От тези редове би трябвало да боли. Ако сме запазили способността си да виждаме – не просто да гледаме; ако все още можем да чуваме – не просто да слушаме, да разбираме какво точно се случва – не просто да наблюдаваме, би трябвало да изригнем. Най-много обаче трябва да ги заболи тези, за които ви разказваме – виновните и отговорните, защото цената за тяхната безотговорност и алчност е съдбата на цял един народ и неговата държава. Държава ли казахме?

НЕВЕРОЯТНО, НО ФАКТ – ДНЕС ДЪРЖАВА И НАРОД СА ДВЕ РАЗЛИЧНИ НЕЩА.
ПРИЧИНАТА Е, ЧЕ ГИ ОСТАВИХМЕ ДА ПРАВЯТ КАКВОТО СИ ИСКАТ

Ситуацията в България се развива по учебник. Това е ръководство за икономическото убийство на една държава и превръщането й в територия – България, свободна от българите, готова за заемане. Плановете за нея са известни и отдавна са в ход. Ние сме планирани за „окрайна“ територия – европейско сметище, индустриално гробище, гето за мигрантска паплач, докато се източва всичко ценно – от злато, през ценни елементи, човешки потенциал... Съдбата ни е вече повече от ясна – нещо като задния двор на един разграбен богаташки дом – там, където вони и никой не иска да влиза. Тежката ни съдба се диктува от географското ни положение – неслучайно Балканският полуостров е кръстопът на геополитически интереси и пресечна точка между континенти и цивилизации. Най-извратената част от този сценарий е доброволното съучастие на българите в тяхното ритуално цивилизационно самоубийство.

ЗАЩОТО СМЕ СЕ ДОКАРАЛИ ДОТАМ, ДА СЪДЕЙСТВАМЕ НА СВОИТЕ ПАЛАЧИ

Следващите редове са за последните наивници, които си въобразяват, че стоящите начело на държавата са там, за да защитават интересите на своите избиратели. Предварително се извиняваме на поддръжниците на ПП-ДБ, които до онзи ден ръководеха държавата – те са под възможния санитарен минимум, но това е въпрос за напреднали в самокритичното мислене читатели.

И така днес е ден за развенчаване на илюзии, като от конкретното ще вървим към общото. На територията на двете общини – Ветрино и Вълчи дол, е подготвен грандиозен план за строителство на най-големия ветропарк на Балканите на стойност 1,2 млрд. лв.

Въпрос: Кой може да извади тези пари и да ги плати на инвеститора CWP – фонд за рискови инвестиции, който управлява американски капитали?

Отговор: НИКОЙ ПРОСТОСМЪРТЕН ИГРАЧ НА ПАЗАРА, освен правителството на една държава.

Въпрос: Как може да стане това? Как да убедим цялото правителство, че нашият проект е добър за държавата?

Отговор: Понеже проектът ощетява държавата, е достатъчно да „купим“ членове от правителството, които да прокарат проекта.

Ето необходимите доказателства за горното

Още в края на 2020 г., преди да стане министър в първото служебно правителство на президента Радев, Асен Василев, известен като международен аферист, знае защо влиза във властта – за да забогатее. Той се прицелва в това, от което у нас има традиция да се краде – парите от Европа. Заема се да прекрои Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ). Това е планът, през който по т.нар. „Зелена сделка“ Европейският съюз компенсира България за затварянето на базовите си енергийни мощности като АЕЦ и ТЕЦ за постигането на т.нар. „въглеродна неутралност“. Парите от тази „Зелена сделка“ представляват непреодолимо изкушение за хората от властта – те ги искат за себе си и търсят подходящи партньори да ги докопат. Василев съставя работна група и още преди да стане финансов министър, предлага 5 гигантски ВЕИ проекта на потенциални инвеститори, които са щели да изядат 50% от ресурса на целия План. Финансовите акули се отзовават незабавно – един от първите включили се е Димитър Енчев от CWP заедно с Евгени Ангелов, с когото са съоснователи на други два инвестиционни фонда за рискови капитали с проекти за ВЕИ в Австралия заедно с батерийни мощности, които обслужват тези ВЕИ централи. CWP е изцяло български фонд – създаден от една плеяда бивши български политици и предприемачи – групата около стартъп общността в България. Те са посредници при инвестирането на американски капитали.

ЕВГЕНИ АНГЕЛОВ – РАЗРОВИШ ЛИ ГО, ЩЕ МИРИШЕ...

