Свикнали сме да гледаме на света като на място, в което има ясни правила. Разчитаме на законите и вярваме, че с тяхна помощ животът ни може да бъде по-добър. Наблюдавайки събитията в исторически план, стигаме до извода, че животът винаги се развива в положителна посока. Все пак в миналото хората рядко са имали свобода или възможност да оцеляват и да се изхранват. Смъртността е била много висока още от ранна възраст, а животът на обикновения човек е бил неясен и несигурен. Нямало е решение за здравните проблеми, а изхранването и оцеляването са били основният проблем. Новите технологии и технологичният прогрес ни дават увереност, че светът се развива в правилна посока. Мислим, че преминаването през сериозни катаклизми като Първата и Втората световна война ни е направило по-умни, особено след създаването на оръжията за масово унищожение. И все пак в днешния свят ставаме все по-зависими, душата ни страда, а здравето ни е изложено на значително повече рискове от всеки друг момент в историята на човечеството – въпреки целия прогрес и напредъка на медицината. В допълнение на това ежедневието ни е запълнено с хиляди трудности и рядко можем да намерим време да се замислим дали наистина се намираме в свободна система, или историята се повтаря, като ни поставя в различен вид робство – този път икономическо, а занапред се очаква то да се превърне и в технологично – вследствие навлизането на изкуствения интелект в нашето ежедневие.

Причината да ни е трудно да видим „слона в стаята“, е липсата на възможност да поспрем и да се замислим истински. Тази липса се обуславя от неумението ни да избираме подходящи инвестиции, чрез които да създадем нашите икономически клонинги, които да бъдат роби вместо нас и да ни подпомагат в изработването на финансите, които ни трябват, за да можем да си подсигурим търсената сигурност и стабилност.

В пирамидата на Ейбрахам Маслоу за човешките потребности се казва, че първото, към което всеки човек се стреми, е подсигуряването на своите базови нужди за оцеляване. За съжаление, в днешно време консуматорският модел, по който ни карат да живеем, ни е довел до погрешното вярване, че телефонът, новите дрехи, забавленията и почивките са част от нашето оцеляване. Светът разполага с толкова разнообразни изкушения и глезотийки, че е трудно човек да устои. Виждаме, че деградацията на обществото е в напреднала фаза. Първоначално започнала от малки и незначителни пороци като цигарите и алкохола, впоследствие израснала до нови висоти чрез хазарта, наркотиците и бързите кредити. В същото време липсата на среда и общност, които да ни дават правилния пример, създава усещането за обреченост и безсмислие в живота на обикновения човек, тъй като на сравнително ранна възраст той осъзнава, че в настоящата система е нужно да натрупа капитал, за да има шанс да живее по начина, по който иска. Съответно парите се превръщат в основна цел, поради което с времето е била изградена и настоящата икономическа система, за да улови тези амбиции на хората и да ги канализира в предварително подредени и организирани инструменти. Още първите, които са осъзнали случващото се, са решили да създадат под формата на банки, фондове, борса и пълната законова регулация, която казва на хората какво могат и какво не могат да правят в тази посока.

По този начин, вкарвайки съответните на пръв поглед честни правила, се създава нужният улей, по който хората да вярват, че трябва да вървят, за да могат да преминат напред. Разбира се, за правилната подредба на целия процес е нужен значителен капитал, а разходите за поддържането на подобна система са значителни. Всичко това води до ниска ефективност на парите, които биват влагани в подобни системи. Трудно може да се разчита на висока доходност, когато говорим за наем от недвижим имот, за лихви от банките или за доходност при инвестициите на борсата. Дори най-добрите в сферата на инвестициите – като Уорън Бъфет – успяват да постигнат едва 20% средна годишна доходност в дългосрочен план. Причината за ниската ефективност на целия процес е именно фактът, че цялостната организация на тези похвати в по-голям мащаб изисква значителен разход.

За улеснение можем да си представим огромните ресурси, които са необходими, за да се задвижи например един огромен танкер, който превозва контейнери през океана. Разходът на гориво за неговото придвижване се измерва в хиляди барели, а не в литри. Съответно екипажът и цялостната поддръжка също представляват немалък разход. С други думи, задвижването на нещо в голям мащаб винаги е свързано със значително по-големи разходи и още по-голямо желание за значително по-малък риск. Дори големите мултимилиардни фондове са доволни на резултати от порядъка на 4-5% годишна възвръщаемост, тъй като все пак 5% на 100 млрд. носят 5 млрд., което е една много добра печалба за собствениците на тези компании.

