Когато започнем да наблюдаваме света и хората в него, забелязваме огромно движение и случващи се събития от разностранен характер. Виждаме зависимости и взаимовръзки, които ни карат да вярваме в съществуването на определени закономерности, които би трябвало да обуславят случващото се. Въпреки всичко, вече съществуват научни доказателства за квантовата същност на Вселената, според които наблюдателят оказва въздействие върху наблюдавания ефект. Ето защо изобилието и разрухата в света са всъщност естествени последици на поредицата от избори на всеки отделен човек, тъй като по божията воля ние сме създадени с правото на свободен избор. А нашите действия и правилната цел могат да предопределят положителните резултати, които да бъдат осъществени.

Това, което малцина осъзнават, всъщност е, че в нашите ръце се намира ключът към собственото ни благоденствие, а в ръцете на мислещите за общото благо се намира ключът към благоденствието на общността и цялото човечество. Ето защо действията на мислещите първо за общото имат способността да създават изобилие, което да поражда живот и просперитет. От друга страна, хората, които мислят само за себе си и действат в рамките на система, която е създадена, за да подкрепя единиците вместо цялото, всъщност спомагат за унищожаването и разрухата на заобикалящия ни свят.

Истината е, че в процеса на съществуване на самото човечество са били развити множество различни науки с цел да ни помогнат да си обясним същността на Сътворението на по-достъпен и разбираем език, благодарение на което да се възползваме за приоритетното осъществяване на своите човешки потребности, изведени от американския психолог Ейбрахам Маслоу. Икономиката ни учи на движението и взаимовръзките между хората спрямо различните дейности, които те извършват. От друга страна, има много сфери, чрез които ние добиваме представа за закономерностите в света съобразно химичните, физичните или биологичните процеси, които наблюдаваме, както и такива, в които се разглеждат най-вече дейностите между самите хора и тяхното поведение. Разбира се, открояват се и сферите, свързани с различните групови човешки взаимодействия в различните общности – подобно на политическите, корпоративните, академичните, военните или теологичните области на познание. Въпреки това, всяка една от разнообразните научни области, чрез които се опитваме да опознаем заобикалящия ни свят, ни предоставя ограничени и непълни разбирания, върху които ние стъпваме, за да съградим търсения от нас по-добър живот.

Причината е, че ние нямаме способността да вникнем и разберем в пълнота Сътворението, а само да се стремим към съвършенство, като се научим как да бъдем творци, макар и с малко „т“. Бидейки създания на Твореца, ние имаме правото да упражним своята свободна воля и да правим избори, които да ни отведат към истината и живота. Разбира се, липсата на достатъчно познания и грешните вярвания, които изграждаме през живота си, ни карат да действаме по начини, които няма как да ни предоставят търсените от нас резултати. Ето защо, подобно на емпиричните процеси в сферата на науката, ние трябва да се научим да наблюдаваме и измерваме резултатите, тъй като те са единствената гаранция за способността да осъществяваме своето развитие по начина, по който в действителност ще имаме потенциала да постигнем търсения резултат.

Всъщност самите действия могат да ни водят както към успех, така и към провал. Тайната, свързана с осъзнаването на посоката, към която ни водят нашите действия, се крие във фактора време. Всички знаем, че времето не чака никого. От друга страна, мнозина вярват, че е нужно време, за да се постигнат определени неща, като по този начин е възможно те да оправдават своя мързел или пък липсата на адекватно разбиране за действителните процеси, които водят до осъществяване на даден резултат. Истината е, че движението на процесите, които са заложени от Твореца във Вселената, имат експоненциален модел на развитие. И това е валидно за всяка една област от живота.

