В съвременното общество сме заобиколени от изключително много информационни канали, които постоянно заглушават и поетапно изменят нашите собствени мисли. Допреди няколко десетилетия вестниците, радиото и телевизията бяха основните източници, бълващи постоянен информационен шум. В днешно време благодарение на интернет са развити социалните мрежи, които само за 1-2 десетилетия достигнаха до запълване на над 80% от връхлитащото ни съдържание. Спокойно може да се каже, че основната заобикаляща среда, с която разполагаме в модерното общество, произлиза от социалните мрежи в интернет пространството. Това е причината да става все по-важно да се научим да се ориентираме правилно в гъстата мъгла от (дез)информация, която ни обгръща и задушава порива ни за осъществяване на един истински живот, изпълнен със смисъл и предназначение. В настоящата статия ще разберете какви са трите основни типа източници на съдържание, които ни облъчват, как да ги различаваме и защо е жизненоважно да се изолираме от неподходящите.

На първо място нека да разгледаме ежедневието на хората в модерното общество. Още от ранна утрин по радиото или през интернет каналите, слушайки музика, ние биваме облъчвани с реклами и послания, които ни програмират да мислим по определен начин. Естествено, новините съпътстват информационното пространство, защото върлува максимата, че „трябва да знаем какво се случва по света“. Ако пък сме имали щастието да пропуснем това облъчване, винаги ще се намерят „услужливи“ хора в нашето ежедневие, които ще споделят какво са чули в новините и/или какво се тиражира в медийното пространство. В същото време сме зависими от социалните мрежи, защото смятаме, че това е единственият начин да бъдем наясно със случващото се в нашия социален кръг – проверявайки различните канали за интересно съдържание, независимо дали става дума за Фейсбук, Инстаграм, Х, Тик-Ток или останалото множество от съществуващи платформи. Вечерно време пускаме новините или директно преминаваме към сериали и филми, които ни изпращат подсъзнателни послания и допренареждат по подходящ начин нашите разбирания за света.

В допълнение, мнозина от нас се превръщат в неволни проводници на всякакво съдържание – споделяйки или коментирайки това, което ни е направило някакво впечатление. Рядко се замисляме кое е полезно и кое – вредно, най-много да се възмутим от определено по-крайно съдържание и да го заклеймим и/или игнорираме. Това обаче под никаква форма не ни защитава или предпазва от останалата информационна помия, с която ежедневно ни заливат. Абсолютно погрешни са вярванията, че имаме някаква възможност да избираме на кое да обърнем внимание и коя информация да възприемем. Това е същото, като да смятаме, че имаме възможност да изберем какъв въздух да дишаме, когато сме в една и съща стая със силно заразен човек от някакво вирусно заболяване, като ковид например. Ето защо е изключително важно да се научим да различаваме съдържанието, което ни връхлита в ежедневието – вземайки под внимание неговия източник и цели, тъй като шансовете ни да се изолираме цялостно от заобикалящия ни информационен шум са близки до нула.

Първият източник на съдържание, на който ще обърнем внимание, е информацията от така наречените „гурута“, инфлуенсъри, известни личности, псевдоуспешни и дори популярни създатели на съдържание, мащабни фирми и организации, всякакви новинарски и/или медийни групи, и множество други техни производни, които ежедневно се борят за вниманието на обикновения човек. Има една мъдрост, която казва, че когато не можем да установим какъв е продуктът, то тогава продуктът сме ние. При това не е нужно продуктът да е непременно вещ или услуга, която човек да бъде мотивиран да придобие. Целта може да бъде свързана с насочването на неговото поведение – с изборите, които прави, както и с възможността да бъде превърнат в разпространител на информацията подобно на глашатай, който препредава чутото, без да вложи и грам собствена мисъл в процеса.

За този вид източници на съдържание от ключово значение е информацията да се котира добре. С други думи – да има обществен интерес и да събужда любопитство. Неслучайно се използват термини като „последователи“, „фунии“, „лайкове“ и „препращания“. Все пак целта е информационната вълна да достигне до максимално много хора, тъй като в света на статистиката се борави с числа, а достигането до мнозина отваря достатъчно възможности за постигане на търсения ефект от създателите на самото съдържание.

