През последните десетилетия една от силно развиващите се индустрии е свързана с личностното развитие, лайф коучовете и всякакви видове обучения, които да ни научат как да живеем по-правилно, по-богато, по-добре, с повече радост и да сме още по-способни да реализираме потенциала си. На първо четене всичко това звучи добре и смислено, но все пак често могат да бъдат забелязани негативни реакции, когато става дума за такъв тип литература. В настоящата статия ще разберем каква е причината за този негатив и кое го провокира.

На първо място е добре да се запознаем с историята на различните течения за личностно развитие и себеизрастване. Връщайки се назад във времето, ще установим, че първоначалният момент, в който тези движения са били инициирани, е провокиран и развит от древните философски школи. Постепенно са се оформили различни философски вярвания и учения, разсъждаващи върху тези въпроси, които с времето се развиват в по-практични направления от ежедневието. Въпреки това достъпът до образование и умението да се чете и разучава такъв тип материя са били силно ограничени в древността, като едва през последните няколко столетия, със засилването на достъпността до базовото образование, става възможно обикновеният човек да се докосне до литература, даваща му способността много по-свободно да предприема действия в посока своето личностно развитие.

Разбира се, достъпността до информацията, която интернет ни предоставя в ерата на мигновените комуникации, е причината да имаме изключително големи възможности за досег до разнообразна литература, материали, обучения и съдържание, свързани с личностното развитие. Това обаче прави възможно и издаването на такъв тип литература от най-разнообразни автори, не всеки от които може да се счита за надежден източник на опит и знания. В същото време липсата на достъпни ефективни механизми, които да спомогнат за внедряването, успешното използване и прилагането на тази материя, създава допълнителни затруднения за отсяване на истински работещата информация. Отделно от това социалните мрежи и интернет пространството изобилстват от „гурута“, които могат да ни „оправят“ живота.

И именно тук се проявява основната нотка на недоверие и дискомфорт. В крайна сметка, ако те наистина знаеха какво и как да направят, защо все още виждаме толкова много хора, които живеят един труден живот? Това разминаване между проповядваната теза за развитие и израстване, от една страна, и действителността, в която живеем, от друга – е причината за недоверието и скептичността на мнозина, докоснали се до подобен тип информация.

В същото време е лесно да се забележат хилядите поддръжници на подобен тип обучения, литература и курсове, които обаче продължават в годините да живеят един сравнително обикновен и изпълнен със затруднения живот, което не ни дава възможност да установим истинската трансформация и да видим резултата, така както ни го представят.

Когато към всички тези неща добавим и горчивия опит от лични провали и несполучливи опити да се предприемат стъпки в подобна посока, можем да изградим по-разбираема картина за нагласата при определена част от обществото. В случая можем да добавим към групата на скептиците и негативно настроените и тези, които считат себе си за достатъчно образовани и виждат как различни псевдоуспешни хора се опитват да се възползват от незнанието и лековерието на обикновения човек, с цел да спечелят на негов гръб. Автоматично те поставят всички подобни дейности – и като цяло литературата по тези въпроси – под общ знаменател, без да правят индивидуална оценка дали и до каква степен дадената информация е наистина полезна.

Ето защо е от изключителна важност да разберем в действителност какво точно представлява литературата за личностно развитие, кога може да ни бъде истински полезна и защо е трудно да срещнем окуражаващи и подкрепящи възгласи от околната среда, когато сме насочили поглед в тази посока.

Най-важното, което трябва да разберем, е, че всеки човек е на различно ниво от своето личностно израстване. Както можем да забележим, има хора, които не са се научили да мислят за околните, а някои дори нямат умение да се грижат сами за себе си.

Израстването на всеки отделен човек започва от момента на неговата поява на света и стартирането на процеса по оформянето на неговата личност. Класическата дефиниция на думата „личност“ е: „Човекът като индивид, лице с присъщите му духовни качества“. С други думи, това е цялата съвкупност от качества и способности, които предоставят възможност да се проявяваме и да взаимодействаме с другите, включвайки в това число нашата воля, нашия характер и дори съзнанието и разума ни.

Съвсем логично, ние развиваме личността си постепенно, като обикновено през първите години от живота си изграждаме различни базови разбирания за света съобразно средата ни на израстване. Както казват, първите 7 години имат най-голямо значение, защото те играят основна роля в това да ни определят като хора и личности. Въпреки това ние продължаваме да се развиваме и да изграждаме нашата личност през целия си живот.

Именно тук от изключителна важност е достъпът до подходяща литература, която да ни подкрепи в този процес. Използването на добрите практики и на вече утвърдения успешен опит от хората преди нас оказва съществено значение във възможността да развием максимално ефективно потенциала си за разумен период от време.

За разлика от биографичните книги, които ни помагат да се запознаем с житейския път на различни отличили се хора, и за разлика от романите, които развиват нашето въображение и ни потапят в един различен свят, чрез който да изградим определени разбирания, вярвания и ценности – в литературата за личностно развитие се набляга на конкретни практики и инструменти, които бихме могли да използваме, за да постигнем желаните от нас цели и мечти. За правилното им прилагане и интегриране обаче е необходим ефективен механизъм, а често това изисква или по-дълбоко разбиране на материята, или достатъчно практически упражнения, или достъп до хора с опит, които успешно са приложили и внедрили тези знания в своя живот и са успели да постигнат на практика желания резултат.

Предаването на информацията може да се извърши най-лесно, когато хората с реален житейски опит подпомагат тези, които тепърва се изправят пред съответните трудности. Така както родителите подпомагат своите деца в усвояване на първите базови способности – да ходят, да говорят, да разбират и да взаимодействат с околната среда. Личният пример е един от вариантите да се предадат тези знания възможно най-коректно. Когато съчетаем този пример със знанията, които можем да получим от изследванията и проучванията на работещите в тази сфера, тогава разбиранията ни за материята добиват най-ясен характер и се проявява способността ни да използваме и приложим в действителност наученото.

Промяната в живота на тези, които се научават да израстват личностно, е видима и може да се забележи лесно. Те се научават как да се справят с редица житейски трудности, как да живеят по-щастливо и да преодоляват с лекота различните предизвикателства. Често се радват на добри финансови постижения и се превръщат във водещи фактори в своята сфера и в общността, в която живеят.

Важно е обаче да се отбележи, че личностното развитие не е някаква теория, с която можем да се запознаем, да изучим и вследствие на по-доброто ѝ разбиране да се превърнем в успешно развити личности. Всъщност, когато говорим за самоусъвършенстване, става дума за способността ни да прилагаме на практика тази информация и тя да бъде естествен елемент от нашето ежедневие. Подобно на способността ни да говорим или да ходим, уменията, свързани с развитието на нашата личност, би трябвало да съпътстват ежедневието ни и да ни подпомагат в преодоляването на всекидневните предизвикателства. Именно тук се отличава истинската полза за работещите върху себе си в тази посока от псевдорезултатите на заблудените по въпроса, които практически нямат тези умения, но се изразяват от позицията на хора, които едва ли не разполагат с тях.

В крайна сметка животът на всеки е отражение на неговата същност, а способността му да се справя с предизвикателствата е в пряка зависимост от степента на личностното му развитие. Изключителна ценност е да живеем в благоприятна среда, която ни позволява не само да израстваме като личности, но и да взаимодействаме по един по-приятен начин с околния свят, с оглед на възможността да имаме живота, който ни вдъхновява, придава ни смисъл и предопределя нашето истинско предназначение.

Присъединете се към нашата общност в Telegram ТУК

Снимка: actualnosvishtov.com