Представяме ви поредната история на българин, дръзнал да върви по пътя към подобряването на страната ни. Няма значение дали хората, които четат това, са българи зад граница или са тук и са загубили вяра. Тази история е за вас, за да върне вярата и надеждата ви за един смислен и достоен живот У ДОМА, в България.

Пламен Ангелов е обикновен човек с необикновена упоритост. Израснал в Добрич, той работи още от 14-годишен, за да помага на семейството си. Избягал от вкъщи едва на 16, за да учи, а на 18 влиза в казарма. След нея започва опити като предприемач още от 22-годишна възраст във Варна. Нещата потръгват добре. Отварят му се възможности за не един, а няколко бизнеса, с които той се захваща. След трудно детство в недоимък следват купони, клубове, коли, лукс. И всичко това продължава над 10 години. Нещо, за което много хора мечтаят. Но какво се случва в един момент? 

Подобен тип начин на живот води със себе си неправилна среда. Той бива завъртян от нея. Знае какво е бъдещето пред него, ако продължи с този начин на живот, и взима решение да приключи  всичко и да започне ново достойно начало. Но тогава и старият стандарт на живот за един миг приключва. В такива моменти човек усеща как се сгромолясва всичко в живота му. Къде е пътят? Какво да правя? Какъв е смисълът? Това са въпросите, които го измъчват, а лошите навици и нездравословният начин на живот идват като дявол, който му доставя временна наслада за сметка на здравето и бъдещето му. 

Да избереш правилното нещо пред лесното. Да загубиш сили и посока, но въпреки това да не се откажеш и да започнеш отначало. Това е достойно за уважение.

“В живота ми съм започвал отначало няколко пъти, случвало се е и да спя в кашон с дни, нямал съм никакви пари за храна и въпреки това намирах начин да се оправя. Където и да е човек, колкото и да е трудна ситуацията, винаги има възможност да се изправи”, споделя Пламен.

В този период му подава ръка брат му и го насърчава да отиде в чужбина при него. Пламен дълго време се противи, защото обича България, но в желанието си да започне нов живот и да е далеч от старата си среда, заминава. Следват няколко години живот в Германия, той успява да усети носталгията, която изпитват българите зад граница. Новият старт му помага да разбере, че не парите са това, което го прави щастлив, а нещо друго…

“Докато работих там, си купувах техника, която после не използвах. Сметнах колко пари съм дал за всичко и осъзнах, че повече от година съм работил за нещо, което едва използвам! Не желая да робувам на къщи и коли повече. Това със сигурност вече не е важно за мен. Човек трябва да има кауза. Казах си, че ако не се прибера в България и не направя нещо за родината и ако и други хора като мен не го направят, как тогава да се надяваме, че нещата ще се оправят? Кой ще ги оправи, ако не ние? 

Докато е в Германия, той започва да слуша и гледа видеа на българи, които правят нещо за родината си. Един от тях е Ивелин Михайлов. Това, което се случва в цялата община Ветрино, го вдъхновява много. Виждайки как се подобрява едно населено място в България от ангажирани хора, които всеки ден работят за това, у него се поражда желанието да направи същото. Така идва и идеята му за създаване на екоселище в село Крагулево, около Добрич, в което да се възстанови българското производство на храна, животновъдство, земеделие. Къщите също да бъдат автономни. Желанието му е да развие целия район и да привлече съмишленици, с които заедно да облагородят селото. С тази кауза Пламен се прибра в България и мечтае повече българи в чужбина да се завърнат също като него. Това е неговото поредно ново начало, но изпълнено със смисъл. Създаде и организацията “Хора от народа”, в която привлече и други съмишленици, сред които е Галин Иванов.  

За да може да реализира идеите си, той започна да посещава село Неофит Рилски и да се учи на място как се случват нещата. Така село Неофит Рилски се превърна в работещ модел за облагородяване и подобряване на населените места в страната. Колкото повече хора се запалят от идеята да последват този модел, толкова по-красива ще става България.

Успяхме! Разпалихме пламъчето у още един българин. Накарахме го да повярва, че може. Ние всички можем.