Семейство Иванови са интересна смесица от български и чешки корени с четири прекрасни дечица. По-красивата половинка на фамилията носи нежното име Катерина. Родом е от Чехия, завършила е училище за международен туризъм и хотелиерство. Владее български, немски и чешки. Нейният възлюбен Ивайло е кореняк от с. Габърница, община Ветрино. Двамата свиват гнездо преди 10 години в Динкелсбюл, средновековен град в Германия от X век. Семейство Иванови следват мечтата си за по-добър живот, затова отиват на срещата на българите в Мюнхен с предприемача Ивелин Михайлов в края на май т.г. и у тях се поражда надежда за по-достоен и вдъхновяващ живот в България. По време на „Ново начало“, най-големия фестивал на средновековната култура на Балканите, споделиха трепетни моменти от престоя си тук.

 – Как се запалихте по идеята да се завърнете в България?

Катерина: Запалихме се по идеята, след като изгледахме видеата на срещите в Ютуб канала на „Свободен глас“ за партия „Величие“ и новината, че Ивелин Михайлов ще присъства на живо за среща с българите в Германия. Междувременно решихме, че вече искаме да се приберем в България. Започнахме да следим в интернет за възможности за работа около Парка, понеже е в района на родното място на мъжа ми. На срещата в Мюнхен мечтата ни да се върнем в България придоби съвсем реални измерения. 

– Разкажете ни накратко за себе си.

Катерина: Работя в сферата на мрежовия маркетинг с хранителни добавки и пробиотични продукти. Синът ни е аутист и искам да му дам най-доброто, затова започнах да изучавам алтернативна медицина. Следя и видеата и събитията на „Тогедър Академи“, поръчвам си книги, понеже са в посоката на предприемачеството и дейността ми. А българския език научих постепенно с много търпение и любов. 

Ивайло: Занимавам се с автомобили и бояджийство – превърнах хобито си в занаят. За изборите пътувах 170 км до секцията, за да гласувам. По принцип винаги съм гласувал, откакто имам това право. Вярвали сме, че нещо ще се промени. Но в момента хората са обезверени. 

Дойдохме в България за една седмица, за да видим на място какви са възможностите да се установим в община Ветрино. Факт е, че тук има развита вътрешна икономика, където хората се допълват – един произвежда едно, друг друго и така системата се самоизгражда. 

– Как премина посещението ви в Исторически парк?

Катерина: Паркът е нещо много различно. Имахме обиколка с екскурзовод, но първоначално нашите 4 деца това не ги интересуваше, понеже те бягат, гонят се, не може да им се задържи вниманието за дълго време на едно място. Но тук могат да пипнат, да видят, да станат като едно с парка. В допълнение придобиха умения за лов в „неолитните игри“ за деца, разходиха се на кончета, повозихме се с лодка, беше им много интересно. Целия ден изкарахме в Исторически парк, а после се разходихме из архитектурния резерват Неофит Рилски. Видяхме бутиковия хотел „Ханът“, който е в изискан средновековен български болярски стил. И храната беше много добра.

– С какви впечатления си тръгвате от общността и срещата с хората по време на международния събор „Ново начало“?

Катерина: Беше уникален. В Чехия в края на август има средновековен фестивал на занаятчиите „По пътя на краля“, но не е толкова мащабен. Най-големите фестивали са с по 2-3 хиляди души, при това са с 30-годишна традиция. Провеждат се в центъра, където има автентична историческа обстановка. Затова сравнение със средновековния фестивал „Ново начало“ не може да има.  

Ивайло: Много ми хареса вечерната програма, концертът. Зарята беше уникална, както и лазерното шоу. Като цяло изключително голяма емоция! (И докато си говорихме, по време на итервюто със сем. Иванови, малкият им син Душко направи рисунка на Исторически парк, на която цялата фамилия е на паркинга с колите – виж снимката). Децата се вълнуват, вкъщи говорим как ще се преместим, какво и как ще направим. С какво можем да сме полезни към обществото. Като цяло на нас ни липсва това общество като в Неофит Рилски, в Германия винаги си чужд, каквото и да направиш.

Катерина: До момента, въпреки че от 10 г. имаме брак, никога не съм проявявала интерес за българско гражданство, но откакто видяхме възможност да се реализираме в България, ми се прииска да гласувам тук. Виждам, че всичко си зависи от нас. Ако не се върнем и не поемем живота си в нашите ръце, нищо няма да се промени. И както е принципът на мрежовия маркетинг – от един стават двама, от двама – четирима, и така ще се формира новото общество. Силно вдъхновена от всичко видяно и преживяно, на излизане от Исторически парк си купих и биографията на Ивелин Михайлов „Създателят“. 

– Ако трябва да обобщите преживяното от вас, как бихте го определили?

Ивайло: Децата са нашето бъдеще и тук е мястото, където искаме да ги отгледаме. Германия не е нашето място, не е добро за отглеждане на деца – джендър идеологиите, още по-лошо е, че там не можеш да изразяваш себе си. Трябва да си кон с капаци. Вървиш и гледаш само пред себе си, и нищо не те интересува. Тук бяхме много очаровани от отношението на хората в общността. В стопанството „Храна от село“ с когото и да говорим, всички са много дружелюбни.  

Катерина: Търсим добра и безопасна среда за децата ни, за да отраснат с познанието, че са силни и могат да бъдат полезни на обществото. Търсим място, където да се развиват. Мен ми пречи това в Германия, и в Чехия е същото, че идва един момент, когато ти пречупват идеите, свободата, мечтите. Превръщаме се в работници, които работят за системата. Тук, в тази среда, се дава възможност на децата да следват и постигнат мечтите си. 

 Ако и вие искате да изградим заедно един по-хубав и смислен свят, посетете ни на място и следете за всичко актуално в Телеграм ТУК.