Последните две години показаха истинското лице на българските, европейските и американските политици. Абсолютно всеки човек се убеди не просто че лъжат без срам, а вече знаем, че въобще не казват истината. Видяхме, че благото и добруването на обикновения човек нямат никакво значение за тях. Истината беше смазана и унищожена в името на техните собствени интереси. И ако преди мислихме, че има разлика между европейски и американски политици (които смятахме за честни и отговорни), и български (които смятахме, че ни лъжат и мамят), то сега се убедихме, че лъжата и измамата идват от най-високо ниво от Запад, а нашите просто слушат и изпълняват, за да могат да грабят на спокойствие благата на народа. 

Войната в Украйна разкри истинската същност на реалността, в която живеем. Убедихме се, че Великобритания и САЩ управляват света по начин, който им е изгоден. Вече сме сигурни, че в ЕС и България има само зависими политици, които са там не защото могат да ръководят хората и знаят как да направят живота им по-добър, а са се намърдали, за да имат повече власт и пари. Станахме свидетели на живо как се унищожава един народ и как се променя историята. Ако някой беше забравил какво е нацизъм и как се създава, то можеше да наблюдава на живо как руснаците от доблестни хора бяха превърнати в орки и същества, които не заслужават да живеят. За две години уж демократичните и доблестни хора на Запад наложиха редица санкции за всеки, който дръзне да каже нещо хубаво за тези, които те си бяха набелязали за врагове. Те не искаха просто да ги убият, а искаха да изтрият спомена за тях, все едно никога не са съществували. Такава жестокост и тотална ярост не бяхме виждали и не бяхме очаквали от хора, които много време бяха пропагандирали обратното. Истината е, че душата на един човек се вижда в битка и сега ние успяхме да видим истинската черна същност на тези, които се представяха за честни и демократични. За да постигнат своите лични цели, те унищожиха икономиките на държавите от един континент, изпратиха милиони на смърт, без да им мигне окото, и зачеркнаха от картата на света територията и народа на една страна. 

Това, което се случи в България, беше освен трагично, дори и смешно. Видяхме едни хора, за които демокрацията и свободата не означаваха нищо, как изведнъж се преобразиха в защитници на западния свят и свобода, като основната причина беше законът „Магнитски“, с който беше заплашено присвоеното от тях. Медиите показаха истинското си лице и като по команда започнаха да пишат само и единствено лъжи, като служеха единствено за барометър, който ни показва на какво не трябва да вярваме. Не само никъде не се отбелязваше, че хората са недоволни и се организират на протест, но и когато се събираха близо 10 000 души, по „официалните“ медии казваха за малоброен протест от около стотина души и с това темата се изчерпваше. Когато обаче трябваше да се организира показно събитие, което беше подкрепяно от властта, тогава се започваше една седмица по-рано да се тръби навсякъде, че се очаква голямо събиране на дадена група хора, активираха се всички платени членове на фондации и НПО-та и после отразяването беше такова, все едно са стотици хиляди. Много от блогърите бяха поканени от европейски институции и им се отпуснаха грантове, с които да финансират своята дейност по промиване мозъците на българските граждани. Промениха се учебниците и истинската история беше заменена от тотални лъжи, които изцяло объркваха децата за нещата, които са се случили, и по този начин стана така, че от един от най-умните народи станахме последни в света. Всичко, свързано с българщината, беше подложено на гонения и очерняне подобно на лова на вещици в Средновековието (който е характерен за западния свят). Най-големи врагове на управляващите станаха леденото хоро, народните обичаи, традиционната българска музика, историческите обекти, които можеха да предизвикат родолюбие и национално самоопределяне у посещаващите ги. Всички инакомислещи бяха определяни за руски агенти, като измислиха веднага история, че Русия им плаща по 4000 лева на месец, за да разпространяват информацията, която споделяха. Започнаха се уволнения от фирми на хора с различно мислене, социална изолация, публичен присмех, прекратяване на договори на фирми, които в публичното пространство имаха мнение, различно от това на управляващите ни. Задейства се полицейският апарат за репресии, започнаха да се повдигат обвинения и да се привикват постоянно на разпит хора или предприемачи само и единствено защото държаха да имат свобода на словото и да разсъждават, вместо да козируват и да изпълняват заповедите на властимащите. Отделно се подлагаха на гонения и всички, които контактуваха със „съгрешилите“. С това не свърши всичко, а започна голяма атака и срещу Българската православна църква заради общата ни религия с руснаците, която между другото ние сме им я дали. Веднага се създаде теза, че чрез църквата руснаците прониквали в България и правели така, че да изпитваме братски чувства към тях. Именно вярата, която ни е съхранила 500 години по времето на османската гнет, беше сложена на гилотината, за да бъде премахната и тя като вреден елемент по нашия път към евроатлантизма. 

Последното, което направиха, е, че вместо с парите на народа да работят за неговото благоденствие, те ги насочиха към Украйна по заповед на своите началници от Брюксел, Лондон и Вашингтон. В условията на криза и инфлация, по време на сурова война нашите управници дариха цялото ни въоръжение. Служители на НАП грабеха фирмите по начин, по който дори султанът не го е правил, а държавните средства и апарат работеха само и единствено по външни направления, които бяха дадени с цел да задоволят чужди интереси. Цялата тази цена беше платена от народа, на който му беше казано, че оттук нататък ще се подчинява безпрекословно на властимащите, защото ги е избрал и това означава, че няма думата, докато те са на власт. Беззаконието беше пълно и мародерството – потресаващо. По всичко изглеждаше, че народът е смазан и българщината е на изчезване. 

Всичко беше така до националния празник на Република България – 3 март. Тогава се случи неочакваното. Над един милион българи в цялата страна излязоха да отпразнуват този свят ден въпреки негласните забрани, които налагаше властта, и пречките, които се създадоха, за да си останат хората по домовете. Над 100 000 души се отправиха към Шипка и никакви трудности не успяха да ги спрат. Нито 30-те километра, които трябваше да вървят пеша, за да стигнат до върха и после да се върнат при колите и автобусите си, нито заплахите от провокации, нито опитът за сплашване от страна на нацистките групи, които властимащите подкрепят и насъскват срещу обикновените хора, нито страхът от репресии и социална изолация успяха да попречат на устрема за свобода и справедливост. Огромни тълпи от български герои се изправиха подобно на предците си на великия връх и заявиха на управляващите, че парите и бъдещето могат да им бъдат отнети, но свободата и честта никога. На всички места, където се празнуваше в цялата страна, нямаше и помен от управляващите, защото им беше ясно, че народът няма да им прости това предателство. На 3 март по българските улици и населени места можеха да се видят само нормални хора, защото другите не смееха да излязат навън от страх, че могат да бъдат разкъсани от въодушевения народ. Хората отново усетиха силата на единството и си спомниха, че заедно могат да променят всичко. Видяха слабостта на престъпния режим, който управлява целия така наречен свободен свят, и за наша радост именно България отново показа непримиримост и безкраен стремеж към свобода. 

Трети март беше ден, в който Родината ни беше отново свободна, сега всички знаем, че повече тези родоотстъпници няма да ни отнемат правото сами да решаваме нашето бъдеще. Тази страна е наша, на нашите деца и ние няма да позволим да я продадат и унищожат, както направиха с Украйна. България е страна на духа и свободата и ще остане такава до последния си миг. Слава на всички български герои, които накараха всеки, у когото е останала и една българска клетка, да се гордее, че е част от тази велика народност!

Присъединете се към нашата общност в Telegram ТУК