Имаме чувството, че светът е полудял. Всеки ден хора, които никога не са се изправяли срещу противник – дори когато са били деца, говорят за оръжие, убийства и смърт, все едно това им е било ежедневието цял живот и е най-обикновено нещо като яденето, миенето сутрин на очи или ходенето до магазина. При цялото това убийствено настроение, огромните разрушения на имущества и човешки отношения, които се случват днес, ще са ни нужни десетки години усилия и доказване, че сме си взели поука от ситуацията, за да се възстанови нормалността в живота ни. На фона на войната 99% от хората са притихнали и чакат да видят какво ще се случи. Казват си, че нищо не зависи от тях и единственото, което могат да направят, е да чакат големите да се разберат. 

Малка група хора – българи, с център село Неофит Рилски, не мислят така. Те знаят, че времето на всеки един от нас е ограничено и ако го загубим в чакане, то все едно да загубим голяма част от живота си. Това, което правят, е да създават мостове там, където другите разрушават с бомби. Тази група хора решиха да поставят паметник на кан Котраг на мястото, където е създал държава и е направил така, че стотици милиони хора в хилядолетията да просперират. Паметникът ще бъде поставен в град Самара, на крайбрежието на Волга – реката от която идва и името Волжка България. За да поясним – това се намира на територията на днешна Русия и е много по-трудно да поставиш паметник там, отколкото да вкараш ракети в Русия или Украйна. Повечето хора не разбират – защо паметник? И защо сега?

Паметникът на кан Котраг ни помага да намерим единството между народите ни, а не да търсим различията. Когато се огледаме и разберем, че сме едно, тогава първото нещо, което се поражда, е доверие. Където има доверие – има и развитие. Добрият живот за хората идва от тяхната възможност да създават различни неща, а още по-добрият живот идва тогава, когато могат да ги обменят. Този обмен в наше време се нарича търговия. Всички големи градове и проспериращи държави са се развили или на места, където има природни дадености и ценни находки, или там, където се образуват центрове на търговията. Най-богатите, спокойни и красиви държави в света са тези, които са успели да изградят доверие с другите и да се превърнат в център на търговията. Пример за това е Швейцария. Нашата група хора са решили да създават мостове и доверие в период, когато дори швейцарците не мислят за това. Причината да е точно сега е много проста – когато тази лудост свърши, хората ще спрат, ще се огледат, ще осъзнаят какво са сторили и ще се питат как да продължат. Тогава ще потърсят знаците, фаровете, които светят и показват посоката. Паметникът на Котраг е един такъв фар, който ще свети на Волга. И когато хората имат очи да го видят – и на Волга, и на Дунав ще разберат, че е време да се опознаят и да разберат как могат да са си полезни. Това са мостовете, които изграждат по-добър живот. Те трябва да се градят, преди хората да са разбрали, че са им нужни, и когато разберат – веднага да започнат да ги ползват. 

Поставянето на един такъв паметник е трудно и в мирно време, а във военно е направо невъзможно. Многото пречки, които изникват – нарушените интереси на тези, които не искат хората да се обединяват, нежеланието на администраторите да свършат някаква допълнителна работа – са трудно преодолими, но забраните за общуване между страните са още по-големи и непреодолими. Всичко това е достатъчно основание и най-упоритият човек да си намери оправдание, но не и тези българи. Много години работят върху разрешението от руска страна за един такъв паметник, като през същото време намират възстановчик, който показва какво е било въоръжението и предполагаемия вид на Котраг, после се намира скулптор, който изработва фигурата – и накрая, след 7 години и много премеждия, се стига до момента, в който всичко е готово и фигурата потегля за град Самара. На митницата от българска страна се решава друго – „Паметникът няма да замине! Забрана от ЕС“. Всички обяснения – че това е износ на българска култура и е по-важно за нас – не вършат работа. От митницата отсичат, че този износ е невъзможен. Това е причина да се откаже всеки, който е възпитан да мисли в матрицата, но не и хора със свободно мислене. Веднага се съставя нов план и паметникът се продава на турска фирма, която пък го продава на руска. И отново имаме път – там, където другите виждат стена. Вече паметникът е на броени дни от своето предназначение и най-накрая ще заблести на брега на река Волга. Българският владетел ще наблюдава своите земи и своя народ и ще ни напомня за нашата кръвна, неразрушима връзка. Всякакви препятствия са преодолими за желаещите да градят, а не да рушат мостове. Търсете такива хора и се приобщавайте към тях. Бъдещето на нашия свят не е във виртуалните валути и изкуствения интелект, а е в развитието на човешките отношения. Бъдете хора, които създават бъдещето!