Литературата прилича на езика. Тя се променя с времето, елементи от нея остаряват и се превръщат в неразбираеми за децата и младите, докато някои нововъведения се превръщат в загадка за по-възрастните. Именно тази еволюция е довела до момента, в който някои хора са свръхчетящи, но скептични – някои към определени жанрове, а други – към определени автори. По този начин твърде често новите автори остават встрани. Те или нямат достатъчно добра реклама, или не са спечелили доверието на публиката поради липсата на разпознаваемост. 

Как обаче библиотеката може да помогне на един автор, без значение дали е новопрохождащ, позабравен или недостатъчно известен? Отговорът е прост – чрез представяне пред читатели. Именно в представянето си проличава и творческият гений на библиотекаря. Преди да прекрача прага на библиотеката, в която работя, представянето на книги беше едно от досадните за мен неща, които ме съпътстваха като студент по журналистика. Повечето от тях бяха общи приказки от водещия или от автора. Понякога авторът започваше да развива философски теории, а водещият – да намира знаци и метафори, без авторът да знае за тях. След това, разбира се, имаше и четения, които ме отегчаваха. В ЧБ „Иван Радов“ обаче видях, че представянето на книгата може да премине като един непринуден приятелски разговор, съпътстван от подходяща за литературния жанр музика. По този начин и водещият, и авторът, и публиката получаваха удовлетворение от събитието. А след като постъпих на работа и започнах да получавам обратна връзка от читателите, забелязах, че много от тях не просто помнеха авторите, но и се интересуваха дали ще ги поканим отново.

Друг интересен метод за представяне, на който станах свидетел, беше гостуването на автор в училище чрез помощта на библиотеката. Тук има значение и какъв е жанрът на книгата и дали е добре илюстрована. В случай че тя е илюстрована богато, представянето ѝ се превръща в интерактивна работилничка за малчуганите, които се чувстват ангажирани по време на четенето и започват да търсят – и книги, и игри за ума, и знания.

Не всяко представяне на книга обаче би могло да напълни зала. Това се дължи главно на интересите на читателите. Ако в един областен център биха се намерили достатъчно любители и на трилъра, и любители на любовната лирика, и любители на историческите романи или на научната фантастика, в по-малките населени места обикновено не е така. Затова е добре да се правят „сондажи“ на общественото мнение. Най-ефективният начин за това е, когато през определен период от време се публикуват ревюта на книги, за да се види дали има обратна връзка и търсене. Друг начин е библиотеките да използват социалните медии по малко по-различен начин. Те биха могли да интервюират автори и да публикуват разговорите, за да се види дали има интерес. Не е задължително да чакат авторите да се свържат с тях.

За един библиотекар е препоръчително да е запознат с културния живот и е добре сам да протяга ръка на авторите, особено ако те живеят в същата община, област или регион. Така всички страни могат единствено да спечелят. Читателите могат да получат нов любим автор, авторите могат да получат нови читатели, а библиотеките – и читатели, и приятели, и удовлетворение.

Още от същата рубрика можете да прочетете тук

Присъединете се към нашата общност в Телеграм тук