Всеки в България се оплаква от липсата на ред и оправия в нашата страна. Постоянно се дава пример с чуждите държави, в които някой е бил или е чувал от свои познати как имало правила и те се спазвали. Негодуваме колко е мръсно и занемарено, докато си хвърляме поредния боклук където ни падне. Ругаем полицията, че не си изпълнява задълженията, докато шофираме на две уискита. 

В същото време постоянно по телевизията вървят новини за пияни и дрогирани шофьори, които убиват с автомобилите си невинни жени и деца. Възмущаваме се и казваме: Няма ли кой да ги спре? Къде е полицията? Докога ще ни избиват така в тази държава? И дискутираме дали не е било по-добре, когато е имало смъртно наказание. После всичко утихва и така до следващия трагичен случай, когато някой джигит на пътя отново убие човек или цяло семейство. Знаем, че всичко това е ужасно несправедливо и цялата ни същност въстава срещу това, но не правим нищо, освен да го коментираме в социалните мрежи и с приятели. 

Полицията ли е виновна за всичко това? Системата ли е виновна? Къде е причината за всичките тези проблеми и тяхното задълбочаване, вместо тяхното оправяне? Политиците ли са спасението от тази безизходица? ПП и ДБ ли ще ни оправят или „Възраждане“? Докато си задаваме тези въпроси, времето минава и идва следващата трагедия, без да имаме какъвто и да е резултат. 

Всичко това води до обезверяване и апатия, които в един момент прерастват в примиреност и свикване с екзекуциите по пътя. Започваме да ги смятаме едва ли не за нещо нормално. Гледаме да избегнем всички престъпници по пътя, като всяко излизане пеша или извънградско пътуване с личния или служебния автомобил се превръщат в игра на рулетка и се чувстваме все едно сме спечелили джакпота, когато се приберем живи. Спираме да пускаме децата да карат колело и да се разхождат сами, защото стават движеща се мишена за рецидивистите на пътя. После се чудим защо са се превърнали в компютърни и телефонни зомбита. Всъщност това остава единственият начин да имат контакт със света, защото са по принуда затворници на злото. 

В България има много добри хора, които искат да живеят справедливо и да имат възможност да допринасят за обществото. Те искат да оставят своя труд и знания в нашата страна, но диктатът на простака ги смазва и отчайва. Те имат два пътя – единият е да отидат в чужбина, на места, където има някакво усещане за правда, или да останат примирени и затворени в собствените си домове. Всъщност тези хора са болшинство, но са потиснати от простотията на малка, но изключително нагла и безскрупулна прослойка на безобщностните хора. 

Липсата на организирана борба с тях и защита на справедливостта води до недостиг на доброто. Простаците подобно на плевелите задушават нормалността и правят прекрасната ни държава едно недобро място за живеене. Нормално е да искаме държавните институции да си свършат работата, но при липса на цялостна визия за България и нейния бъдещ път е ясно, че не може да се разчита на тях. Нужно е да се създадат други организации, които да следят за тези унищожители на нормалността; да се създаде система, която да им покаже, че нямат място в нашия живот. 

За наша радост именно в община Ветрино вече има създадена такава система. Село Неофит Рилски е начална точка на общината, която граничи с други две общини – Девня и Суворово. От много години ветринци са поели път на развитие, който подкрепя добрите идеи и благоприятства добрите хора. Създава се едно място, където родителите да могат да отгледат здрави и силни деца, които да растат в свободна и изграждаща среда. Подеха се инициативи за намаляване на скоростта в населените места, за борба с пияните и дрогирани шофьори, като идеята е да се намали използването на превозни средства в пилотното за проекта село Неофит Рилски. Да започне да се спазва редът за спиране и паркиране на превозните средства, като по този начин ще се отворят пътищата за пешеходците и колоездачите. Така и малки, и възрастни ще могат да се разхождат и да се придвижват с велосипеди, което ще подобри физическото състояние на хората. Децата ще имат възможност свободно да играят навън, вместо да растат зомбирани от мобилните устройства. Годините работа дадоха своя резултат и наистина имаме огромен напредък в тази посока. 