Ако вземем за пример едно бебе, което първоначално не може да говори, не може да ходи, не може да чете или да извършва хиляди други неща, които възрастните могат да правят, ще установим, че само в рамките на няколко години то може да усвои и развие значително количество способности. При условие че продължи да полага усилия за развитието им, би ги довело до ниво, при което да се отличава значително от тези, които са преустановили развитието им. Ето защо в света можем да наблюдаваме хора, отличаващи се с изключителни способности и таланти в най-разнообразни сфери – в спорта, музиката, икономиката, финансите, предприемачеството, и във всякакви други области. Сравнявайки липсата на определени умения у едни с наличието им у други, които ги притежават, се вижда огромна пропаст между двете крайности. Когато бъде отделено време за тяхното усвояване и в рамките на няколко години се полагат целенасочени усилия по конкретното направление – те изведнъж биват придобити. А при желание да се постигнат по-големи цели и наличие на амбиция, която да отличи значително някого по отношение на дадената способност, резултатите могат да бъдат изумителни и впечатляващи в толкова голяма степен, че цялото човечество да бъде вдъхновено, а въздействието на този човек да остави траен отпечатък върху бъдещото развитие на света.

Проблемът на времето е, че единственият начин, по който можем да го отмерваме, е чрез промяната. Времето би спряло, ако абсолютно всичко във Вселената спре да се движи – от най-малката частица до най-голямата звезда. И тъй като всяко нещо се придвижва, то времето постоянно тече по посока бъдещето. И тук идва възможността на обикновения човек да предопределя бъдещето си на база правилния избор на действия, които да осъществява във времето. Разбира се, думата „правилен“ е обвързана с концепцията за целта, която предопределя смисъла от конкретни и предварително предопределени действия.

Проблемът при повечето хора е, че правят погрешния избор да не извършат действие. Това най-често звучи като поставяне на условие, свързано с конкретното действие. Например „когато… тогава…“ или „ако… то аз ще…“ и т.н. Всички тези условности забавят скоростта на придвижване към набелязаните цели, тъй като вместо извършване на действие в желаната посока се прави съзнателен или несъзнателен избор то да не бъде предприето.

Причината за този погрешен избор е липсата на правилно разбиране за принципите, по които е устроен светът, и неправилните вярвания, които сме изградили през вече отминалото време от своето съществуване. И тъй като е трудно да се направи обективна преценка за това – кое може да възприемем като правилно и кое като грешно, – е нужно да имаме измерител или показател, чрез който да измерваме посоката на развитие и прогрес.

Преди години философията и теологията са ни подпомагали да се придържаме значително по-лесно и практично към естествените принципи, съществуващи в живота ни, но с навлизането на науката и по-широкия достъп до образование постепенно се научаваме да „забравяме“ определените естествени процеси и елементи от съществуването си. Наситеността на информация във всяка сфера на познанието е изключително голяма, поради което не се оставя достатъчно свободно пространство за прилагане на научния метод, вследствие на който в действителност са изградени различните „научни“ закони, спрямо които човечеството продължава да се развива и до ден днешен. Това е и логичната причина за разминаването между непосредствения достъп до знания, чрез които ни учат на възможността да осъществяваме по-добър живот, и практическата реалност, в която живеем – в свят на бедност, страдание, алчност, войни, неразбирателство и разруха.

Ето защо автентичният пример като Исторически парк в село Неофит Рилски, община Ветрино, създаден от Ивелин Михайлов и общността, която се изгражда в Земята на свободните хора, е истинска благословия за човечеството, тъй като ни предоставя работеща алтернатива на системата, по която светът днес е устроен. По този начин всеки може да се докосне до резултатите и да се убеди сам за себе си в потенциала, който е пред него – без да е необходимо да се откъсва от съществуващата система, а напротив – да разбере, че има начин как да изгради изобилието, към което се стреми, стига да извършва правилните действия и е целеустремен и постоянен в тяхното изпълнение. Единственото нещо, от което би се нуждаел за постигането на своята цел, е да разучи естествените закони, а не човешките им тълкувания, и да ги приложи на практика в своя собствен живот. Ако пък намеренията му са насочени първо към общото, то всички ние ще сме облагодетелствани, тъй като светът постепенно ще започне да се превръща в един истински рай. Отговорността е наша и решението за света, в който живеем, е лична отговорност на всеки от нас. На предстоящите избори имаме шанс да подкрепим действащите хора, чиито резултати са видими, или да откажем да предприемем действия и да се придвижим още една крачка напред към упадъка и гибелта. Изборът е в нашите ръце!

Присъединете се към нашата общност в Telegram ТУК