Напредването на технологиите отваря нови възможности пред човечеството. В началото на XXI век можем да правим неща, които само преди сто години са изглеждали немислими. И макар в наши дни роботиката и изкуственият интелект, които са част от шестото технологично ниво, да имат в пъти по-висока производителност от по-голямата част от хората, те не могат да решат проблема, който съпътства човечеството от самото начало, а именно – изхранването.

Високите технологии помагат и в производството на храни. Машините за обработка на селскостопанска продукция, електропастирите, електрическите кучета и дроновете би трябвало да направят работата в тази сфера по-технологична и следователно по-привлекателна за предприемачите и работниците. Дотук всичко изглежда добре. Проблемите обаче започват да възникват, първо, с регулациите, второ, с намирането на пазари и трето – с консуматорското мислене на купувачите.

Практиката показва, че ако производството на храна се извършва съвестно, себестойността на продукцията би била по-висока от тази, която се предлага в чуждестранните вериги в България. Причините са няколко – по-високите субсидии в някои държави, по-малкият административен гнет, използването на детски труд (най-вече в Африка и Латинска Америка) и на пестициди и химически препарати. Макар химията да е помогнала на човечеството през последните векове, твърде често нейното използване в селското стопанство създава повече проблеми, отколкото решава. До нея се прибягва обикновено с цел максимална печалбата, без да се споменава за високата социална цена, която плащат крайните потребители. Един от най-добре документираните случаи за злоупотреба с качеството на храните с цел извличане на печалба е от края на 90-те години на миналия век. Тогава в Никарагуа близо 1% от новородените започват да се раждат без мозък, развитието на децата се забавя, нараства процентът на онкологичните заболявания. Причината е, че масово произведените в страната банани са обработвани с отровен препарат, наречен дибромхлорпропан (DBCP). Веществото е определено като крайно отровно от Световната здравна организация и още в миналия век е забранено в редица държави. Това обаче не е попречило на бизнеса в страната да го използва. Отровата, която се поглъща от плантациите, и тази, която се разнася с вятъра, засяга хиляди хора. А подобни случаи има по всички краища на света десетилетия наред.

Вторият проблем е намирането на пазари. Твърде често най-привлекателните места за крайния потребител са големите търговски вериги. Те обаче са частни инициативи, които имат собствени правила и не допускат всеки производител до своите щандове. Вместо това се опитват да пласират продукцията от страните, в които са техните собственици. Десетки българи, пътували из Европа, твърдят, че вкусовите качествата на храните от големите вериги тук отстъпват на тези в западните страни. 

Третият проблем е свързан с желанието на крайните потребители. Коронавирусната пандемия припомни на голяма част от българите необходимостта от вложения в здраве и в качествена храна. За съжаление, все още преобладаващата част от света предпочита количеството пред качеството и поради тази причина решава да заложи на опасна за здравето храна. 

Но тези обстоятелства не бива да отчайват никого. Фактът, че във Ветрино и съседните общини се произвеждат екологично чисти храни, показва, че тази пазарна ниша съществува. Много от доброволците, вкусили от храната в с. Неофит Рилски, се превръщат в редовни клиенти на местния бизнес, като пазаруват дистанционно или се връщат на място. Нещо повече – освен производство на селскостопанска продукция, местният бизнес възстановява и традиционни български рецепти. По този начин храненето престава да бъде тъпчене с химия.

Присъединете се към нашата общност в Telegram ТУК