Екзекутори на цял един регион е една крадлива пасмина от управляващата ни некоалиция, която е на път да приеме набързо, на тъмно и без обществено обсъждане закон за добив на енергия от вятър във водите на Черно море – 2.0.

Както вече ви информирахме, няма министерство, агенция и институция, засегнати от действието на този закон или ангажирани в прилагането му, които да са дали положително становище по проекта. Варненската общественост, браншовите организации за туризъм, риболов, хотелиери и еколози са категорични, че властта се опитва да ликвидира икономиката на цял един регион заради „позеленяването на енергийния ни микс“. Темата разбуни духовете и след откритата среща дискусия във Варна на 3 февруари, варненци участваха и на кръгла маса в Народното събрание. Във вторник в парламента дойдоха и експерти, които разясниха недъзите на този закон и опасностите пред неговото прилагане. Междувременно се изказаха много политици, но сред тях блестят с особена светлина две интелектуални остриета – вносителят Ивайло Мирчев от ПП-БД и Мартин Владимиров от Центъра за изследване на демокрацията, където е писан скандалният закон. Според тези двамата с този закон и техните словесни диарии щели да се открият още много работни места – 27 000. Щели сме да открием завод и да сглобяваме ветрогенератори. Можело да отглеждаме миди – по 4 т на бетонен фундамент и да печелим, като разхождаме туристи с лодки около перките.

Във вторник, 6 февруари, се състоя кръгла маса в Народното събрание, на която отново се дискутираха опасностите пред Варна и региона от закона за перки в морето. Всички експерти, както и браншовите организации за туризъм, рибарите, хотелиерите и ресторантьорите представиха доводи против закона. Те посочиха, че съществуват достатъчно изследвания за вредите от перките в морето върху морската екосистема. Че този проект противоречи на Конституцията, че е лобистки, защото предвижда изключителни привилегии за „инвеститора“, който ще вземе на концесия зони от Черно море, а накрая държавата ще му плаща. Че в оценките ОВОС няма грам измерване на влиянието върху местната икономика, че колкото и да ни дават примери с Европа, датското правителство спря два големи вятърни парка в Северно море не за да запази туризма си – никой не ходи на плаж на брега на Северно море, а за да запази природата и морската екосистема. Много и различни мнения се чуха от експерти на тази кръгла маса, но всички до едно бяха категорично против закона за преки в морето срещу нашите брегове. Вносителите на закона показателно отсъстваха от срещата. Изпратиха един „Матросов“ на амбразурата, който да измие срама им. Въпросният господин Симидчиев даде индиректни сигнали на залата, че този закон най-вероятно ще бъде приет. ТОВА ПОКАЗА НА ВАРНЕНЦИ, ЧЕ СЪДБАТА НА ДАВЕЩИТЕ СЕ Е В РЪЦЕТЕ НА САМИТЕ ДАВЕЩИ СЕ.

ТОЗИ ЗАКОН Е ЗАЧЕНАТ В ГРЯХ И ЩЕ БЪДЕ ИНВАЛИД, А ПРИЕМАНЕТО МУ ВЕЩАЕ КАТАСТРОФА 

Този проектозакон предвижда толкова много преференции за „бъдещия инвеститор“, че логично възниква въпросът кой, по дяволите, е този инвеститор, за когото експресно се прави закон. Най-вероятният и най-логичен отговор е фондът за рискови инвестиции CWP, който в момента се опитва да изгради полоса, верига от вятърни паркове, която започва от Шумен с два ветропарка – „Габрица“ в общините Хитрино и Венец, следван от ветропарк „Ружица“ в общините Никола Козлево и Каолиново, където Хитрино буквално ще бъде задушено и заобиколено от всички страни от два ветропарка (хората в Хитрино вероятно не подозират какво ги очаква и явно населеното място е пожертвано). Следващите във веригата са общините Ветрино и Вълчи дол с ветропарка „Добротич уинд“, а логичният завършек на тази огърлица от ветропаркове е в морето с перки срещу Варна. Всички тези ветропаркове с един и същи собственик, скрит зад български фирми, създадени за целта и свързани последователно във верига, ще му спестят разходи по покупката на скъпи консумативи по свързването на парковете. Обоснованото предположение, което можем да направим, е, че топлите отношения на фонда с властта всъщност предполагат една мръсна подялба на комисиони и средства от НПВУ – милиарди, които просто ще напуснат страната.

Днес ни управляват шепа хора, които казаха на всеослушание, че планират да пият коктейли на собствен остров с имение и прислужници. Трябва да им признаем, че са изключително последователни в това. Това е така само защото им го позволяваме. Тези и техните предшественици подписаха престъпни за интересите на страната ни договори и поеха от името на всички ни непосилни и убийствени ангажименти да затворим своите работещи базови енергийни мощности като АЕЦ и ТЕЦ-овете, които ни осигуряват евтина енергия и благодарение на които бяхме износители на енергия за региона в продължение на десетилетия. Сега тези, същите, са хвърлили око на един от най-богатите райони на страната – Южна Добруджа и Северното Черноморие. Едно голямо, богато и апетитно парче от Североизточна България, където отглеждаме хляба си и печелим от туризъм, тези хора дават да бъде отхапано от чужди „инвеститори“. Ако имаше читави и способни управляващи, които да милеят за земята и народа ни, този район щеше да пращи от богатство и просперитет. Вместо това у нас се разпореждат едни момчета, които управляват чужди – предимно американски капитали и действат под чужд диктат. Това са хора, които условно наричат себе си българи, но работят единствено за обявеното си лично си бъдеще и просперитет, обещавайки да го платят с нещастието и мизерията на нашата родина.

Рибата се вмирисва от главата, е казал българинът. Преди близо 50 години у нас започна да намирисва, а после бързо, с активната намеса на външни сили и с бездействието на вътрешните сили, възпалителният процес се превърна в гнилостен. Днес над най-старата държава в Европа – духовната майка на една цяла цивилизация, се носи смрад от разпада на държавността и опасност от загиване на нацията. Това е тъжно, но и ярко доказателство за действието на горепосочения закон, но има и още едно правило, което не е за пренебрегване – промяната винаги започва от периферията.

Когато преди почти две години жителите на община Ветрино, подкрепени от местната власт, категорично се противопоставиха на изграждането на най-големия вятърен енергиен парк на Балканите, който щеше да унищожи природата, земята и поминъка им, те бяха подигравани от медийните метреси на властта и главно от в. „Капитал“. Отношението към разбунтувалите се жители на община Ветрино беше като към прокажени самотници, луди да откажат милиарди и сектанти, които застават на пътя към „чистото“ и „зелено“ бъдеще на страната. Но битката им беше подета и от други българи от съседната община Вълчи дол, приготвена за „набучване“. Местната власт не ги подкрепи, затова те я смениха. След първите успехи все повече хора, включително от други градове, започнаха да се информират и да осъзнават, че с настъпването на ветрогенераторите и чуждите инвеститори зад тях се крият рискове и вреди за хората, животните и природата, съзнателно скривани и обвивани в зелени панделки и сладки приказки. Скриваната от тях истинска опасност обаче е друга и голяма – да загубим земята и поминъка си.