За да се нахрани, препоръчваме приготвянето на следващата рецепта, която оригинално произхожда от община Ветрино, Варненско. Ако нямате опит в забъркването на подобни рецепти, започнете с малки количества и нахранете първо най-близките около вас. Изхвърлете всички вредни съставки като егоизъм, личен комфорт за сметка на общото, корупция, леност, и най-отровните от всички – отчаяние и безразличие. Използвайте неограничено традиционните за българската душевност, но позабравени съставки като трудолюбие, чувство за общност, отдаденост. Спомнете си какви гърмящи смеси и героични манджи сме забърквали по тези ширини и знайте, че щом веднъж сме могли, пак можем да ги спретнем. Забъркайте тази чудна смес в благодатната среда на българската природа – на чист въздух и по възможност заедно – така е по-сладко, а прекрасният вкус остава за по-дълго.

ПРОДУКТИ:
заинтересованост – колкото повече – толкова по-добре

информираност – колкото поеме

активност - непрекъснато и по много

постоянство – в неограничени количества

непримиримост – в огромни количества

вяра – колкото повече – толкова повече

любов към семейството, рода, родното място и Родината – количествата са колкото всичко гореизброено – по сто

НАЧИН НА ПРИГОТВЯНЕ:

Забележка: Липсата на опит не е причина да се бездейства, а и най-добре е да свършиш работата си сам – резултатът е винаги по-добър, когато сме повече. Трудно се угажда, когато някой друг ти/те сготви – това става по негов, не по твой вкус.

От почти три години в с. Неофит Рилски и в община Ветрино си „готвят“ сами. Отглеждат си съставките, учат се в движение и стават все по-добри. Когато започнаха борбата си против проекта за най-големия вятърен парк на Балканите, на тях се гледаше като на самотници, авантюристи, бяха наричани сектанти, които стоят на пътя на зеленото и чисто бъдеще на България. Въпреки че не бяха специалисти и нямаха опит, местната власт ги подкрепи, а битката им беше подета от други българи от съседната община Вълчи дол, приготвена за „набучване и позеленяване“. Местната власт не беше на тяхна страна, затова на изборите те я смениха. Скоро все повече хора, включително от други градове, започнаха да се информират и да осъзнават, че зад настъпването на ветрогенераторите и чуждите инвеститори зад тях се крият рискове и вреди за хората, животните и природата, съзнателно скривани и обвивани в сладка зелена мъгла за евтин ток и чиста енергия. Скриваната от тях истинска опасност обаче бе друга и голяма – да загубят земята и поминъка си. Тогава варненци бяха предупредени, че рано или късно ще дойдат и за тях, защото инвеститорите във вятърни турбини си бяха харесали и Черно море. Българите вече осъзнават, че у нас от десетилетия се наблюдава разпад на държавността, че няма хора в държавното управление, които да се грижат за това животът на българина да се подобрява, а българските градове и села да процъфтяват. Примерът с инвазията на чуждестранни вятърни инвестиции е христоматиен пример за това как властта работи изцяло ЗА вятърната индустрия, пренебрегвайки здравето, безопасността и интересите на хората, природата и местната икономика. Когато стана ясно, че тайно и полека се прокарва закон за вятърни паркове в Черно море, хората от приморските общини и всички съсловни и браншови организации в туризма и рибарството настръхнаха. Вече имаше достатъчно информация за обратната страна на това, което се представяше на българите като чиста, евтина енергия и безоблачно зелено въглеродно неутрално бъдеще. Вече имаше пример за това, че битката на местните жители е възможна, когато са организирани и непримирими, и че те могат да защитят своя поминък и право на достоен живот, стига да се организират и да действат. Ето защо не е случайно, че само седмица след приемането на първо четене на проектозакона за добив на вятърна енергия в Черно море варненци поеха щафетата. Рибарите бяха в авангарда на една напрегната, но организирана за изключително кратко време кампания, в която във ФКЦ – Варна, за броени дни се организира среща на варненската общественост, рибари, хотелиери, ресторантьори – туристическия бизнес от региона, както и земеделци с опит в битката против перките и заинтересовани граждани. Тяхното недоволство предизвика уж обществено обсъждане на кръгла маса в парламента, на която вносителите на закона показателно отсъстваха. Всички крайморски общини приеха декларации против този закон. Емил Милев от рибарско сдружение „Черноморски изгрев“ и неговите колеги обходиха и събраха категорични становища от всички рибарски групи и местни инициативни групи от Резово до Шабла. Включиха се всички ангажирани с бизнес в туризма с техните браншови организации. Ангажираха се авторитетни екоорганизации и експерти. Народът се събуди с изострен апетит за справедливост.

