В света винаги са съществували два вида хора – добри и лоши. Едните имат желание да създават, да намират удовлетворение в труда, радва ги красивото и се стремят да са част от световната система, като с действията си я подобряват. Вторият тип са лошите хора, които поставят себе си и своите желания в центъра на света. Мързеливи са, неграмотни и поради тази причина се смятат за по-хитри от другите. Именно тяхното невежество им отнема възможността да помислят и от гледната точка на другите хора. Те смятат, че могат да вземат всичко и да правят каквото си пожелаят. Пълна противоположност са на добрите хора и правят така, че създаващите и трудещите се да се откажат от тези си въжделения, като по този начин светът тръгва по една низходяща спирала, в която ставаме все по-зле и по-зле. 

Мнозина смятат, че „законът“ е създаден, за да ни пази от лошите хора, и оставят всичко в неговите ръце. За съжаление, това не е така. Няма държава в света, в която да няма престъпност, да няма богати хора, които имат по-големи права от обикновените хора. Няма държава, в която полицията и армията да не се използват от управляващите, за да постигнат своите цели за сметка на общите. Практиката показва, че тази система, в която оставяме всичко в ръцете на „закона“, не работи и трябва някой да умре или да бъде осакатен, за да може лошите да си получат заслуженото. За съжаление, много често умират малки деца, бременни жени или майки на малки деца. Тези трагедии карат добрите хора да се крият и постепенно злото започва да властва по нашите улици и в нашите населени места. Безбройни са случаите, в които хората избягват цели квартали, за да не рискуват здравето и живота си. Няма мира дори в богатите квартали, защото синът или дъщерята на някой супербогаташ, голям политик, прокурор или съдия може да тормози хората и да няма кой да го спре. Борбата да сменим хора в системата никога не успява, защото самата система е сгрешена. Затова и никъде в света няма място без престъпност. 

Обречени ли сме, или има изход? Разбира се, че има решение на този проблем и то е добрите да се обединят в организация, която да накара лошите да разберат, че няма да им се размине. Организираните хора винаги са по-силни от единаците. Второто важно условие е да разучим как законът може да ни позволи това. Третото нещо, което трябва да направим, е да се подготвим и да придобием умения, които могат да ни противопоставят на тези, които искат да потискат мирните жители. Важно е да знаем, че неприятните човешки същества не са свикнали да се справят с трудностите и търсят винаги най-лесния път. Поради тази причина, когато срещнат съпротива, те бягат. Има два филма, които ни показват именно този път – „Седемте самураи“ и „Великолепната седморка“. Може всеки да ги изгледа, за да ме разбере. 

На нас в община Ветрино ни омръзна да стоим и да чакаме друг да свърши тази работа, затова решихме да бъдем очите, ушите и ръцете на доброто. Организирахме се в група и започнахме едно по едно да променяме населените места в общината. Най-напреднали сме в село Неофит Рилски и остава още малко, за да стане идеалното място за живот на Балканския полуостров. Имаме големи успехи в борбата срещу пияните шофьори и пътните джигити, справяме се с незаконните изхвърляния на боклук, хвърлянето на пиратки, замърсяването на улиците, парковете и обществените сгради, както и със спирането на насилниците в селото. Имаме още какво да пооправим, но вярваме, че сме на прав път. Успяхме да направим така, че да има един оазис за хората, които искат да творят и да допринасят, без да се притесняват, че създаденото от тях ще бъде разрушено или откраднато. Ден след ден подобряваме себе си, нашата организация и населените ни места, като ги превръщаме в прекрасни места за живот. Още по-хубавото е, че всички участваме заедно и не чакаме друг да свърши нашата работа, а запретваме ръкави и правим това, което е нужно. 

Добрите хора вече имат своя община и тя се нарича Ветрино. Всеки, който иска да живее смислен и достоен живот сред себеподобни, е добре дошъл! Ние знаем, че злото няма да изчезне, но също така знаем, че винаги ще му даваме да разбере, че тук не е желано. Силата да създадем мечтания живот е в нашите ръце и наше задължение и право е цял живот да го градим.