Всяка империя има своето начало, възход и край. Причината за залеза на империите са несправедливостите, които в даден момент стават нетърпими. Тогава винаги се намират водачи, които повеждат угнетените хора към нова възможност за по-справедливо разпределение на благата. Краят на империята никога не тръгва от нейния център, а винаги се случва в периферията, защото властта и придобивките са много силни в центъра и много слаби в периферията. Там се намират хора, които са готови да рискуват всичко, но да променят нещата, затова винаги революциите и новостите се случват в периферията. Империята знае това и се стреми да ги убие още в зародиш. Затова са създадени тайните служби, полицията и институциите – не за да помагат на хората, а за да могат да смажат промяната, когато тя се появи. И тук идва ред на борбата кой ще надделее – империята или свободата. Нещо подобно се е случвало през османското робство. Мнозина смятат, че гнетът е бил само за християните, но той е бил и за мюсюлманите. Имало е аги и бейове, които са властвали над обикновените хора, и ако някой си направи къща по-хубава от чифлика на бея, той се набива на очи и му вземат всичко. Оттогава има една поговорка, че много хубаво не е на хубаво. Хората се стремят да не си и помислят за големи неща и голяма промяна, защото биват забелязвани и моментално смачквани. 

Мислехме, че това отдавна е минало, но уви. В последните 34 години то се върна със страшна сила. Всеки нормален човек, ако направи нещо изключително, винаги васалните управници на държавата и властимащите успяват да му го вземат. Точно затова милиони българи напуснаха държавата, предпочитайки да живеят на друго място, без шанс да направят нещо голямо, но да не робуват на тези, които им откраднаха държавата. 

Много хора жадуват някой да се опълчи на потисниците и жадно гледат в екраните за политик, който да промени нещо, но уви. За да има промяна, трябва да се промени икономическият модел и животът да се организира така, че да не зависи от властимащите, а да зависи от хората. Който и политик да дойде на власт, ще му бъде невъзможно да осигури финансите за съществуването на народа и държавата, защото преходът е винаги труден и е свързан с лишения, а империята предлага доходи сега. По този начин хората са задържани в това състояние, от което въобще не са доволни, затова продължават да се взират, без да виждат и наченки на изход. 

За всеобща радост промяната отново се зароди в периферията. В община Ветрино, село Неофит Рилски, започна изграждането на Исторически парк. Един обект, който би бил приветстван от управляващите, ако тяхната цел беше съществуването и просперитетът на България, но уви, те имат други заповеди. Изключителното в него е, че е сътворен изцяло по нов бизнесмодел, който позволява на хората да се самоорганизират и преодолеят именно проблема с липсата на икономическа система, която да захранва свободата. Началото беше много трудно, но хората, които го градиха, издържаха геройски всички трудности и успяха да направят устойчив модел, който да не зависи от никоя държава. Неусетно, само за няколко
години, село Неофит Рилски и община Ветрино се превърнаха в оазис на предприемачеството и свободата. Започна промяната – къща по къща, парк по парк, нива по нива, гора по гора. Всяка година идващите в общината оставаха учудени от промяната и постепенно тя стана притегателна за хора от България и чужбина, които искаха да живеят на едно по-справедливо и красиво място. От умираща община тя разцъфтя, увеличиха се раждаемостта и заетостта, подобри се уредбата в нея. От грозно пате се превърна в красив лебед. 

