Въпреки че не е официално обявена, предизборната кампания отдавна започна. Всеки мислещ човек е твърде наясно с това. И точно на мислещите хора отново се пада отговорността да вземат решения за себе си и своята общност, като мислят критично, избират мъдро и най-вече си направят труда да отидат до урните в края на октомври. За да не оставят бъдещето си в ръцете на хора отчаяни и неуки дотолкова, че за дребна цена ще продадат безценното – своето и на всички ни бъдеще.

Във времена като днешните и в условия като сегашните да премислиш добре и да гласуваш е не просто право, а жизненоважна отговорност. И тук няма място за „изхлузване“ от точно тази отговорност. Този път това е жизненоважно за възраждащата се община Ветрино, а и не само, за да отблъсне добре прикрит и окичен в зелени панделки звяр, който разпръсква розова мъгла от обещания за живот на корем. Той раздава дребни суми срещу празни приказки и дребни подаръчета на фона на това, за което се е приготвил – да захапе общината в смъртоносна захапка, а после да я оглозга на спокойствие. Това може да се случи по-лесно, отколкото си представяме, ако не разпознаем лъжовните думи и увличащите стъпки на смъртоносния политически танц, с който някои добре прикрити, но въпреки това разпознаваеми кандидат-управници, единствено в името на собствения си рай ще се опитат да увлекат жителите на Ветрино към ада. Те са тези, за които правилата не важат. Те са тези, които пазят системата, в която

СПРАВЕДЛИВОСТТА ТРАГИЧНО ЛИПСВА а всички, които се примиряват с това, я поддържат жизнеспособна да се самовъзпроизвежда.

Справедливостта в едно общество или общност е основната конструкция, върху която стъпват всички отношения. Справедливостта означава, че правилата са еднакви за всички, че приносът ще бъде зачетен, а вредата ще бъде наказана. Справедливостта стъпва на морала и осмисля дните на човек – тя се изразява чрез валидността на правилата за всички, внася спокойствие и дава свобода на хората да градят един добър и достоен живот. Носители и гаранти на справедливостта би трябвало да са всички облечени с власт и влияние. Би трябвало те да не създават привилегии за себе си или за свои близки и да са първите стражи на общия ред и правилата.

Така ли е с всички нас? Такива ли са нашите управленци? Дали те са гаранти на реда и спазват ли правилата? И дали желанието на потиснатия всъщност не е да бъде на мястото на потисника?

Дали е редно да обличаме във власт и да поддържаме някого, който нарушава правилата, за да се възползваме от привилегии и възможности, недостъпни за всички, получавайки повече, извън своя принос и за сметка на другите?

КАКВА Е ТАЗИ ПЕЧАЛБА И КОЛКО Е УСТОЙЧИВА ВЪВ ВРЕМЕТО?

Престъпвайки правилата, ние накърняваме правата на другите и нанасяме ущърб на справедливостта. Илюзия е да вярваме, че ще останем завинаги в това положение. След като създаваме условия за безнаказано нарушаване на правилата, добре е да знаем, че утре въртележката се обръща и ние ще сме тези, в чийто ущърб се действа, ние ще сме тези, от които някой ще вземе несправедливо и ще се възползва. Човешката история е пълна с такива обрати. И не е нужно да изживяваме отново същия крах, същата катастрофа, същото разочарование, за да повторим същите грешки...

Липсата на справедливост отчайва хората и ги прави безразлични към развитието. Когато градим живота си днес, трябва да избираме не днешния комфорт, а стабилността и развитието за следващия век. Ето защо ние трябва да отстояваме справедливостта в ежедневието си във всичките й проявления и форми. Трябва да търсим, да подкрепяме и да издигаме за управленци хора, които въвеждат справедливост и я отстояват – такива, които поддържат правила, които важат за всички, започвайки от себе си.

Това изключва несправедлива и нечестна игра. Ето защо в името на дългосрочното развитие и стабилното благоденствие на една общност трябва да стоим далеч от капана на моментния комфорт, на моментната привилегия. Особена тази, която бетонира несправедливостта в живота и ежедневието ни и произвежда разочарование и безразличие, кара хората да бъдат пасивни към разрухата, която липсата на справедливост произвежда. Защото тя има свойството да се мултиплицира. Те губят вярата, че всъщност животът им е нещо, за което сами са отговорни, че това е напълно и изцяло в техен контрол.

Ако погледнем навън, в най-добре уредените държави и в най-проспериращите общества в историята, в хронологичен или в географски план, ще видим, че най-добре се живее в държави, където има справедливост и където тя се практикува ежедневно. Най-лошо живеят хората в държави и в общества, където за богатите има едни правила, а за бедните – други. Затова са ставали революции – заради липсата на справедливост. Тя е толкова важна в живота на човека, че той е залагал главата си и всичко, което притежава, за да може тя отново да възтържествува. Българската история има достатъчно примери за това.

Време е да осъзнаем коя е тази системна грешка, която ние непрекъснато допускаме – да престанем да я правим и най-накрая да се поучим.