В градовете живеят ужасно много хора и въпреки това (или може би точно заради това) е много мръсно. Често съм чувал оправдания, че когато толкова много хора живеят на едно място, е изключително трудно да се поддържа чисто, но да си призная, никога не съм го разбирал. Помислете си – на едно място да има стотици хиляди, дори милиони човешки ръце, които, ако се обединят за един час на ден, могат да подредят и изчистят цялата страна, а какво остава за един град. Именно заради това не разбирам защо многото хора замърсяват, вместо да чистят. Явно причината е, че ценностната система в нашето общество се е променила и хората очакват някой друг да им свърши работата. Това поражда само тъжни размисли и води до несвършена работа. Мечтаем да дойде някой управляващ, който да организира други хора, които да ни почистят. Истината е, че тогава ще негодуваме за колко време е почистено, как е почистено и ще сме недоволни, че нямаме достатъчно пари да отидем някъде да харчим през свободното си време, докато другите чистят. Този начин на мислене обаче носи неудовлетворение и тъга. В община Ветрино е различно.

Създава се нарастващо общество от хора, които решават сами да си почистят и подредят средата, в която живеят и работят. Всяка събота и неделя те се събират и стъпка по стъпка превръщат общината в един малък рай. Тази седмица усилията бяха насочени в село Неофит Рилски. Имаше една улица (все още има такива улици), която беше обрасла с растителност и приличаше по-скоро на джунгла. В нея се криеха лисици, които нападаха кокошките на хората, и цялото усещане, когато минаваш оттам, беше на изоставеност и запустялост. Малко по-нагоре има хубави къщи, а сто крачки надолу е пълна занемареност. Доброволците решиха да преобразуват именно тази улица и въпреки непосилната задача се захванаха за работа още от събота сутринта. Най-хубавото е, че имаше хора от всички възрасти, от различни места на страната и с различен социален статус. Тези хора се обединиха в името на общото добруване и намериха допирателните помежду си, а не търсиха разделителните линии. Тези два дни за тях бяха истинско преживяване. В съботния ден Стефан Стефанов ги изненада, като им донесе натурален лешников шоколад и бисквитки. Вкусният шоколад е направен в кухнята в село Неофит Рилски от лешниците, които доброволците събираха през лятото, и беше истинска наслада за сетивата. Същия ден вечерта доброволците се събраха на вечеринка, хапнаха заедно, удовлетворени от свършената работа,а накрая гледаха поучителен филм – „Лоракс“. Неделният ден беше още по-вълнуващ за тях. Беше станало по-студено и тук на помощ дойде Рафие, която бе направила чай. Всички пийнаха и се сгряха, а по-късно тя ги нагости с обяд в Неолитното селище. Групата ставаше все по-голяма, като точно накрая се включи и Елисавета Славова, която не само зарадва всички с парче баница за следобедна закуска, но и се присъедини към доброволците.

За два дни тази улица се преобрази от пущинак в булевард и когато настъпи неделният следобед, всички с удивление се зарадваха на спиращия дъха резултат от своите усилия. И докато много хора са лежали, за да се възстановят от препиването в събота вечер, или са се чудели как да отидат да спортуват, за да изразходят калориите от преяждането през почивните дни, нашите доброволци изпитаха върховно удоволствие от времето, което изкараха със съмишленици, както и от резултата от тяхната дейност. 

Нека всички, които искат да научат как България може да стане най-доброто място за живот, с най-добрите хора, вече знаят, че началото на всичко това е поставено и то се случва в община Ветрино. Не се чудете, а възсядайте превозните средства и всяка събота и неделя идвайте да се приобщите към нас и заедно да градим и живеем в един прекрасен свят!