦИОНАЛЕН СБОР 

В СЪДБОВНО ВРЕМЕ, КОЕТО ИЗИСКВА ОТ НАС СЪДБОВНИ РЕШЕНИЯ

Исторически парк е инкубатор за идеи, предприемачество, вяра, развитие, посока. „Ново начало“ е техният празник. През тези два дни българският дух се усилва, умножава, екстраполира и повдига на степен. 

И ако може да попитаме де е България, то в момента там е България

Българската държава се е възраждала три пъти от пепелищата. Историята ни е пълна с мъдрост и величие. Заветът на хан Кубрат и всички мечтатели за българска държавност… са строили мостове на духа, по които да преминем отвъд, към бъдното. България ще я има. Независимо от всичко, но всъщност точно заради това, че е майка... създателка. Тя не може да изчезне, да премине. Това, което дори чужденците виждат и усещат с всяка клетка на тялото си, е духът на българите. Затова и най-отчаяните се повдигат в Исторически парк, и най-големите скептици се обръщат. Това трябва да се види, не може да се разкаже. Не е като да пиеш кафе или да подариш цветя във Фейсбук... Няма другаде на света повече българска гордост на квадратен сантиметър, повече национално самочувствие в един кубичен метър въздух. Няма толкова любов, толкова вдъхновение от сътвореното заедно от българи, толкова красота на едно място... И това е създадено от българи за българи и за света като пример, метафора и символ на това, че можем, без да се кланяме на някого, без да се молим, без да просим. Доказателство за това, че можем не благодарение на управленците, а въпреки тях. Чрез фестивала „Ново начало“ ние се хващаме за тази невидима нишка, по която не сме се загубили, за тази пътечка на духа, по която сме преминали. Исторически парк е мостът към духовното ни спасение. Към израстването ни обратно до пълното ни съзнание за собствената ни цена като народ, и връщане към съзиданието, просветата и градежа. Пред нас има бъдеще, просто трябва да си спомним кои сме и да продължим напред. Заедно. На Земята си. Българската.