Устременият човек държи в едната си ръка книга, а в другата – чук! Събирането на теорията и практиката води до завършек всяко дело, а скритата сила е в единението!

В община Ветрино се работи с всички сили и резултатът прави впечатление на все повече хора. Съзидателните пориви у младите са силни, у тях не са се загнездили черногледството и отчаянието, присъщи на напатилите се поколения от прехода. Най-търсеното място за тях бе табелата ИЗХОД на Терминал 2. Но ето че времената се менят, както и хората. Поредната история на млад българин, припознал проблемите на родината за свои, го потвърждава.

Роден и отрасъл в гр. Елхово, Матей Върбанов се насочва първо към София след завършване на средното си образование, за да следва транспортна техника и технологии в Техническия университет. Но там не вижда особена перспектива за себе си, а и по време на ковид пандемията столицата му заприличала на жив ад. Тогава взима едно от най-трудните решения в живота си и заминава при баща си и брат си в Англия. През цялото си пребиваване на Острова работил в строителството като общ работник. Свободното си време отдавал на личностното си развитие, интересувал се от съдбите на хората, за да почерпи житейски опит. 

Матей не се вслушал в овехтялото разбиране, че родината е загубена, че българите до един са корумпирани. Той таил надежди, че нещо хубаво и светло ще се случи. Следял случващото се в страната, а и приятели го информирали, че има място в България, където нещата вървят с бързи темпове. След 3 години Матей вижда искрицата и се завръща на родна земя. 

ВХОД – Терминал 2, НАПРАВЛЕНИЕ – община Ветрино!

Тук го посрещат хора с невиждан ентусиазъм. Матей е приет като равен. Започва отново в строителството, а след работния ден пита колегите си има ли още нещо, с което може да бъде полезен. Вместо още работа му дават… книги! За няколко дни младият мъж прочита „Най-богатият човек във Вавилон“ и започва да прави първи стъпки по финансово планиране! След четене и планиране идва време и за фитнес. Развитието на човек тук тече в много посоки, убедил се е младежът.

Той изглежда толкова вдъхновен от обстановката, че хората в общината, взели прогреса за даденост, се замислили. Понякога човек трябва да погледне през очите на новодошлия, защото е загубил представа за това колко много е съградено до момента!

Матей разказва как още в гимназията неговите съученици напускали родния град, защото родителите им ги готвили за кариера и образование в уж по-перспективен район. След това отливът на младежите продължил към чужбина и така губел приятел след приятел. Самият той също последвал другите, но осъзнал, че от самите нас зависи бъдещето ни, а в чужбина няма съкровища и лек живот, а черна работа, често – и презрение.

Поривът на Матей от Елхово се заключава в емоционалните думи, които той произнесе като клетва при пристигането си на българска земя:

„Връщам се завинаги. Ще направим заедно България велика!“.