Казвам се Ивелин Людмилов Михайлов. Родом съм от град Горна Оряховица и съм на 45 години. Баща съм на 4 деца и мога да умра спокойно, защото съм оставил нещо трайно на моя народ и българската култура. Причината да се случи всичко това е една книга, която в началото на моя живот остави траен отпечатък в съзнанието ми и ми помогна да стана човек с отпечатък във времето и да живея пълноценно и щастливо. Ще разкажа малко за себе си като дете, защото орисницата ми беше определила друга съдба. Моите родители се разведоха, когато бях на 5 години. Останах да живея при майка си, която от своя страна се прибра при майка си и баща си, моите баба и дядо. Преди да се разведат нашите, живеехме в Плевен, но аз съм роден в Горна Оряховица и в Плевен винаги са ме приемали като чужд. Когато се върнах в Горна Оряховица, пак ме приемаха като чужд, защото съм живял в Плевен. Майка ми беше млада и хубава жена, която като всяка хубава жена мечтае за любов, и неуспешният брак я съсипваше. Имаше желание да намери мъжа на мечтите си, да не е сама (това е мечта на повечето хора) и баба и дядо поеха грижата за мен, за да й дадат правото да има нормален живот на млада жена, защото оттогава знам, че мъжете не обичат жена с дете, а и аз не можех да имам друг баща. От друга страна, дядо беше станал алкохолик и в дома ни имаше постоянно скандали. Стигало се е дотам, че са искали да се колят. Живеех в караници и страх, че някой от хората, които се грижат за мен, може да пострада. Леля ми, която също идваше при баба, беше с психически проблеми, постоянно ходехме по психиатрични заведения и се мъчехме да я разубеждаваме да не слага край на живота си. Баба често пращаше мен, за да не съсипва живота на братовчедка ми, защото е момиче. От малък трябваше да опозная живота в най-суровия му вид. Живеех сам и без любов от страна на семейството, защото самите те имаха тежки проблеми. Когато човек има проблеми, той не мисли за другите. Важно е да отбележа, че не обвинявам семейството си, защото те са правили най-доброто, на което са били способни, толкова са им били възможностите. Баща ми не се интересуваше от мен, защото бях избрал да живея при майка, а той искрено я мразеше в този момент и тази омраза се прехвърли и върху мен. Тогава разбрах, че възрастните не мислят за децата, а прехвърлят чувствата си върху тях. Децата също не искаха да си играят с мен, защото бях дете от лошо семейство и родителите им ги учеха да ме избягват. Живеех сам в един труден свят.

Хубавото беше, че баба и дядо бяха учители и се занимаваха с мен от 5-годишен. Научих се да чета и пиша още на 5 години, като най-хубавото в ситуацията е, че имахме голяма библиотека. Живеех си в моята стая (баба и дядо имаха голям апартамент и си имах собствена стая) и започнах по цял ден да чета. На 6 години вече четях перфектно и попаднах на една вълшебна книга – „Синовете на Великата мечка“. Тя беше в три тома и всичките бяха много дебели. Отворих я, за да видя какво пише в нея, и не я затворих, докато не прочетох и трите тома. Книгата започва с разказ за Харка, едно дете от племето дакота, което има трудно детство. Прочетох цялата му история, която беше изключително интересна и поучителна за мен. От нея научих за един друг свят. Нямах баща до себе си, от когото да се уча, но избрах да се науча от Харка. Всичко, което той беше изживял, ми хареса и реших да бъда достоен мъж, защото научих какво е да си истински мъж и боец. Първото нещо, което осъзнах, е да спра да се самосъжалявам, защото видях, че има много по-труден живот от моя. Научих, че не трябва да пия алкохол, че не трябва да показвам слабост пред другите хора. Разбрах, че за да си мъж, трябва да имаш оръжие, смелост, да си готов да умреш заради честта, хората и народа, който обичаш, да имаш кон (да имаш превозно средство, което дава по-голяма сила на мъжа). Научих за подлостта на западното общество, което унищожава всички в желанието си да им открадне благата, и благодарение на това имам правилния поглед, което е животоспасяващо в днешния ден, защото заразата му се е разпространила в целия свят. Разбрах, че не можеш да се откажеш от народа си, дори той да се откаже от теб. Единственото, което имаш, е твоят народ. Осъзнах, че не трябва да се страхувам от смъртта, защото няма по-лошо и страшно нещо от това да си безчестен човек и мъж. Истинският мъж мечтае за достойна битка, а не бяга от нея. 

Всичко това, което научих от книгата, се запечата в съзнанието ми и промени живота ми. От човек без бъдеще станах защитник на моя народ. Цял живот водя битки за хората ми и макар че те ме предават понякога, аз продължавам да ги обичам и да се боря за тях. Никога не съм мислил да напускам България, защото „аз“ не съществува, има само „ние“. Това ме е направило най-силния човек, когото познавам, и съм бил щастлив и уверен във всеки един момент от живота си. Книгата „Синовете на Великата мечка“ направи от един обречен от обществото човек голям боец и доблестен мъж. Книгите променят живота ни, като ни показват едни по-добри светове и по-добри хора. Четете правилните книги и живейте достойно!