ПРОБЛЕМЪТ И ОПАСНОСТТА ПРЕРАСНАХА В КАУЗА.

Първоначалното униние се превърна в енергия, която се концентрира в целенасочени действия и видяхме как само за две седмици обединените усилия прераснаха в назряващ бунт, в лавина, която рискуваше да затрупа властта. Тези общи усилия направиха така, че гласът на народа да бъде чут. Организира се обща пресконференция в БТА – София, където пред поканените медии представители на целия туристически и рибарски сектор, заедно с екоексперти и екоорганизации официално заявиха, че ако не бъде оттеглен законопроектът за перки в Черно море, започват протести, които ще обединят не само засегнатите в туризма по крайбрежието, но и земеделци, които също страдат от нашествието на перки в земеделските земи. Става въпрос за поминъка на четвърт милион българи, пряко засегнати от действието на този проектозакон. На импровизирана среща на 23 февруари лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов се срещна с протестиращите и в залата на Радио Варна каза следното: „Перки няма да допуснем да има в морето!“, заяви той и допълни: „... Без нас законът не може да мине. Аз отговарям – 69 гласа няма да гласуват за този закон, това обещавам“.

Ако този законопроект бъде оттеглен, през следващите шест месеца в Народното събрание не може да бъде внасян проект с подобно съдържание. Да припомним, че злополучният закон е писан от неправителствената организация Център за изследване на демокрацията (ЦИД), финансирана от САЩ, чието посолство реди кабинетите у нас от години. След като не успяват да вкарат перките със специален закон отпред, сега ще се опитват да го направят отзад. Материята е вече уредена в Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ), ето защо ЦИД организира някаква „кръгла маса“, на която са поканени само енергетици, с цел да промени закона така, че да пасне на пъклените им планове. Ще ги следим под лупа и мира няма да им дадем. Не и този път. Парен каша духа...

Истината е, че зад проектите за вятърни паркове във водите на Черно море има огромен интерес и много пари за чуждите инвеститори. Но хайде криво да седим и право да говорим. В развитието на България има много повече пари – за нас! Ако ние най-после осъзнаем, че живеем буквално в едно късче от Рая, ако ние вложим усилия и престанем да рушим и да разпродаваме богатствата си, ако запазим ресурсите си и погледнем на тях като на наша обща собственост, ако развием най-ценния от тях – хората. Ако престанем да ги гоним в чужбина, където винаги ще бъдат втора ръка хора, престанем да превръщаме българките в чистачките и болногледачките на Стария континент, а българите – в строителите и шофьорите на Европа... Можем да започнем сега, днес, веднага. Можем. Вече има пример за това.

ЗЛОТО НИКОГА НЕ СПИ. ТО ЧАКА МОМЕНТА, КОГАТО ОТНОВО ЩЕ АТАКУВА

Поради тази причина ние трябва да бъдем готови, да бъдем организирани, постоянни, да работим и да информираме хората и повече да се събираме, да се преброяваме и да работим по инициативи, които да правят мястото, на което живеем, живота и страната ни по-добри. В България има много хора, които наистина искат да живеят по-добре тук, не другаде, но силата им стои приспана, латентна и се похабява. Мнозина са отчаяни и примирени с действителността, която ги заобикаля. Истината е, че ние можем да живеем по-добре, да върнем справедливостта около нас, да й сторим място, да й дадем път и да я забъркаме в уханна и шуплеста смес от съвместни усилия за по-добър общ наш живот. Ето защо трябва да правим малки, конкретни, но постоянни стъпки, с които да вложим енергията си в действително добри и полезни за хората непосредствено около нас дела – нека започнем с това. Да използваме горните съставки и да забъркаме една ароматна и жива смес от заинтересованост какво става около нас, информираност какви решения се вземат за нашето място, нашия живот. Да бъдем активни – да ставаме повече, да действаме, не само да говорим, но постоянно, с непримиримост към нередностите и хората, които ги причиняват. Да вярваме, че заедно можем да се справим, защото вече сме виждали, че е възможно. И през цялото време да обичаме тази земя – това парченце от Рая, и да го пазим за следващите българи след нас. Така се забърква тестото, за да изпечем уханния хляб на нашето българско утре. Да запретваме ръкави!

Присъединете се към нашата общност в Telegram ТУК