И тук идва мястото на въпроса, който може да ни помогне да различаваме „сеното от плявата“. А именно – когато имаме истински доказал се на практика човек в своята област и резултатите говорят сами за него, то на него нужно ли му е да „пропагандира“ своята дейност, или хората сами го търсят, тъй като виждат действителния ефект от това, което той е сътворил? Разбира се, това е валидно както за отделните индивиди, така и за организациите, които те представляват. С други думи, умението да различаваме истинските постижения и знанието, че хората сами препоръчват доказалите се на практика личности или структури, ни позволяват да разграничим опитите за намиране на последователи чрез медийното пространство – като публикуване на съдържание, целящо да „изимитира“ стойност, докато на заден план е заложен капанът да бъде въвлечен нищо неподозиращият „зрител“ в целите и мисията на създателите на самото съдържание. При това без значение дали става дума за участие в безплатно обучение, което да спомогне за последваща продажба на дадена услуга или продукт. Или говорим за повлияване на общественото мнение и нагласи за провеждане на „подходяща“ политика на властимащите, като се създаде естествено съпротивително движение чрез обикновените хора срещу всеки неудобен, който изобличава истинските планове на тези, които се опитват да съхранят статуквото.

Всъщност именно делата и резултатите говорят много повече сами за себе си. Наблюдавайки модерните източници на съдържание, можем да установим какво искат да чуем и да се замислим, но проследявайки техните резултати във времето, става ясно, че няма как споделеното от тях да ни помогне занапред. Оплакването, мрънкането, говоренето кое-как трябва да бъде – само подкрепят доказателството, че ако имаха решение, то те щяха да са го приложили и хората щяха да ги търсят, без самите те да имат нужда да търсят медийно внимание. Разбира се, за хората, които са свикнали да правят своите проучвания от разстояние, е изключително трудно да разграничат делата от думите, тъй като те нямат възможност да отидат и да видят на практика резултатите от постигнатото спрямо това, което се казва. Ето защо съществува изключителна трудност да се разпознава истинското съдържание, като единствено хората с реален житейски опит биха могли да се ориентират до голяма степен в достоверността на посланията, които се тиражират.

Логично е да предположим, че вторият източник на съдържание произлиза от хората с опит и житейска мъдрост, които споделят собствените си знания и се опитват да подкрепят търсещите да достигнат до истината. При тях резултатите говорят сами за себе си и видимо хората ги търсят, защото са им препоръчани от други, които са имали взаимодействие с тях и вече са щастливи от постигнатите желани резултати. При тези личности медийното пространство не се ползва за достигане до аудитория, тъй като хората сами ги намират. Идеята им е най-вече да предоставят възможност на търсещия да достигне до истината, която само чрез прилагането й на практика се доказва като работеща и полезна в живота. Това е причината общности като тази покрай Исторически парк и община Ветрино да достигат до все повече хора – именно защото резултатът от това, което те правят, е налице – всеки търсещ получава шанс и така човек по човек са спомогнали на десетки хиляди да се придвижват напред в своя живот.

Третият източник на съдържание произлиза от най-голямата група от хора. Това са нормалните, блуждаещи хора, които нямат своя собствена мисия или цел, но се опитват да бъдат интересни, оригинални или пък в крак с новостите. Обикновено те споделят своите собствени преживявания и размисли в живота, като понякога могат да се превърнат и в неволни проводници на съдържание на някоя от първите две групи. В общи линии те не се различават от едновремешните клюкари, които се чувстват значими само когато са имали възможност да предадат нещо на някого. В повечето случаи това не са лоши хора, макар да са лесно манипулируеми, защото спомагат за бързото изграждане на „правилното“ обществено мнение, което е удобно на властимащите за поддържане на статуквото.

Единственият начин да се излезе от ролята на овчедушие е да се предприемат активни действия, като се участва в дейности, за които се вярва, че отговарят на собствените ни морални ценности и си струва да бъдат подкрепени. По този начин – единствено в процеса на практическо прилагане и предприемчиво участие в съответните начинания – се изграждат нужният опит и мъдрост, за да бъдат разграничени истината от лъжата. Благополучието и благоденствието са винаги в резултат на допринасяне и полезност, които могат лесно да бъдат проследени във времето. За да се научим да следваме хората, които ни водят към по-добър живот, е необходимо да станем участници в техните движения. Само така – добивайки личен опит и изграждайки своите лични впечатления от първо лице – ще се научим да различаваме и подбираме информацията, превръщайки се в имунизирани участници спрямо облъчването от заобикалящото ни информационно пространство.

Присъединете се към нашата общност в Telegram ТУК