Запознайте се с Георги Симеонов от Горна Оряховица – човек, който дава повече от мнозина, които имат. Често сравняваме благотворителните жестове по размера им, а би трябвало да ги мерим по това колко костват на даващия. Защото старицата, отделила сто лева от пенсията си, дава многократно повече от богаташа, дал същата сума. Георги Симеонов отделя много средства и време за благотворителност спрямо възможностите си. Но нека да започнем отначало. 

Всичко започва преди около десет години, когато неговите приятели Пламен и Криси му споделят за момче в тежко здравословно състояние. Георги има детска церебрална парализа и откакто се познават, през цялото време работи. Никой не го чува да се оплаква, освен да казва с болка, че има хора, които подхождат с присмех към делата, които върши. Тъй като доходите му са малко над минималните, а в случая нуждата от помощ е за голяма сума – трудно му е да измисли начин как да помогне. И тогава го осенява идеята, че може да бъде Дядо Коледа за празниците. Купува си подходящи дрехи, торба за подаръци, брада и мустаци, звънче и научава коледни песни и пожелания. Обикаля различни семейства, в които носи радост на децата, а родителите им му дават по някой-друг лев, които той прилежно събира. За съжаление първото момче, на което иска да помогне, не успява да се пребори със заболяването. Но Георги не се отказва – напротив.

Решава и се подготвя през годината, за да може, когато дойдат празниците, да свърши максимално много работа. През годините е набирал средства за Алекс и Вики от Горна Оряховица, за манастира „Св. Николай“ в с. Арбанаси, за Марияна от Велико Търново, която за съжаление също не успява да пребори болестта си. За десет години той успява да събере над 20 000 лева. За някои хора тази сума може да не изглежда голяма, но спомнете си как съдим за размера на даряващия и си представете какво означава това за Георги Симеонов в град като Горна Оряховица. Има семейства с по-ограничени възможности, които дават едва няколко лева, други дават повече – Георги е удовлетворен, че и едните, и другите деца са останали щастливи, че са се докоснали до Дядо Коледа. По пътя Георги среща и съмишленици – Дочо Рашков от таксиметрова фирма в Горна Оряховица, който му помага с транспорт по време на обиколките, които освен изморителни, са и в много сбит график. През 2015 г. Георги Симеонов е награден със званието „Достоен Българин“, а награди му връчват лично тогавашният премиер и кметът на Горна Оряховица. С времето обаче те го забравят, остават само хората, които всяка година посрещат Георги, който носи радост в домовете им, и които знаят, че канейки го, помагат на някого в нужда. Вече десет години поред добротворецът увеличава сумата от събрани пари за благотворителност – постоянство и награда за усилията, достойни за уважение. През годините е имал много трудни моменти – контузия, принудила го да смени дългогодишното си работно място, загубата на баща си, но нито една година не е пропуснал да излезе през декември и да свърши това, което всички вече са свикнали да очакват от него. 

Тази година Неофит Рилски отново е част от маршрута на Дядо Коледа, който носи радост на децата. За един ден той пропътува повече от 400 километра, както винаги за своя сметка, само за да изпълни ангажиментите, които си е поставил. Днес мнозина смятат, че заслужават някой да се погрижи за тях, да им осигури приятен и лесен живот. Но дори това да се случи, странното е, че то не им носи удовлетворение. В тази и бездруго неработеща формула за щастие всичко може да се преобърне много бързо и трайно. Струва си да се пробва следното – когато чувстваме, че нещо ни липсва и сме недоволни от живота, да се опитаме да помогнем на някого в нужда или най-добре – на дете в нужда. Когато загърбим личните си драми и започнем да даваме на околните, без да правим сделки и без да очакваме да получим нещо в замяна, се случват истинските чудеса. Даването не е нужно винаги да е материално – понякога са нужни една добра дума, морална подкрепа в труден момент или физическа помощ, доброволчески дейности в полза на общото – все неща, които вършим безвъзмездно. Незабавната отплата за това е промяната в начина, по който се чувстваме – нужни някому, полезни, споделили тежестта, болката или пък радостта и удовлетворението от добре свършената работа. Надпреварата в консуматорството да имаме повече и желанието да сме най-важни неизменно ни водят до задънена улица. Истинската благодат е в даването и споделянето. За благотворителите и добросторниците даването е привилегия и тяхната най-голяма награда.