Хората се надяват да се променят, като променят адреса си. Надяват се да открият нещо, което неистово търсят цял живот, и  накрая се оказва, че то през цялото време е било вътре в тях. Човешките истории са ценни – всяка една от тях. Пътуването, израстването, събитията, които ни променят – във всичко, което ни докосва, е всъщност цялото очарование на живота.  Днес ще проследим пътуването на Иван Стоев.

Израснал е в София, но още от малък обича живота на село. Там се е случило истинското му детство, на свобода и без ограничения. Пубертетът го връща в града – започват купоните, забавленията с алкохол, трева, шляене без цел и посока. В ума се прокрадват въпроси, проправят си бавно място, което един ден ще трябва да бъде запълнено. Но точно сега му е важно да се впише, да е забавно… Скоро записва маркетинг в Свищов, не че е привлечен от това – просто така е прието. Отново познато, нали? В Икономическия университет скуката не е пълна – удава му се възможност да пътува на бригада в САЩ. Първото му впечатление е колко добре е уредено там и дори му минава мисъл да се премести. Втория път обаче забелязва нещо различно. “Видях едно деградирало общество и съм щастлив, че го видях, защото ме отказа от това да се местя там”, споделя Иван. Завършва университета, без нито за момент да спира купоните и мисленето “ден за ден”. Но в живота му идва нещо ново. Помага на свой приятел за разработването на бизнес проект – курс по скоростно четене. Тук нещата се променят – Иван открива книгите и се запалва по четенето. 

Така действат книгите – връщат те към онзи момент, който си се опитвал да избегнеш, но винаги е бил там, в мислите ти. Кой си ти? Какво искаш да постигнеш? За какво си роден? Книгите умножават въпросите и правят място за още. В тогавашната среда на Иван подобен тип теми са табу. Трудно е да споделиш за онова нещо, което те човърка, когато няма с кого. Нещо липсва, търсиш. Така Иван намира музиката като начин, чрез който да изрази мислите си. “С всяка следваща книга аз виждах нови неща, сякаш намирах нещо, проумявах, но виждах, че приятелите ми не ги интересуват тези неща”, казва Иван.

В търсене на нов начин на живот Иван се гмурва в онлайн предприемачеството. Харесва му възможността да бъде свободен, без оковите на традиционната наемна работа. Започва да се занимава с дропшипинг  и за кратко с криптовалути. Следват пътувания, обучения, забавления отново, но все нещо липсва в живота му.  В този момент той се запознава с Мирослав Стоянов – финансов консултант в компания “Тогедър”. Мирослав му казва, че воденето на отчетност може да му помогне с оптимизирането на финансите, на което получава емблематичен отговор: “Аз да не съм стотинкаджия!”.  “Тогава си мислех, че това не е важно – защо ми е да си броя парите, като мога да изкарвам. Казах му, че до една година ще изкарам милион”, спомня си Иван. Това се оказва забележителна година. Но не заради парите.

“Опитът ми помогна да осъзная, че ако човек свикне да търси лесната печалба, дори да спечели, той губи от енергията си, търсейки следващото такова голямо нещо. В страха да не изгуби спечеленото, той губи много повече. Не се създава стойност – ти не създаваш нищо в реалния свят. Не можеш да се научиш как функционира светът.  Дори и да четеш онлайн, не си участник в живота. Нямаш ясна представа за това какво се случва, а те насочват в посока, в която някой иска да спечели от теб – телевизия, сайтове, медии.”

Година по-късно съдбата отново го среща с Мирослав. Иван разбира повече за финансовото планиране и е особено впечатлен от проекта “Исторически парк”, в който вижда добра инвестиционна възможност. “Тук първоначално видях, че се създава нещо полезно в реалния свят, прави хората и страната ни по-добри и е нещо дългосрочно. Видях го като инвестиция за цял живот. Това ме впечатли…” , споделя Иван. Скоро с опознаването на проекта, хората и книгите, той решава да стане част от това. С това старият му начин на живот, предишната му среда отстъпват на нещо ново. Младият мъж започва своята нова кариера в учене на нови неща, нови умения. 

Днес Иван е активен доброволец в инициативите по облагородяването на община Ветрино и Исторически парк. Работи в компания “Тогедър България”. “Средата тук, хората около мен и неотдавнашното ми доброволчество в Манастира "Св, Георги Зограф" в Света гора (Атон) – благодарение на тях открих нещата, които съм търсил навсякъде, където и да съм пътувал, каквото и да съм правил досега. Оказа се, че то е било през цялото време пред очите ми. Да даваш стойност на другите, да подобряваш средата, страната, да участваш в нещо голямо и най-вече да служиш на кауза – това е моят път.” 

Вдъхновяващо. Нали?