Често признаваме, че промяната е необходима и неделима част от живота ни, но малцина са тези, които я очакват и приемат. А промените се случват непрекъснато... Просто трябва да ги търсим, да ги приемаме и дори да им се радваме, защото те не са нищо друго, освен нови възможности. Пред всеки от нас понякога е стоял въпросът да поема ли по нов път с неясно бъдеще, но с евентуален успех, или да остана там, където съм, недоволен, но пък в някакъв поносим комфорт. Опитът на Валентин Гьоков може да ни покаже всичко това на практика. Историята му може да ни отвори очите за нещата, които се противим да видим, защото прогледнем ли, ще се наложи да ги променим, а това означава да действаме…

Валентин е на 37 г. и е от гр. София. Съвсем наскоро той взе категоричното решение да се премести и да започне своя нов живот в село Неофит Рилски, община Ветрино. Причината за това негово решение се крие в предисторията. Ще се върнем малко по-назад във времето – през 2007 г., когато Валентин е на 22 години и отваря свой собствен бизнес. Има помещение, което ремонтира и превръща в бар. В началото той е убеден, че начинанието му ще потръгне, защото по онова време добре познава търсенията на младите хора, знае недостатъците и недобрите практики на собствениците на бизнес в този бранш и успешно ги избягва. Така, без опит и познания в предприемачеството, Валентин отваря бар Lido в София и през първите 5 години в действителност нещата потръгват добре. Следват празненства, рождени дни, партита, празнува се по различни поводи и хората се забавляват на място, в което се чувстват добре. Самият Валентин споделя, че най-хубавите му моменти с приятели са именно в бара. Целият му живот тогава се върти около бизнеса му, тренировките и автомобилите – една друга негова страст. Но промяната идва и не те пита дали я искаш или не – тя просто идва. „Нещата с бара започнаха да не вървят добре, имах проблеми с комшиите, работата също намаля, появиха се нови закони и разпоредби, започнаха постоянни проверки. Това ме изтощаваше, но и без работа всичко ми се струваше някак отегчително. Знаех, че нещо не е наред, но не знаех какво е и как да го променя“, споделя Валентин. 

През 2015 г. в живота му се появява синът му – Иван, и това отдалечава още повече Вальо от неговия бизнес с бара. „Беше ми трудно да взема решението да прекратя, въпреки че нещата не вървяха добре. Държеше ме някаква инерция, питах се какво друго ще правя, ако не това.“ 

Състоянието, в което човек се противи да направи промяна, а осъзнава, че е необходима и не може да се продължи постарому, се нарича „зацикляне”. Зациклянето е в резултат на отлагането на решение. Ако дълго време сме правили едно и също и резултатът не ни харесва, кое може да ни накара да си помислим, че нещата ще се променят към по-добро от само себе си? Хората, изпаднали в тази ситуация, предпочитат да чакат в недоволство, отколкото да вземат решение и да променят нещата, докато накрая нещо външно не дойде и не ги накара да се размърдат. А то винаги идва. Така през 2020 г. дойде коронавирусът, последва затварянето на страната, което разтърси всички и причини масови фалити на предприемачите. Бизнесът на Вальо също се сгромолясва. Въпреки трудностите тази ситуация някак го побутва да предприеме нещо различно и му отваря очите. Превръща се във възможност той да излезе от омагьосания кръг и закостенялото ежедневие, в които се намира от години. Започва да работи нови и различни неща, но отношението на работодателите му към него не му харесва. Усеща, че без значение как се справя и колко е продуктивен в работата, той е по-скоро експлоатиран, отколкото оценен заради качествата си. Но това не е пречка, а отново възможност за Вальо да продължи да търси своето място и призвание. Когато човек отвори очите си за промяната, когато действа, предприема и опитва, а не чака, неизменно среща нови възможности. Така и Валентин се запознава с човек, който му разказва за проекта „Исторически парк“ и за всичко случващо се в община Ветрино.

„В началото ми се стори твърде хубаво, за да е истина. Подходих леко скептично предвид това, което съм виждал досега. Въпреки това не спирах да следя развитието и свършената работа от хората тук и виждах зашеметяващия резултат. Думите и делата бяха в синхрон. Казах си, че трябва да се запозная с тези хора и да видя всичко това на живо. След като посетих мястото, не ми трябваше много време, за да реша да се преместя и започна живота си наново тук. Тук има емоция, има живец у хората, има кауза. Не виждах това в града. За изминалото сравнително кратко време ми се случиха много нови неща. Сбъднах желанието си да отида в Зографския манастир в Атон и да помагам с труда си. Започнах да чета книги, с които да се развивам. Моят син – Иван, също идва тук, а средата е прекрасна за развитие на децата и на него все повече му харесва”, споделя Валентин. 

Не се страхувайте от промяната. Тя не идва с обещания за лесно и комфорт. Но тя винаги носи опит и знание, затова очаквайте я, радвайте й се, търсете я. Благодарение на промяната и възможностите, които дойдоха заедно с нея, Валентин събуди спящия великан в себе си и сега преследва мечтите си сред общност, в която хората живеят сплотено и се подкрепят. Всеки търсещ човек вече има своя дом. Този дом е община Ветрино.