Постепенното повишаване на благосъстоянието на хората и извеждането им от режим на съществуване – с единствената цел да оцелеят – създава естествен стремеж на търсене на посоки, в които произвежданият от тях ресурс да бъде влаган. В исторически план организирането на ресурсите е било ангажимент на държавата и управлението, като именно господарите са имали достъп до нужното образование и знания, за да подредят ресурсите по начин, който да подпомага развитието и благополучието на поданиците. В днешно време повишената образованост и улесненият достъп до информация, в съчетание с високата производителност и липсата на необходимост на развитите общества да се борят за оцеляване, и вследствие на утвърдения капиталистически модел на икономическо развитие в глобален план – се създава значителен излишък, който обикновеният човек се стреми да съхрани за себе си и/или да използва с цел натрупване на още по-голям капитал с минимални усилия чрез виртуалните системи. В настоящата статия ще научите каква е разликата между инвестирането в реалната и виртуалната икономика, както и какви зависимости образува този процес.

В действителност ние живеем в реален свят и зависим изцяло от процеси, които се развиват по естествен път спрямо природните закони. Не можем да посеем семе и то да поникне за няколко минути. Процесът, спрямо който се движи светът, е поетапен и създаването на реална стойност е свързано с влагането на усилия и време, които не могат да бъдат подменени с натискането на бутон, както сме свикнали да правим във виртуалния свят – като при компютърните игри. В допълнение, организирането на цялостна система, която да работи в синхрон и да генерира висока производителност, изисква дълбоки познания и майсторски организационни умения, развитието на които отнема дълги години и се нуждае от натрупан значителен практически опит, който обикновеният човек се опитва да заобиколи чрез улеснения достъп до виртуалните възможности, предоставени му наготово.

Хазартният модел на участие в инвестиции, който съвременните финансови системи предоставят с лекота, е пътеката, по която биват удобно заблудени множество хора, търсещи възможности за по-бързи резултати. В тези системи основният стремеж е за постигане на определен финансов резултат, представляващ имагинерни цифри без действителна добавена стойност зад себе си. Оценката на този спекулативен модел на печалба се дължи най-вече на поведението на масите, които биват повлиявани и насочвани от медийната пропаганда, разпространявана ефективно от големите играчи, тъй като те разполагат с каналите, по които да разпръскват желаното съдържание, и имат нужните средства за налагане на подходящите за техните интереси мисловни модели при хората.

В допълнение, компаниите, които стават достъпни за обикновения инвеститор при излизане на публичната сцена, са вече развити в степен, в която основната цел е да усвоят вече създадената стойност. Повишаването на стойността на нашите инвестиции при участие в подобни компании е свързано най-вече с поведението на масите и генерираното търсене, а не с действителната полезност, която самите компании предоставят. Дори малки спадове на печалбите и резултатите, които тези компании реализират, биха могли да доведат до значителна загуба на стойност спрямо оценката на акциите на тези компании на пазара. Именно поради тази причина потенциалните резултати при този вид инвестиции нямат пряка връзка с действителната полезност, която бива произведена. А скоростта, с която се случва движението в това виртуално пространство, няма нищо общо с действителните физически процеси, през които преминава самото производство, и технологичните процеси на развитие на съответните продукти или услуги.

Напълно логично е и поведението на компаниите – да търсят резултати, без да се интересуват от създаването на действителна полезност. Достигането до повече хора или понижаването на производствените разходи стават приоритет за компанията, целяща да максимизира своите печалби, без да се мисли дали тези процеси водят до понижаване на действителната полза, която потребителите получават, или пък самият производствен процес става за сметка на живота и здравето на обществата, в чиито региони биват осъществявани тези производства.

По този начин основната посока, в която компаниите влагат своето време, усилия и средства, е създаването на зависимости и затова предприемат зловредни инициативи, влияещи на поведението на потребителя, с цел осигуряване на регулярна консумация и употреба на създадените от тях продукти и услуги. Развитието на маркетинговата наука; изучаването на психологията на хората; внедряването на редица „подходящи“ навици от ранна детска възраст; употребата на „адекватни“, изграждащи зависимост субстанции в храни и напитки, включително най-обикновена захар; създаването на виртуални светове, които да ангажират съзнанието на потребителя, правейки го неспособен за живот в реалния свят – са все породени от желанието да бъдат постигнати положителни финансови резултати за сметка на благополучието на хората, а не вследствие на действителното подобряване на техния живот в реалната среда.

