Казвам се Йоана Асенова, на 23 години съм, от Орешец, Видинско. От началото на съзнателния ми живот върша дела, продиктувани от вътрешния ми порив. Обиколих много градове и села, защото исках да опозная родината ни. Попадах в различни ситуации, бях на косъм от смъртта няколко пъти... И в такива моменти си задавах много въпроси – за смисъла на съществуването ни, за това какво оставяме след себе си. 

През 2015 г. започнах да обикалям из България с велосипед. Бях непрекъснато на ръба на това, което наричаме зона на комфорт. След няколко години на постоянна смяна на местоживеене и работа, след запознанствата с хиляди хора, един ден започнах да усещам, че пропускам нещо важно. Важното беше животът – този, който е изпълнен със смисъл. Тогава се стреснах, сякаш някой ме бе събудил от дълбок сън. Появи се празнота, която трябваше да се изпълни със смисъл. В търсене на начин да я запълня, съвсем скоро след това осъзнаване, попаднах на видео на Ивелин Михайлов, в което той говореше за ценностите, които сме загубили с времето, за качествата, които повечето млади хора като мен не можем да развием в градската среда. Защото именно градът е мястото, в което всеки се затваря в своята кутийка, откъсвайки се от останалия свят. Винаги ми е тежало да виждам как 20-годишни младежи планират как ще излязат на дискотека вечерта и как ще се напият. Следващия ден най-вероятно спят до късно след обяд и после всичко се повтаря. Безсмислено и пагубно за тялото и за духа. Във видеото се говореше за Казармата в село Неофит Рилски. Веднага взех решение, че ще отида там, за да премина обучение в нея. Така през 2021-ва, точно в момент, в който почти бях изгубила вяра, се озовах сред хора, които ми я върнаха. За времето, откакто съм в Неофит Рилски, нито веднъж не изпитах нужда да избягам, както често това се случваше преди. 

Реших да споделя какви преживявания имах в единственото населено място, в което млади хора създават чудеса с вяра, със сърце и душа. Свикнали сме да виждаме лошото в света и хората, защото липсата на цел и смисъл проваля всяка стойност и усилие. Но има хора, които са на вид обикновени, но мислят и действат различно и го правят на място, което превръщат в необикновено. Смятам, че трябва да следваме техния път, защото само той води до изцеление и съзидание.

Казармата в Неофит Рилски не е това, което по-възрастните хора познават. Това не е място, където само мъже се обучават в бойни умения, на военния устав и да се подчиняват сляпо на военни команди. Това е място за учене, развитие и израстване. И не е само за мъже! Обучението е многостранно и полезно във всяка сфера на живота. Хранене, физическа подготовка, лична финансова култура, трудови навици, работа в екип и в името на общност... Всеки ден имахме различни занимания и тренировки. Много често правехме групови занимания, свързани с придобиване на бойни умения. Тренирахме с мечове, стреляхме с лък, като хората, които водеха тренировките, ни даваха много ценни съвети. От това как да стъпваш (мога да заявя, че тук се научих да ходя) в дадена позиция до фини техники за боравене със самите оръжия. Само за петминутна битка с щит и меч бях изтощена, сякаш съм изкатерила планински връх с 20-килограмова раница. За оръжията мога много да разказвам, но най-добре се разбира, когато се докоснеш до тях. В града, когато човек отиде на тренировка, получава толкова, за колкото си е платил. А тук майстори в своята област ни споделят мъдростта си и ни учат даром. Тук се учим да мислим за общото и как да сме пълноценна част от него, как да работим и да разсъждаваме. Да създаваме добродетели, не да подчиняваме характери. Казармата възпита у мен чувство на отговорност към себе си и другите, включително тези, които ще дойдат след нас. Научих много за историята ни и си припомних, че наистина сме били силен и непобедим народ. Друго нещо, което остави следа в мен, е, че придобих добра хранителна култура. Сега сериозно се замислям каква храна приемам и защо. Изчитайки няколко книги на тази тема, както и в разговори с хора, разбиращи от земеделие, си дадох сметка, че когато почвата е негодна, няма как в нея да израсне качествена храна. Няма как да пропусна и един от най-важните уроци, които научих – как да работя с финансите си. Получих безценен опит и разбрах, че хората можем да сме щастливи само когато се обединим. Всеки човек, който търси промяна, иска да придобие по-добри навици или просто да е полезен с нещо, трябва да намери време и да дойде поне за ден. Сигурна съм, че няма да иска да си тръгне! Виждам много хора, които с голямо нежелание си тръгват обратно към вкъщи. Самата аз пристигнах тук, за да давам, а получих толкова много знания, благодарение на които станах по-смирена, намерила смисъл и добавила стойност към живота и личността си. 

Философът Епиктет също казва: „Както кракът сам по себе си не би бил крак, така и ти сам по себе си не би бил човек! Защото какво е човекът? Една част от града, първо от града на боговете и хората, и после от онзи, който е негово умалено подобие!“