Най-българският ден
Най-сигурният начин да убием един празник е като го принизим и превърнем в рутина. Това неизменно става с формално отношение и липса на осмисляне. Денят на българската писменост и култура не заслужава това.
Най-сигурният начин да убием един празник е като го принизим и превърнем в рутина. Това неизменно става с формално отношение и липса на осмисляне. Денят на българската писменост и култура не заслужава това.
Вече 34 години сме свидетели на постоянни политически лъжи, които правят така, че хората да живеят все по-зле и по-зле. След прехода ни обещаха свобода на развитие на бизнеса, подпомагане на частната инициатива и равноправие на всички граждани на Република България. Разполагахме с перфектно здравеопазване и образование, имахме материалната база на заводи и селски стопанства, имахме армия и полиция, които се грижеха да няма издевателства над обикновените хора. Оставаше да имаме политици, които да създадат среда, в която да се развива обществото и обикновеният човек да има предпоставки за развитие и по-добър живот.
Мнозина искат да живеят в по-добра среда и сред по-добри хора, но малцина успяват да го постигнат. Отиваме в чужбина и виждаме потресаващи сгради, които ни карат да се чувстваме малки и незначителни в сравнение с народите, които са ги построили. Готови сме да им служим безпрекословно само и само да ни позволят да живеем сред тях. Когато се приберем в България и видим нещо подобно обаче, започва странен мисловен процес.
Преди 147 години в Батак се е случило събитие, което е разтърсило хората в България и по света. Османлии са убили и осквернили труповете на много български жени, деца и старци. Липсата на подготвеност и единност на народа ни в този момент е платена от слабите и беззащитните.