От друга страна, в реалната икономика създадената стойност е вследствие на подобряването на околната среда и печалбата идва от цялостното подобрение на живота на хората. Например: стопанствата, които произвеждат чиста храна; училищата, които възпитават у децата истински добродетели; дори преработването на боклуците с цел намаляване на отпадъците покрай производствените процеси – са все дейности, които правят живота на хората по-добър. По този начин постепенно се повишава качеството на живот, а стойността на активите на хората расте вследствие на тази действителна полезност, а не единствено поради съществуващите мимолетни пазарни интереси на хората, търсещи изгода на всяка цена.

Печалбите в реалната икономика са подобни на река, която постоянно тече и така се създава нова и нова полезност. В такава система – противно на спекулативните финансови инструменти – не се търсят бърза ликвидност и улеснен достъп до възможности за натрупване на значителен капитал. Даже напротив, когато инвестираме в реалната икономика, ние съзнателно изграждаме стратегия на развитие, която обичайно изисква чувствително количество време. Изграждането на човешки взаимовръзки и организирана структура за осъществяване на дейности, подпомагащи развитието на обществото, изисква методичното влагане на усилия и средства. Често това не води до бързи и непосредствени финансови резултати, а голяма част от ефекта идва на база странични процеси, които не са пряко свързани с посоката, в която се инвестира, а са нейно следствие.

За пример – при земеделците се влагат усилия и средства в работата с почвата. Засаждат се съответните култури, наторява се почвата, полива се и се обгрижва. В резултат се получава земеделска продукция, която, след като бъде усвоена, може да бъде преработена до нужните хранителни продукти. А правилният и устойчив начин на обработка на земята гарантира дългосрочната възможност за нейното ползване и съхраняването на природата и околната среда, в която се извършва самото производство.

За сравнение – в модерната, погрешно задвижвана икономика желанието на производителите да ускоряват, улесняват и понижават цената на процесите, свързани с производството, води до използването на препарати, които са вредни за самите производители и за крайните потребители на произвежданите продукти. Освен това тези препарати създават и неблагоприятна среда за развитието на насекомите и по-конкретно на пчелите, което води до тяхното унищожаване и разрушава екосистемата, в която функционират.

Ето защо от изключителна важност е правилният избор за участие в инвестиции от реалната икономика, в която се мисли за страничните ефекти и ползата за обществото. Разбира се, пропагандата лесно манипулира тази насоченост, предоставяйки измислени концепции като например „зелената енергия“, без да вземе под внимание, че съществуването на хората е възможно само при условие, че природата не бъде унищожавана. Намирането на ефективен баланс в съчетание с възможността за постигане на благополучие изисква промяна в парадигмата, насочвайки интересите на хората към съзидателност и развитие, а не към крайния резултат и постигането на значителен финансов ефект на всяка цена.

За съжаление капиталистическият икономически модел създава краткосрочно усещане за прогрес, който може да заблуди обикновения човек, но винаги носи след себе си редица проблеми, които натоварват бъдещото общество. Всички сме свидетели на проблемите, които вече се налага да решаваме – свързани с глобалното затопляне, замърсяването, неравномерното разпределение на благата и свръхконцентрацията на хора в определени населени места – всеки от които е пряко следствие от вече съществуващия погрешен икономически модел. Единствено насочвайки своите усилия по посока създаването на обща полезност и поставянето на другите и общото преди личното, бихме могли да изградим устойчив механизъм за постоянно развитие и благоденствие. Изборът коя икономика да подкрепим със своите капиталовложения или с продуктите и услугите, които използваме, е само в нашите ръце. Нека предоставим шанс на реалната икономика да се развива, тъй като тя ни предоставя единствения начин да осъществим трайни дългосрочни резултати за нас, нашите деца и за човечеството като цяло.