Евгени Ангелов е бил шеф на Програмата по конкурентоспособност в първия кабинет на Борисов, а после – съветник в кабинета на Росен Плевнелиев. Връзката с Асен Василев минава през Евгени Ангелов. Ангелов е архитектът на първото служебно правителство и именно той лансира Асен Василев през 2013 г. като министър на икономиката, енергетиката и туризма. Около Ангелов е оформен цял олигархичен кръг, който гравитира около държавните средства – Фонда на фондовете и цялата тази система за финансиране на стартиращи компании. В средата на февруари 2022 г. Фондът на фондовете минава под управлението на Даниел Лорер. Интересен детайл е, че офисите и на Асен Василев и на Post Scriptum Ventures се намират в една и съща сграда на бул. „Васил Левски“ 15-17 в София.

Лично Асен Василев сочи Димитър Енчев като най-подходящ да води енергийните преговори пред Европейската комисия, а самият проект е представен като идея на Министерството на енергетиката. В прекрояването на Плана за устойчивост, по който постъпват парите от Европа по „Зелената сделка“, участват Кирил Петков и хора от така наречените „харвардски курсове“, организирани от Асен Василев и Кирил Петков към Софийския университет. Те стават техни доверени кадри при „усвояването“ на зелените милиарди.

Така Асен Василев, Кирил Петков, Даниел Лорер, Димитър Енчев, Евгени Ангелов са сред архитектите на едни частни бизнес проекти, които не искат нищо друго, освен да вземат едни милиарди от Европа.

CWP имат план и съглашение с правителството на България да вземат едни милиарди от „Зелената сделка“. „Добротич уинд“ е само върхът на айсберга – има още – „Енергая“, „Ружица“ и пр. CWP действат твърдо и не се тревожат от мнението на местните общности. Тяхното благоденствие е сюжет за малкия им разказ по селата на Добруджа. Личното им благоденствие е на първо място. Защото CWP работят навсякъде по един и същи мутренски начин – те купуват правителства или техни членове – така подчиняват държавата. В централата си CWP Global имат специален служител, който отговаря за международните отношения, външните работи и връзките с правителствата – Дийн Биалек – човекът, който установява контакт. Доказателство за начина, по който деликатно „пипат“ CWP, e в Сърбия, където дъщерното им дружество е замесено в огромен корупционен скандал по повод строителството на най-големия вятърен парк в страната „Чибук“ .

В него е замесена бившата сръбска министър-председателка Ана Брнабич и редица официални лица. CWP са обвинени и в опит да дискредитират сръбския премиер Александър Вучич, след като не са получили привилегирована позиция на пазара. По неофициална информация г-жа Брнабич се е обаждала и чрез сръбското посолство е упражнявала натиск върху решенията за ускоряване и протекция на проектите на CWP. Отново в неофициален разговор служител на CWP свидетелства, че навсякъде фондът има един и същи подход – натиск, корупция и мутренски методи при реализирането на проектите – ако трябва, се наемат местни, които да сломят съпротивата, ако трябва, се плаща за подходящ изборен резултат – всичко в името на печалбата. Никой тук не се интересува от някакви си хора, от някакви си общини, от някакви си българи... Крайният резултат от бизнеса на CWP e ОБЕЗЛЮДЯВАНЕТО НА ТЕРИТОРИЯТА. Така е с почти всичко по нашата златна земя. Един е светлият пример за обратното и днес той е трън в очите на управляващите, защото самото му съществуване опровергава нуждата от тях. Исторически парк и идеята зад него е единствената противоотрова на днешната проядена еничарска глутница в управлението на България. Ето защо те се страхуват от него. Ето защо CWP стигна дъното в черните си ПР кампании. Наред е вестник „Капитал“ – и те дъно не знаят...

Никой от гореизброените господа заедно с всички други управляващи, които се изреждат на гърба на българите от 35 години, не направи нищо за народа си – напротив – доказано откраднаха за себе си. Те прекрояваха бюджети, съдебната власт, регулатори и комисии с единствената цел да спасят собствената си кожа и заграбеното от българите, които през това време бавно и неотменно обедняваха, отчайваха се, изпростяваха, умираха, напускаха страната, обричайки я на гибел. Обърнете се назад и си спомнете кога за последен път някой от властта ви е направил живота по-лек, здравеопазването по-добро, образованието по-качествено, кога сте се почувствали по-сигурни... По ръководството за икономическото убийство на държавата следва отстъпване на територията.

Но... най-тъмно е преди съмване. Народе?