Добрите практики не изискват еднократни действия, а постоянни усилия. Именно близостта на Неофит Рилски с другите две общини предизвиква проблеми и това изисква постоянна бдителност от организирани хора, които да защитават вече постигнатото и това, което имат желание да постигнат. Доброто не се постига с еднократно действие, след което да му се наслаждаваме цял живот, то изисква усилия да се пази от упадъчните елементи в обществото. Именно заблудата, че когато се постигнат добрите резултати, следва вечна почивка, води до разочарование у тези, които ги постигат. Ние, общността на пазителите от село Неофит Рилски, знаем, че това не е така и успяваме не само да постигнем добра среда за живот, но и да я запазим. След дълъг период на затишие отново започнаха да се правят опити от страна на пропаднали елементи да унищожат постигнатите резултати и да наложат своя терор над трудовия човек. Комбинацията от млади безделници, на които родителите са дали своите автомобили, или още по-лошо, са им закупили такива, и престъпни елементи от съседни общини доведе до формиране на група нарушители, които имаха потенциал да разрушат постигнатото. Колкото и странно да изглежда, всичко започва от на пръв поглед безобидни младежи, но, ако се остави да се развие, е възможно всичко да завърши зле. Да има загуба на човешки животи, да се разруши цяла общност, да загубим безвъзвратно цяло едно поколение от млади хора, защото ще бъдат засмукани от водовъртежа на престъпността и пропадането. 

Всяко действие, което е в ущърб на обществото, е нужно да носи своите последствия. Само така човек се учи кое е правилно и неправилно. В обществото можем да живеем с общи правила или да нямаме такива, но тогава е важно да знаем какви ще са последствията. Ако има общи правила, които да важат за всички, без изключение, тогава можем да очакваме справедливост и равни права и възможности с другите хора. Обратното, ако всеки си прави каквото си иска и каквото му е приятно на него, тогава по-силният, по-богатият и по-съобразителният ще експлоатира другия. Първият модел дава възможност на човек да се концентрира върху приноса и да бъде спокоен, че сътвореното от него няма да му бъде отнето. Може да разчита, че ще живее в спокойна среда, която да бъде негов оазис в променливия свят; че ще бъде спокоен и защитен от външните проблеми. Така винаги, когато е уморен, ще има къде да си почине както той, така и неговото семейство. Във втория вариант 99% от хората са жертви, а само 1% са добре за известно време, защото обират труда на останалите 99%. Казвам за известно време, защото тази система води до упадък и рано или късно потиснатите хора ще загубят желание за създаване и възпроизводство и общността ще загине. 

За мнозинството хора е ясно, че първият вариант е единственият възможен за тях, но нежеланието да се заплати грешката е ключовият момент, който води до диктата на хищника над обикновения човек. Когато някой (или детето му) прави нещо, което разрушава обществото, е необходимо да получи наказание за това дело. В случая наказанието има възпитателна цел и показва, че това действие е разрушително за дадения човек и за неговата общност (защото общността създава предпоставките за добрия живот на всеки един от нас). Отказът да се признае грешката води до разрушителни последствия. Ако на човека му се размине, той започва да си мисли, че това му е позволено, и всеки следващ път нарушенията стават все по-големи. Всичко това води до момента, в който някой загива или е разрушена нечия психика. Отказът от поемането на отговорност за собствените постъпки води до създаване на една зловонна среда, която подобно на сметище произвежда бактерии и зарази. В такава среда веднага проникват зловредни елементи, които започват да печелят от глупостта и наивността на самозабравилите се членове на общността. Поради тази причина е нужно всички подобни тенденции да се пресичат още в зародиш от организираната общност. 

Ние в село Неофит Рилски се гордеем, че сме сформирали подобна организирана група хора, която съдейства на органите на реда и помага още в началото да се пресекат подобни зловредни опити да се разруши справедливостта в населеното място. 

