Лазаровден е християнски празник, който носи името на свети Лазар. Празнува се на 8-ия ден преди Великден, в Деня на свети Лазар, като тази година се пада на 12 април, събота. Името „Лазар“ е символ на здраве и дълголетие. Той бил приятел на Исус Христос и когато умира, е погребан три дни след смъртта си. Бог казва: „Лазаре, стани!“ и го съживява.

За този празник народното творчество разказва легендата за Змейовата невеста, девойка, която отивала с родителите си на събор в съседното село, но по пътя дотам ожаднява и спряла да пие вода на един кладенец, въпреки предупреждението на баща ѝ, че мястото било „лошо“. Тогава дошъл един змей и ѝ предложил да му пристане, като ѝ обещал несметни богатства. Девойката се изплашила и настигнала майка си и татко си, без да им разкаже и думичка за това, което се е случило. След като съборът се пръснал, тя се поблазнила и пристанала на змея. След време обаче ѝ домъчняло за близките ѝ и го помолила да я пусне, за да ги види. Пуснал я той на същото място и по същото време от годината, но докато живеела с него, на Змейовата невеста ѝ била пораснала опашка. Чувайки песните на момите, тя с ужас започнала да се опитва да се отърве от нея, но без успех. От ужас, че дружките ѝ ще я заварят така, сърцето ѝ се пръснало от страх. Погребали я до кладенеца и всяка година на същото място играели хоро в нейна памет, но несключено. Танцът нарекли „буенек“, скача се високо, за да пораснат посевите, и се тропа силно с крак, за да се множи добитъкът.

Лазарките обикалят къщите в селото, като пеят обредни лазарски песни и благославят за здраве, щастие и берекет. Влизайки в дома на някого, те изпълняват песен за всеки член от семейството, а от своя страна стопанинът им дава различни дарове. Вярва се, че стопанката на къщата задължително трябва да дари всяка лазарка със сурово яйце, което символизира безсмъртието. Освен това с него се разваляли магии и се правели гадания за бъдещето.

Така и до днес в селата, където се пазят живи народните традиции, момичетата замесват обредни хлябове, наречени „кукли“, завиват венец от върбови клонки, който пускат в реката, за да се предпазят от Змея. Този обичай се нарича „кумичане“ и с него се бележи краят на моминските пролетни игри.

Според друго вярване, ако венецът бъде хванат от момък, той искал момичето за своя жена. Затова, когато пускали венците си в реката, момите пеели и чрез песните си изразявали своите надежди венците да бъдат уловени именно от онзи, когото харесват. Пускането на венци било и своеобразно състезание – тази мома, чийто венец изпревари всички останали, ще се омъжи първа през годината. Привечер на площада се играе последното за годината Лазарово хоро, към което накрая се присъединяват други девойки и момци. Те заключват хорото и го превръщат в първото сключено хоро след великденските пости.

На другия ден пъстрата палитра от празници продължава с Цветница. На този ден отиваме на църква с цветя и върбови клонки за празнична служба и водосвет. Вземаме от осветените цветя и ги отнасяме в домовете си. С осветените цветя си пожелаваме да са здрави децата и животните. С върбовите венчета и тайнствени заклинания през лятото се разпръскват и прогонват надалеч градоносните облаци.

Днес фолклорната магия Лазаровден все още е жива. Всички, които искат да усетят емоцията на празника, са добре дошли в Исторически парк на 12 април в 12:30 ч. В събота прекрасният празник ще започне с възстановка на обичая лазаруване, след това всички ще се насладят на кръшните ритми на българските народни хора. Нека да се потопим в емоцията на празника. В съвременния забързан свят нека бъдем пазители на древните български традиции.

Последвайте ни в нашата общност в Телеграм ТУК