У хората се таи излъчване, което говори повече от думите. На усмихнатите лица на героите от личните истории, които ви представяме във всеки наш брой, се чете тяхното щастие, но и залог за едно по-светло бъдеще за нас и за страната ни, което напира на прага на новия ден. И докато едни чакат то да се случи като дар на съдбата, други работят всеки ден, за да го сбъднат.

„Ние работим, докато се забавляваме, и се забавляваме, докато работим.“ Това не е песен на труда, а продължението на историята за семейство Стефанови и тяхното послание към онези, които още се колебаят какво да направят с живота си. 

Вече сме разказвали за Стефан, неговата съпруга Диана и дъщеря им Цветелина – едно обикновено българско семейство, застигнато от типичните проблеми на повечето млади семейства. Трудно, да не кажем невъзможно, е днес човек да намери работа, в която да бъде оценен и тя да го вдъхновява – в среда, където да се чувства приет. 

След много и различни перипетии, събиране на опит у нас и в чужбина и търсене на своето място в живота, днес Стефан е на своето място – живее в община Ветрино и работи това, в което е най-добър и където е половината от сърцето му. Ще попитате къде е другата половина. От миналата година то е вече цяло, защото освен че работи и се развива успешно като отговорник за храната в село Неофит Рилски, съпругата му Диана вече е тук, заедно с него, като бързо намира място, на което да се чувства полезна. Тя се включва в екипа по поддръжката на реда и чистотата на юртовия лагер „Наедно“ и става съпричастна с колегите си, с които успяват да спечелят приза за туристическа иновация на 2023-та, като създават незабравима атмосфера за малки и големи приключенци. А покрай големите събития и фестивали, където градусът на емоциите става по-висок, а забавленията още по-силни, тя помага на кухнята. Постепенно с развитието на работата застава до мъжа си и е там, където е най-необходимо. 

С дъщеря им Цвети нещата се случват плавно и постепенно. Детето идва през ваканциите и всичко тук й харесва, но се връщала пак при баба си и дядо си в родното село на майка си Драгичево, защото е свикнала с приятелите и съучениците си. Детето не бърза да се мести, а и родителите й не я притискат. Но ваканциите на Цвети в с. Неофит Рилски стават все по-вълнуващи, намерила нови приятели, игри и преживявания на свобода.

Малко преди Цвети да запише третата си година в училище, баба й я пита къде ще бъде ученичка и тя убедено отговаря: „Е как къде? Аз ще уча във Ветрино“.

Ето как всичко си идва на мястото и семейството се събира. „Най-важното е да не сме разделени. Така губим концентрация и се разпиляват силите ни. Сега сме по-щастливи и сме по-продуктивни, защото сме заедно“ – казва Диана.

Със сърце на място работата на Стефан върви все по-добре. „За година работата се увеличи три пъти и половина, а моята продуктивност – двайсетократно“, категоричен е Стефан.

В магазина за натурални храни „Зелас“, който отвори наскоро врати, семейството играе основна роля, движат и организацията в „Ханът“, който стана първенец на тазгодишните награди на туризма в една от категориите. Доставките на храна за дома също нарастват.

„Всичко ново, което се случва с храната, следя от самото начало и изминавам абсолютно целия процес от приемане до издаване. Изчаквам обратната връзка, за да огледам за слабости, и накрая вече изградено го предавам на човек, който да встъпи направо в работата. А сега отворихме и закусвалня с готвена храна и скара“, казва Стефан.

Цвети е на 9 години, смята доста бързо и много помага със сметките. Станала е доста самостоятелна – лятно време се оправя сама, закусва, оправя се и се качва на колелото. Играе на воля с приятелите си и от време на време се сеща, че има родители, обажда им се и отива да ги види. За ваканциите гостува при едните и при другите си баба и дядо, а и те също идват тук. Лятото отскачат и до морето.

Семейство Стефанови работят с радост това, в което смятат, че са добри, и ето защо казват, че всъщност се забавляват.