Тъжни дни за Европа и за европейците. Раздирана от страхове от глобална война, от нападение от страна на Русия, с отслабена индустрия, поставена на колене без евтини енергоносители, без ярки водачи с духовен ръст и визия за години напред, унизена и подчинена буквално на Вашингтон и Лондон, плащаща сметката за чуждо пиршество. Губят се следите от идеите за свобода, равенство, братство, от свободното движение на стоки, капитали, хора и идеи. Няма и следа от някогашното мото „Единни в многообразието“. Днес през сърцето на Европа минава разлом, като от едната му страна стои един разпасан европейски елит, който се е поставил в услуга на хищния глобален финансов капитал, а от другата страна са европейските граждани, които се управляват все по-трудно заради своите национални различия. Вече са кристално ясни целите на Европейския съюз да превърне европейците в аморфна маса от уеднаквени многополови същества, директно свързани в интернет, чипирани, ваксинирани, лесни за управление и тотален контрол, с минимален въглероден отпечатък. Възпитаваните от десетилетия поколения консуматори са прекрасно подготвени за това. На европейските лидери обаче им пречат държавите, дразнят се на различията между отделните нации, тяхната култура и самосъзнание. Проблем са мислещите хора, хората с национална памет – тези, които имат своя идентичност, знание кои са, откъде идват, накъде искат да отидат. Трън в... обувката на европейския елит са старите държави и тяхната история, вековното знание за културната им идентичност, за древните им устои и държавност. Тези хора помнят, знаят и могат да мислят в други, неудобни за елита понятия. Днес е различно. След като за известно време беше от изключителна важност колко права и колко дълга е краставицата, днес Европа има да решава кардинален проблем – този с историческото самосъзнание на европейците.

КАК ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ СЕ КАНИ ДА ЗАЛИЧИ

НАЦИОНАЛНОТО САМОСЪЗНАНИЕ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ДЪРЖАВИ

В ход е борба за нашите умове и за нашето съзнание. Ако досега това не беше видно, ето какво гласува на 17 януари 2024 г. Европейският парламент.

В Европейския парламент през януари е приета резолюция за „европейското историческо съзнание“.

„Разнообразните и често противоречиви истории на европейските нации и държави правят всяко усилие за разглеждане на историята на политическо ниво трудно и потенциално опасно начинание“. Необходимо е „отговорното отношение към историята“ е с „акцент върху общите европейски ценности“.

Това е опит за уеднаквяване на историята, неин наднационален прочит за сметка на националните историографии. Демонтирането на историческите паметници е част от този план и ние вече го виждаме в действие. И ако все още си мислим, че тук няма по-голям план за поробване на българите и заличаването им като народ – сега наред са училищата. Целта са децата и форматирането на тяхното съзнание. Защото един човек с историческа памет е свободен да мисли. Подобен план е вече в ход от години. Следете какво се случва с учебниците по история на нашите деца.

Българинът – човекът, не може без историческа памет, той стъпва на плещите на своите предшественици, на целия им цивилизационен опит, на техните грешки и победи и бере плодовете на знанието и опита – вече узрели и готови да бъдат предадени нататък, към идните поколения. Ето тази връзка се опитват да прекъснат от Европейския съюз – тя, оказва се, им пречи, защото по нея тече националната памет, идентичност, самоуважение и свобода на избор. Без да знае историята си, един човек се превръща в дърво без корен и става лесен за манипулиране във всички посоки. Планират да ни наложат начин как да тълкуваме историята. Без национално мислене и естествено и задължително с огромна доза русофобия. Това е въвеждане на нова идеология – европейска история – директен опит да се постави под контрол националната памет. Това е и възможност за въвеждане на цензура срещу „дезинформацията“, а тя е всичко, което излиза извън рамките на новата утвърдена идеология, превърната в догма. Човек, който има национална памет, става неудобен – той е свободен да мисли, да преценява, да разсъждава и да прави оценки на действителността, посоката на живота и т.н. Поставянето му под контрол всъщност е контрол над свободата да се мисли – всеки опит да се придържаме към своята, националната история може да се тълкува като дезинформация. Европейската резолюция за европейско историческо съзнание представлява идеологически манифест, зад който прозира намерението да се унищожи националното мислене. Големият замисъл тук, изглежда, е да се създаде една нова категория европейска съвест, а това вкарва хората в идеологически рамки и вместо да разширява техния кръгозор, го стеснява. Това е налагане на контрол над ума и съзнанието, дори самосъзнанието на хората. Предвижда се контрол и над преподаването на история в училище. Което със сигурност разкрива дългосрочната цел за промиване и обезличаване на националното съзнание. Вече няма да сме българи, ще сме европейци... 

ЕВРОКРАТИТЕ НЕ СА ИЗМИСЛИЛИ НЕЩО НОВО. ТОВА Е ПОРЕДЕН ОПИТ ЗА ПОДМЯНА НА ИСТОРИЯТА

В годините след победата на болшевишката революция в СССР е въведен строг контрол върху начина на възприемане на руската история и това е част от образователната политика на болшевиките веднага след революцията от 1917 г. Тогава в продължение на 10-15 години се прави опит за налагане на друга идеологическа опаковка на интернационализма и пречката отново са националната история и самите понятия патриотизъм и отечество – забранено е преподаването на руска история от 1922 г. – Русия се слага в кавички. От Отечествената война отпада „отечествена“, ударът е, от една страна, по паметта чрез филтрирането на историята, а от друга страна – по вярата – горят се икони публично. Това време е известно с атеизма си. Скоро другарят Сталин усеща, че се задава война и връща понятията род, отечество. Защото е трудно да се биеш и да умреш за отвлечени понятия. Човек се бие за родината си, за рода си, за отечеството си.

Комунистическата идеология от по-късните години боравеше със същите прийоми – контрол над образователната политика, уеднаквяване на понятията, форматиране на историята. По-възрастните помнят какво можеше и какво не можеше да се говори на обществени места в годините на комунизма у нас. Те също така помнят, че имаше идеологическа полиция – органи и ръководители по политическата част, които следяха за налагането и спазването на комунистическата идеология. И тогава, и сега, тя се прицелва в образованието и преподаването в училище. И разбира се, започва с историята – с приказката за света.

Този план е обречен на неуспех. Не бива да се подценява ролята на учителя по история. Той е свободен човек, сред най-начетените в нашата образователна система, и няма да се поддаде на подобна манипулация. Той ще разкаже на учениците си миналото и никой не може да му попречи в това. Нашите учители по история съзнават своята отговорност пред децата на България. Освен всичко друго желанието да заличиш националната памет със сигурност може и ще доведе до обратна реакция, която може да отприщи национализъм и нацизъм и това да бъде махалото, което ще се върне с обратна сила. Желанието да създадеш нова идеология и някакъв транснационален европеец вече има отпор и противодействие като тенденция – на евроизборите се очаква Европейският парламент да се напълни с националисти – именно като реакция на политиката на потискане на интересите на националните държави и федерализирането на Европа. Ако имахме памет – щяхме да се учим от грешките си!

Защото ако човек не знае откъде идва, той няма как да избере накъде иска да отиде. Ако човек не познава своята история, ако това знание му бъде ампутирано, а в съзнанието му се наложи една идеологема, която е изгодна на политическия елит – точно както е била изгодна на болшевиките преди повече от 100 години – тогава той ще бъде несъзнателно воден по изгоден някому път директно към неговото робство.

Присъединете се към нашата общност в Telegram ТУК