Неразривна, многопосочно сложна и хармонична е връзката между човека и природата. Човекът живее в нея и му се получава най-добре, когато е по нейните закони.

Буквално, както е в природата, така и в конструкцията на нашето общество, е видно разделението на жертви и хищници. Хищниците в дивата природа убиват, за да се нахранят и да оцелеят. Те никога не вземат от живота повече, отколкото им е нужно, за да го продължат. Когато живеят в група, са в съвършена и хармонична организация, чиято цел е оцеляването и благоденствието на групата отново в името на живота. Животните често притежават колективен разум. Колкото до хората... При нас става дума по-скоро за колективно безумие.

Човекът е уж по-висше същество, надарен е не просто с разум, а с интелект, интуиция, въображение, съзнание, воля. Хората имат вярвания, изповядват религии, които им дават основни и общовалидни правила за живота като например 10-те Божи заповеди. Ние също живеем в групи, общности и въпреки че сме сътворили най-сложните организации, съвместният живот не ни се удава особено на местно, национално и дори планетарно ниво. Човекът е единственият в природата, който убива за удоволствие, граби за удоволствие, а не за да оцелее и да продължи живота. Той живее в общност, но поведението му е изцяло против интересите на общността. Нашите групи или общности се ръководят обикновено от хищник или група хищници, които водят останалите не към благоденствието на общността, а към благоденствието на управляващия хищник. Да се огледаме наоколо – във всеки български град има по един или неколцина местни феодали, които идеално отговарят на описанието по-горе. И за хищниците, и за останалата част от общността това поведение е абсолютно лишено от жизнен смисъл – когато общността загине, няма да има живот нито за хищници, нито за жертви. И докато хищникът пребивава в сладкия комфорт на илюзията, твърде трудно е да се намери обяснение за поведението на хората, които съзнателно избират да живеят като жертви. Защото няма друго определение за индивиди, които знаят, че ги крадат, лъжат, доят и стрижат като животни на заколение, застрашават здравето и живота им, заграбват земята и благата им, унищожават съдбата им и се примиряват с това, даже работят и гласуват ЗА него.

ДАЛИ ЕДНО МЯСТО ЩЕ ПРОСПЕРИРА, ЗАВИСИ ПРЕДИ ВСИЧКО ОТ ХОРАТА НА МЯСТОТО

Първото и необходимо условие е хората да искат да живеят по-добре, но достатъчното условие е да са активни. Това означава да осъзнаят, че могат да живеят добре в общност само ако работят за доброто на общността. Най-ефективните начини за това ни дава отново природата, която повтаряме във всички свои процеси и цикли. НУЖНА Е ОРГАНИЗАЦИЯ – ТОВА Е НАСОЧВАНЕ НА КОЛЕКТИВНИ УСИЛИЯ В ПРИЗНАТА ОТ ВСИЧКИ ЦЕЛ. Такова „чудо“ има и работи в България! Знание и непосредствен опит от най-добрия работещ модел на просперираща общност у нас могат да бъдат почерпени от система, доказана на практика в община Ветрино, където усилията на хората в полза на общността могат да се „видят, пипнат и споделят“. Но да се върнем на природата и нейния модел и да разгледаме например пчелния кошер и съвършената организация в него. В един здрав кошер живеят около 10 хиляди пчели, чийто организиран живот доказва наличието на колективен разум. На върха на организацията е пчелата майка – царицата, чиято основна задача е да снася яйца и да осигури здраво поколение, за да продължи живота в кошера. Тя получава всичко необходимо, за да изпълнява това свое задължение – има свой екип, който й помага ежеминутно и във всичко. В кошера има строго разделение на труда, извършва се и непрекъсната ротация, т.е. една пчела минава през всички дейности и работни места в кошера по време на своя 40-45-дневен живот – тя е прислужница на царицата, кърмачка на пчелните бебета; тя е работничка и събира мед; тя е съгледвачка – докладва къде има паша и откъде дебне опасност и т.н. Нито една пчела в кошера не трупа тайно и в повече за себе си. В пчелното семейство тече непрекъснат поток от информация, която идва от заинтересовани от общото благо членове на общността и във всеки един момент е съвършено ясно от какво има нужда и дали е в безопасност пчелната общност – дали работата по оцеляването и благоденствието на кошера се случва по най-добрия начин. В момента, в който царицата престане да дава необходимото количество и качество нови пчели, започва процес по нейното „отстраняване от длъжност“ – подготвят се няколко заместнички и в момента на излюпването на първата от тях старата царица е отстранена от „месторабота“ по най-бързия начин. Нейната съдба е нерадостна, без да навлизаме в подробности. Ето така действа колективният разум на безсловесните, неразумни и лишени от въображението на хората пчели. Защо ние, хората, допускаме друго в нашите общности и общини? Точно ние, хората, сме изучили живота на пчелите, но сме избягали от знанието за организацията и причината за успеха на тяхната общност. Ние не виждаме всичкото знание, което природата ни дава наготово.

РАЗПОЛАГАМЕ С ЦЯЛАТА ИНФОРМАЦИЯ, НО НЯМАМЕ ЗНАНИЕТО

Това е наистина съдбовно – да си информиран за всичко и да не знаеш какво да правиш, да си пълен с информация, но да нямаш знанието... Печелившият ход за информирания е да действа – само така ще добие знанието. Само по силата на опита се добива знание, останалото е просто информация. Не информираният, дори не знаещият, а действащият постига всичко. Тази фундаментална разлика е философският вододел – границата между машината и човека, между богоподобния творец и автоматизирания изпълнител, който е информиран за всичко, но не знае и съответно – не може всичко.
Пътят за просперитет на една общност са организацията и активността на нейните членове – това са нейните универсални оръжия. Тяхното разбиране и осъзнаване, че няма как да градиш луксозна каюта в потъваща лодка, е единствената противотежест на всяко управленско своеволие, на всяка корупционна недомислица в ущърб на интересите на общността. Винаги е имало такива, които ще се пробват. Мнозина, както показва опитът, са успели. Но хайде криво да седим и право да съдим – до какво са довели те? Щом ни има, щом сме тук, значи има за какво да станем и да се размърдаме. Да се интересуваме, да се информираме как се разпореждат с благата ни, какво правят с тях, накъде ни водят. А после да държим сметка и отговорност какви са резултатите и последствията за общия ни дом и общото ни утре. Ние трябва да сме като пчелното семейство – да знаем какво се случва и да реагираме адекватно, за да живеем добре. Възможен е колективен разум в перфектна организационна структура, превърната в машина, оръжие и инструмент за оцеляване и благоденствие едновременно.

И ТОВА ЗАВИСИ ОТ ЛИЧНИЯ НИ ИЗБОР – ВСЕКИ ДЕН, ВСЕКИ ЧАС, ВСЕКИ ПЪТ

Животът ни е въпрос на избор. За едни по-широк, за други по-тесен, но винаги има повече от една възможност да изберем как да премине животът ни.

Надяваме се след горчивия опит на община Вълчи дол и община Провадия да сме се разделили с илюзиите, че власт, която ни управлява със страх и принуда, се интересува от общото ни благо. Мутрите, които налазиха двете общини в дните на вота, за да сплашат населението, са пазванти на хищниците, които крадоха на воля и си въобразиха, че са във властта завинаги. Сега, когато имаме възможност да започнем на чисто, е наистина съдбовно за какво ще успеем да се преборим.