В същото време за обикновения човек това е значително по-малко, отколкото е обезценяването на парите му, което прави невъзможно спечелването на тази надпревара, използвайки съществуващите стандартни възможности за инвестиции. Разбира се, историите за успешни резултати, които се разпространяват от участващите в цялата тази система и печелещи от нея, вдъхват някаква надежда, че все пак целта е постижима. Единственото, което трябва да се направи, е човек да се хвърли напред и да изучи в дълбочина материята, свързана с изградените от самите управляващи системи. Фактите обаче показват, че досега няма друг, който устойчиво да реализира повече от 20% годишна доходност в дългосрочен план, каквато Уорън Бъфет – световно признатият инвеститор, е успял да постигне. Разбира се, има много примери за хора, които са успели да достигнат за ограничен период от време – дори от порядъка на десетина години – до резултати, които са изключително високи. Има примери за успешно повишаване на капитала от няколко милиона до няколко милиарда. Но дори при тях – преглеждайки тяхната история – може да се види, че в следващите десетина години резултатите са значително по-малки като прогрес и развитие. Тоест те също преминават в един по-стандартен и обичаен модел на разрастване, който им носи средногодишна доходност в размер на не повече от 5-10%.

Причината за всичко това е именно неправилното разбиране, че големите ръстове биха могли да бъдат реализирани в урегулиран и предварително подреден процес. Дори на борсата най-големите ръстове се правят от компании, които реализират иновации и осъществяват значителен напредък вследствие на дълги (в повечето случаи десетки) години труд, усилия и постоянство. Ако решим да вникнем в дълбочина, изследвайки историите на истински успешните компании, ще установим, че често тяхното изключително развитие е предшествано от 20 – 30-годишни периоди, през които те са имали нужното постоянство, за да успеят да достигнат до търсения видим и всепризнат резултат. Истинската причина за техния прогрес обаче е именно фактът, че те са избрали да навлязат в неизвестното – там, където няма яснота и където тепърва трябва да бъде създаден работещ модел, по който дадените продукти или услуги да се реализират.

Основният недостатък в целия този процес е, че фокусът към парите създава бъдещ проблем за цялото човечество, тъй като не се вземат под внимание последствията от грешните практики. Виждаме, че големите корпорации се превръщат в основните двигатели на икономиката и така мисълта за хората бива изместена от човешките ценности към преследването на отчети и резултати – без никаква мисъл за последствията. Резултатите от това са трагични за всички и лесно могат да бъдат видени от регулярните икономически и социални катаклизми, които наблюдаваме на всяко десетилетие.

Заблудата на хората всъщност е именно погрешното мислене, че корпорациите имат властта и парите, като в това число биват включвани големите банки, фондовете и дори държавите. Фактите обаче показват, че ресурсите идват от всички нас – обикновените хора. Било то под формата на данъци, на малки участия в различни фондове, чрез инвестиции в акции, или пък благодарение на нашите собствени навици за потребление и консумация. С други думи, всички ставаме неосъзнати донори на управляващите тези институции, което прави невъзможно преборването на системата, бидейки самите ние част от нея. За да е сигурна невъзможността да се израства в тази система, големите корпорации създават частни армии, често в пряк контакт и в подкрепа на организираната престъпност, като в допълнение създават нужните лобистки политики и корупционни практики, чрез които да подсигурят своето продължително съществуване и израстване.

Единственият правилен начин, по който би могло да се излезе от този омагьосан кръговрат, е, като се присъединим към организации, които се ангажират със създаването на алтернативна система, в която човекът и истински важните ценности, които ни изграждат като хора, са поставени на първо място. За целта е нужно да се огледаме за добри примери за общности – подобно на тази, която се изгражда покрай Исторически парк, с. Неофит Рилски, община Ветрино. Така ще си възвърнем вярата благодарение на личния досег и възможността да се убедим от първо лице, че такъв огромен проект и толкова голяма структура от разнообразни дейности могат да бъдат осъществени от нормални хора. Тогава ще можем да гласуваме нужното доверие и да спомогнем за активното създаване на народно движение, благоприятстващо навлизането в нова територия, която да ни предостави значително по-добри резултати от тези, на които сме свидетели в момента.

Не трябва да забравяме, че оскъдните резултати на сегашната икономическа система и редките аномалии, в които се достига до по-голям прогрес, към настоящия момент са пряко отговорни за унищожението и деградацията на обществото, природата и въобще целия заобикалящ ни свят, без който човечеството няма шанс да просъществува. Наш дълг и отговорност пред бъдещите поколения е да се присъединяваме към хората, които на практика са доказали, че могат в дългосрочен план да постигат регулярни ежегодни резултати, които буквално умножават ефекта многократно вече повече от 15-20 години.

Присъединете се към нашата общност в Telegram ТУК