Всичко започна малко преди Нова година, когато две разглезени момичета решиха да карат из селото и да хвърлят пиратки. Въпреки сигналите от хората, че този шум дразни домашните любимци и пречи на децата и възрастните хора да спят, те продължиха да правят каквото си искат. Сигналът от организираната група на пазителите направи така, че дойде полиция, която им написа акт. Наказанието предизвика гняв у тях, който беше подкрепен и от техните родители, които защитиха децата си с думите: „Какво е станало? Те не са направили нищо. Просто са се забавлявали. Оставете децата на мира“.

Важно е да се знае, че никой не е бил недобросъвестен с момичетата. Те са тези, които имат усещането, че са нещо повече от другите, че са специални. Усещане, което им се създава от младите ухажори, които е ясно какво искат от тях. Усещане, което се подкрепя и от техните родители, които също смятат, че децата им са специални (без да осъзнават, че това е вярно, но само за тяхното семейство). Тогавашното наказание доведе до вълна от съпротива от техните родове, което стимулира момичетата да продължат с провокациите. Нещо повече, те привлякоха и млади момчета, които, подвластни на хормона в тази възраст, са готови да правят всякакви глупости, за да се харесат на девойките. Последиците са нарастваща ескалация на напрежението в спокойното населено място заради маса нарушения. Въртене на гуми, правене на слънца на центъра, каране лудо на кросови мотори из селото, което представлява пряка опасност за пешеходците, колоездачите и стоящите по тротоари и паркове хора. Всичко това, гарнирано с псувни и видно незачитане на обществения ред от тези две момичета. Тази компания бързо привлече наркодилъра от съседна Девня, кръстен Анатоли, който наскоро е излязъл от затвора. Сред тези младежи Анатоли намери среда, в която да разпространява наркотици и да си припечелва някой лев. Това докара и млади хора от Суворово, които идват в Неофит Рилски да си закупят материал, да го употребят на място и да се включат към безчинствата. Виждаме как за много кратък срок се създава едно престъпно блато, ако няма кой да поеме отговорността и негативите от общуването с такива елементи. 

Пазителите от община Ветрино отново действаха безупречно и прекратиха всичко още в зародиш. След първоначални разговори с участниците и даване на обратна връзка, че всичко това е в разрез с обществените порядки в селото, и установяване, че те имат усещане за безнаказаност, се премина към следваща фаза. Всеки път, когато се извършваха уличните своеволия с автомобилите, се заснемаха превозните средства и шофьорите и се викаше пътна полиция, която да установи нарушението и да състави акт. Първият нагъл джигит, който беше засечен, се оказа от Суворово и за установеното нарушение ще му бъде отнета книжката за шест месеца и ще се наложи да заплати голяма глоба. Вторият беше от село Неофит Рилски и при проверката се установи, че е употребявал наркотични средства, които вероятно са му доставени от Анатоли от Девня. Наказанието е три години без шофьорска книжка, огромна глоба и вероятно условна присъда, която ще го направи наистина бдителен в бъдеще и може би дори да му спасява живота. Бързите действия на пазителите разрушиха модела на пропадане сред младежта и върнаха добрите условия за живот в село Неофит Рилски. Тук бъдеща отговорност имат и родителите на младежите, които са тръгнали по пътя на собственото си унищожение. Хубаво е да ги насочат към труд, образование и полезност. Така ще могат да извлекат най-доброто от тази ситуация. Не можем да влияем върху личния избор, но можем да се погрижим той да не влияе лошо на другите хора. Важно е да помним, че силата да променим местата, в които живеем, е в нашите ръце, и да последваме и подкрепяме хората и организациите, които са се заели с това. Знаем, че с единични действия няма да променим нищо, затова сме подготвени да вършим това цял живот. Хубаво е все повече хора да участват в организации, които правят населените ни места по-добри, тогава ще живеем в хубава околна среда сред съзнателни хора. Ние от село Неофит Рилски даваме пример и сме готови да споделяме добрите практики с всички желаещи да се преборят със заразата на обществото.

Помнете – най-лесният начин злото да победи е, когато добрите хора не правят нищо!