Има една история, която разказва как Бог е сътворил света. Имал една торба с морета, една с планини, една с плодородни равнини и започнал да раздава от всяка торба на различните държави. Когато дошъл ред на България, всичко било свършило. Тогава той извадил от всяка торба по малко и затова ние имаме от всичко. Нашата държава е вълшебна откъм природа. Имаме планини, реки, равнини, море, имаме и пълни четири сезона. Красотата на света се е събрала на едно малко кътче земя. Лошото е, че не осъзнаваме тази прекрасна даденост и за разлика от ощетените народи ние не я пазим. Ако човек отиде в Нидерландия, той ще види, че хората там нямат дори хълм, отвоюват територия от океана, нямат плодородни почви и се налага да внасят, и от боклука правят материали, които използват в строителството. 

При нас е коренно различно. Изобилието от всичко ни кара да бъдем немарливи към прекрасната ни природа и да подбираме само най-доброто, като останалото изхвърляме. По този начин не използваме ресурсите си рационално и унищожаваме природата си. Бизнесмените искат с минимални усилия да изкарат максимално много пари, хората не искат да плащат за изхвърлянето на създадените от тях боклуци, а властимащите продават бъдещето на децата ни за един глас повече. Българските села са се превърнали в гигантски сметища и няма нито едно, което да е пропуснато. Повсеместната безстопанственост е довела до това, че много хора печелят от нея и унищожават бъдещето на България, защото изхвърлянето на отпадъци в природата е именно унищожение на бъдещето за единствената страна с универсална природа. 

Какво имам предвид с това, че много хора печелят от безстопанствеността? Когато повечето собственици на земя живеят в градовете, те не виждат какво се случва със селата. Останалите хора, които живеят там, ползват много изоставени дворове, пасища, гори и земи. Постепенно те ги ползват като свои, но знаят, че не са техни. Идва някой строителен предприемач от града, който се чуди къде да си изхвърли боклука, за да не плаща. Веднага се намира местен тарикат, който му казва къде може да изхвърли боклука срещу малко пари. Посочват се парцели на хора, които живеят в града и не проявяват загриженост за своя имот. Много често, понеже един декар земя струва 2000 лева, се решава на два-три декара да се изхвърля много боклук и така да се поспечелят пари. На човека може да му се плаща рента по 80 лева и той въобще да не разбира, че земята му не е наред. Хората, които вземат пари от сметищата, подпомагат властимащите при изборите и се получава един омагьосан кръг, в който страда България, страдат истински обичащите страната ни, страдат и бъдещите поколения, които наследяват една унищожена земя. Натрупването на отпадъци кара и местните да започнат да изхвърлят всичко ненужно в природата, като обикновено това се случва на местата, които са определени за изхвърляне на животински тор, шума и слама. Там започват да се трупат пластмаси, строителни отпадъци, дивани, ненужни домакински съдове и електроуреди и накрая се превръща в едно голямо сметище, което постоянно засипват с пръст, за да не се вижда, но отдолу започва процес на гниене, който замърсява почвата, подпочвените води, бълва в атмосферата метан и бактерии, които заразяват хората, живеещи на тази територия. Всичко това става със знанието на местната власт, областната управа, представители на зелените партии и самозвани демократи и борци за „модерна“ България. Имам запис на разговор с журналиста на вестник „Капитал“ Йоан Запрянов, който не само не сигнализира за тези зловещи злоупотреби, но дори участва в схема за тяхната защита. Това е причината да не можем да разчитаме на държавата или медиите да разрешат тези унищожителни за природата ни проблеми. 

И тук се появява най-хубавата черта на българина, защото, когато властта не се погрижва за важните дела, ние успяваме да се самоорганизираме. Кметът на община Ветрино д-р Димитър Димитров се обърна към „Исторически парк“ за съдействие и съвместни действия в борбата за чиста природа. Местната власт и местният бизнес си стиснаха ръцете, за да създадат първата община в България, която ще се справи с този проблем и ще изработи система, която ще приложи за справяне с боклуците и замърсяването на земята. 

Първата стъпка беше да се закупи машина, която да преработва отпадъците. Фирми, близки до „Исторически парк“, закупиха дробилка с лични средства, която струва над 700 000 лева, и осигуриха основното средство, което ще преработва отпадъка. Втората стъпка беше кметът на селото да определи земя, където да се предават боклуците от страна на живеещите на територията на общината и да се спре замърсяването на природата, като се обособи място, където хората да могат да ги изхвърлят. Той намери такава земя и отиде при областния управител, за да получи разрешение да се ползва. Сега ще видим дали областният управител ще се ангажира светкавично с решението на проблема, или ще проточва своето решение. Дори той да не иска да съдейства (с което ще покаже, че не извършва своите задължения), ние ще се обърнем към по-горни инстанции, дори към европейски институции и европейски медии, които ще притиснат корупционните практики да се преустановят и отговорните личности да се задействат. След като завършим процедурата по лицензиране на дейността, ще имаме първата истински зелена община в България, която е успяла да стане такава поради желанието и действията на общинския кмет и местния бизнес. Един прекрасен модел за това как без евросредства и въпреки централната съпротива на държавната власт можем да направим едно магическо място за живот в България. Заедно можем всичко!