НАЙ-ТЪМНО Е ПРЕДИ ЗАЗОРЯВАНЕ
Вече 34 години ние, българите, чакаме. Понякога протестираме, събираме подписи, гласуваме или не, надяваме се нещо да се промени така, че да живеем по-добре в страната си. Но главно чакаме. Някои не дочакаха това и отидоха да търсят щастието в чужбина. Каквато и промяна сме си представяли, тя неизменно се очаква да бъде извършена от политиците, да бъде допусната от външни сили или да дойде някой – цар, водач или месия, който да извърши чудо, да въздаде справедливост и всичко да тръгне по мед и масло. На нас ни е втълпено, че за каквато и промяна да става въпрос, тя ще ни се случи, ние просто трябва да я дочакаме да се появи в живота ни.