И тук започна борбата. Съвсем случайно властимащите забелязаха община Ветрино и разбраха, че тук има хора, които са заплаха за системата. Защо казвам „съвсем случайно“ – защото бяха свикнали навсякъде в България да си правят каквото искат, а изведнъж срещнаха съпротива. Желанието им да продадат още две общини на чуждестранни инвеститори, които искат да поставят ветрогенераторен парк, който ще унищожи всички перспективи на тази територия, срещна отпор от местното население. От една на пръв поглед рутинна процедура те попаднаха на непреодолима съпротива и това беше причината да забележат, че нещо се е променило. В самото начало си мислеха, че е случайно, но по-късно осъзнаха, че е нещо по-различно и е заплаха за тяхното съществуване. Заплаха, защото, ако тук моделът успее, то хората в цяла България ще знаят, че империята не е несъкрушима, и ще започнат да се борят за своето право на свободен, творящ и щастлив живот. Един прецедент разрушава цялата система. Управляващите го знаят и решиха да включат всичко в тази борба, като покажат за назидание на всички, които дори си помислят да се борят, че ги чака кървава саморазправа. И тук не говорим за убийства, защото това е прекалено видно, а говорим за медийно убийство, от което ще последват обвинения, институционален тормоз, наказателни своеволия, правни последици от вече превзети съд и прокуратура, които ще изтрият от социалния живот дръзналите да се
опълчат срещу своеволията на властта.  За да разберем по-пълно цялата ситуация, е важно да се върнем към разговора на Асен Василев и Кирил Петков, който беше изнесен на широката общественост от Радостин Василев (Руди Гела). В този разговор те казват колко е важно за местните избори да овладеят властта и да могат с тяхна полиция, прокуратура, съд и служби да смачкат местните съпротиви и да наложат свои кметове и общински съветници. Разбирам и защо хората не реагираха на това огромно престъпление, което беше доказано със запис. Причината е, че те си казват – ще заменят едни престъпници с други, голяма работа. Този начин на мислене е бил нормален досега, защото е нямало нормален модел за развитие, който да е полезен за българския народ и държава, но сега е различно. До този момент при смяна на управляващите се е изгаряло всичко старо, но то е било само плевели. Сега вече има и цветя, и позволим ли отново това завъртане, то ние ще убием истинската промяна и няма да имаме никога повече шанс нещо да се промени. Всяка промяна може да се случи само до определена точка, минем ли тази критична точка, то няма вече връщане за България и българския народ. Вярно, светът няма да свърши с нас, но ние ще свършим завинаги и затова моментът, в който трябва дружно да дадем отпор, е именно сега.

Битката за Ветрино е битка за България! Важно е да осъзнаем това и да разберем, че не можем да спечелим в големите градове като София, Варна, Пловдив и Бургас. Там интересите са прекалено силни, властта и мафията са оплели всички институции и като октопод, който е обвил всички пипала около жертвата си, задушават всеки опит дори да се помисли за промяна. Изборите в тези градове наподобяват футболните срещи, в които две агитки се срещат и започват да викат, да агитират и дори да се бият за отборите, на които симпатизират, без от тях да зависи изходът на срещата, без резултатът да промени нещо за тях – остава само илюзията, че нещо ще се промени, както и лекото удовлетворение, че са били прави, ако поддържаният
от тях отбор победи. Няма мисъл, няма промяна, няма бъдеще. Има само представление и обреченост в изборите в сърцето на империята. В община Ветрино е друго. Никой не е отделял време и средства да създава мрежа в една умираща община. Такива в България има много. Не се отделят средства за тях, младите хора постепенно напускат и е достатъчно властта само да каже, че нещо е нужно, че ще хвърлят
малко жълти стотинки на хората там, и те се избиват да изпълняват.

Западащите малки села и градове са гробища за управляващите и затова там е останало по-свободно. Именно в една такава община се е зародила свободата и се е създала нова система. Думите са празни, ако не
са подкрепени с дела. Когато човек я посети, ще види нещо невиждано. Ще му се стори, че тук съществува друг свят, който е паралелна реалност на всичко останало, което се случва в света. Ще усети свободата и развитието, ще се изуми от постигнатото само за 6-7 години, като за нещо подобно в другия свят са необходими поне 30-40 години, и то с евросредства и държавни пари. Това е силата на свободата – тя помага на хората да живеят коренно различно, да творят и да създават чудеса, които робът не може дори да си представи. 

Това е и причината Битката за Ветрино да бъде толкова важна. Трябва да има едно кътче, в което да видим как работи системата на място, където империята няма власт. Тогава ние ще разберем, че всички заплахи за тотален апокалипсис, който ще настъпи, ако се освободим от тези управляващи, е просто една голяма лъжа. Те ни плашат, че няма да имаме автомобили, домове, храна, почивки и забавления, ако спрем да се подчиняваме, но истината е коренно различна и може да се види само на място, където те нямат власт. Свободата на Ветрино разбива цялата симулация, която са създали, и дава шанс на тези, които имат желание да се борят и да бъдат свободни.

Борбата започна със серия от статии в медиите на империята, ще мине през съд, полиция, служби, фалшиви обвинения, дори загуба на свобода за някого от основните играчи. Битка, в която е важно да се борим и да спечелим тези избори – тогава ще покажем, че империята може да кърви.

Благодарим на Бог, че ни дава този шанс. Направили сме много и е важно да задържим всичко, което сме постигнали до момента. Благодарни сме на всеки, който се включва заедно с нас в това велико дело, и нека помним, че поколенията ще говорят и пишат за нас!

Вярваме, че доброто ще победи!