Перките от вятърните турбини се оказаха едно 88.7 метрово предизвикателство за научната общност в цял свят. Пуснати в масово производство за първи път преди 30 години, създадени да издържат на ураганни ветрове, UV лъчи от слънцето и влага, перките захранващи турбините са направени от подсилен с фибростъкло полиестер или епоксидна смола.

Наличието на различни компоненти в състава им – термореактивни смоли като епоксиди, полиестери, винил естери ПРАВИ ПОЧТИ НЕВЪЗМОЖНО ТЯХНОТО РЕЦИКЛИРАНЕ. Тези видове смоли образуват здрави омрежени полимери, които фиксират усилващите влакна от фирбростъкло и това прави разделянето им невъзможно. Въпреки здравата структура, ТЕ ИМАТ ПОЛЕЗЕН ЖИВОТ НА ЕКСПЛОАТАЦИЯ ЕДВА ОКОЛО 20 ГОДИНИ. След това те стават опасни, заради „стареенето“ на материалите, от които са направени. Поради тази причина трябва да се заменят с нови, но какво се случва с вече излезлите от употреба? 

Дълги колкото футболно игрище, те могат да се превозват само една по една, което прави транспортните разходи непосилни за превози на дълги разстояния. Учените се опитват да намерят по-добри начини да отделят смолите от влакната или да дадат нов живот на малки парчета като пелети или плочи, но засега неуспешно. Докато широкомащабното рециклиране не стане факт, депата за отпадъци трябва да побират нефункциониращите перки. В Европейския съюз, който стриктно регулира материалите, които могат да отиват в депата (сметищата), но с престояването си там, полимерните мрежи, от които са изградени, деградират и започват да се отделят опасни вещества в почвата, като например „бисфенол А“, а това е изключително опасно. ЗАЩОТО:

ВЛИЯНИЕ НА БИСФЕНОЛ А ВЪРХУ ЧОВЕШКИЯ ОРГАНИЗЪМ 

[1.] Ракови образувания. Бисфенол А е синтетично органично съердинение, което до голяма степен имитира естрогена, като по този начин взаимодейства с алфа и бета естрогенните рецептори и води до промени в клетъчната миграция. Имитирането и маскирането на бисфенол А като други хормони също така може да взаимодейства със стероидните рецептори, като по този начин играе роля в развитието на рак на простатата, гърдата и яйчниците .
[2.] Безплодие и увреждане на плода. По същество бисфенолът навлизайки в тялото на жената подлъгва репродуктивната система, че е хормон и блокира възприемането на естествените хормони. Доказано е също така, че по същия начин се компрометира качеството на яйцеклетките, които жената произвежда. По този начин се променя ДНК-то на плода, което може да доведе до вродени дефекти.
[3.] Мозъчни увреждания. Излишъкът на хлорид в човешкия мозък е един от ключовите иницииращи фактори за деменция и болестта на Алцхаймер и други когнитивни разтройства. Проучвания в медицинския център на университета Дюк установяват, че бисфенолът предотвратява отстраняването на хлоридите от мозъка и централната нервна система.
[4.] Проблеми с теглото. Бисфенолът също така пречи на производството на инсулин, т.е. нарушава контрола на тялото върху кръвната захар. Това предизвиква повишение в производството на мастни клетки. 

Някои перки се изгарят в пещи, които произвеждат цимент, или в електроцентрали. Но тяхното енергийно съдържание е слабо и неравномерно, също така горящото фибростъкло отделя вещества, които силно замърсяват околната среда. Според „Националната лаборатория за възобновяема енергия“ (NREL), масата на изведените от експлоатация перки в САЩ ще достигне 1,5 милиона тона до 2040 г. и 2,2 милиона тона до 2050 г., като в световен мащаб масата на всички остриета, които се очаква да бъдат оттеглени до 2050 г., може да достигне 43 милиона тона, според проучване, ръководено от Barlow (Waste Manage. 2017). 

„ПЕРКИТЕ НА ВЯТЪРНАТА ТУРБИНА ЩЕ БЪДАТ ТАМ, В КРАЙНА СМЕТКА, ЗАВИНАГИ, a последното нещо, което искаме да направим, е да създадем още повече екологични предизвикателства.““, каза Боб Кападона, главен оперативен директор на северноамериканското звено на базираната в Париж Veolia Environnement SA.

Европейският съюз финансира от години едрия бизнес, който произвежда перките и ги експлоатира, с парите на данъкоплатците, т.е. Ние. Същият този Европейски съюз  изисква спазването на строги екологични норми  и налага санкции при тяхното неспазване. Правилно се досещате – те се плащат  със същите пари - на данъкоплатците, т.е. Ние.  Широко прокламираната цел, поради която се изсипват милиарди, за да се произвежда енергия от вятър, е опазване на природната среда. Заради нея  възникна нов бизнес – търговия с въглеродни емисии.  Основа се борса, на която се търгуват въглеродни квоти. Нищо чудно след време да се наложи да плащаме, защото дишаме – нали издишаме въглероден двуокис... 

ЗАД ВСИЧКО ТОВА ОТДАВНА ПРОЗИРА ОБИКНОВЕНО  ЛИЦЕМЕРИЕ  ЧОВЕКОНЕНАВИСТ! 

Природата и хората сме подлагани на отравяне и систематично изтребление.  Докато си плащаме  за това.