Казват по Коледа стават чудеса. По Рождество - един от най-светлите празници,  сякаш всички стават по-усмихнати, по-смирени и с отворени сърца към другите. 

Тази Коледа и аз имах своето коледно чудо. Ето какво се случи.

По празниците обикновено хората почиват. Всеки заслужава да прекара време с най-близките си. Времето на 25-ти декември ни изненада приятно с грейнало слънце и чисто небе - прекрасно време за разходка. “Сигурно ще има хора, които ще се възползват от хубавото време за разходка в Исторически парк”, помня, че ми мина през ума. През студените месеци Исторически парк работи с различно работно време заради по-късия ден и през почивните дни посещението с екскурзовод се заявява предварително. Тази събота и неделя нямаше нито една заявка за посещение и всички приеха с радост възможността да почиват и да се насладят пълноценно на празничните дни. Село Неофит Рилски беше също тихо и празнично спокойно…

Не съм екскурзовод, а по-скоро ентусиаст. Не разполагам със задълбочените знания по история, археология и история на изкуството на екскурзоводите на Исторически парк, но съм приела с цялото си сърце идеята и всичко, за което се борим в село Неофит Рилски и община Ветрино. Предполагам, че това обяснява цялата ми мотивация. Обадих се на управителя на Исторически парк, Боян Петков и заедно с него организирахме нещата така, че да има дежурен човек в Парка. Не след дълго слънцето ни доведе посетители, които поискаха да им съдействам с разходката и да им разкажа за проекта. Само след малко се запознах с група от Русе - майка и баща, които са идвали през 2019 г. в парка, харесват и следят новостите около проекта, но този път дойдоха заедно със своите синове, за да им покажат и на тях какво се гради в България. Тъкмо бяхме стигнали до Тракийския дворец, когато дежурният съобщи за още една група, която скоро се присъедини към нас, а после започнахме отначало разходката само с тях. Така дойдоха двойка от Асеновград и заедно всички продължихме. Преживяването ни беше топло, уютно и задушевно.С лекота и удоволствие разказах на гостите ни за Исторически парк, както и за всички вълшебни неща, които правим в общината, за силата на обединението. Те на свой ред ми разказаха за своите градове. Роди се близост и едно приятелство. Нашето малко вълшебство!

За мен този ден започна със желанието да дам нещо от себе си за хората. И когато желанието ми се изпълни, аз получих много повече, отколкото бях дала - благодарност и удовлетворение. Да даваме, но без да искаме нещо в замяна, защото да си даващ е най-голямата благодат на земята. За даващия всеки ден се случват чудеса.